За Тери Гилиъм - режисьор, сценарист и един от членовете на легендарната комедийна група "Монти Пайтън" - твърдението, че белите мъже са родени с привилегии е "твърде опростено" и това не му харесва.
В свое ново интервю за The Independent Гилиъм споделя, че е уморен като бял мъж да бъде обвиняван за всичко, което е нередно на този свят. И вдигайки ръце, допълва: "Не бях аз!".
Режисьорът на "Човекът, който уби Дон Кихот" (The Man Who Killed Don Quixote) с Адам Драйвър и Джонатан Прайс споделя още от вижданията си пред интервюиращата. Като например, че някои от жените, които днес се оплакват от сексуален тормоз, някога са взели решение, за което са знаели, че ще помогне на кариерите им.
Или това, че в днешно време хората не виждат забавната страна на нещата и постоянно търсят причина да се чувстват обидени. Дава пример с изказването му от предни интервюта (което отново припомня), че вече се определя като "чернокожа лесбийка", което някои отново са приели за обидно.
Най-спорни обаче се оказват именно изказванията на 79-годишния сценарист и режисьор за кампанията #MeToo, която определя като "лов на вещици". Мнение, което вече беше осъдено не само от коментиращи, но и от няколко издания, както и от самата интервюираща от Independent.
"Наистина чувствам, че има много хора, свестни хора, или умерено дразнещи хора, които биват смазвани. Това е погрешно. Не харесвам манталитета на тълпата", коментира Гилиъм за случващото се около вълната от обвинения в сексуален тормоз, която започна през 2017 г. и продължава и до днес.
"Те са били амбициозни, възрастни хора", казва режисьорът за много от жертвите на #MeToo, оплакали се впоследствие от тормоз.
Гилиъм посочва, че хора като Харви Уайнстийн наистина са оставили зад себе си жертви, но "Холивуд е пълен с много амбициозни хора, които са възрастни и които имат право на избор". С което вероятно намеква, че някои от жените, които днес се оплакват от тормоза, някога съзнателно са се съгласили с част от него в името на кариерите си.
Гилиъм обаче не защитава Уайнстийн - напротив, ясно заявява: "Мразя Харви". Посочва, че му се е налагало да работи с него и знае за тормоза, но не иска да се говори така за всички мъже.
За комика реалността е такава, че когато имаш власт, не поемаш отговорност за тормоза над останалите, а вместо това се наслаждаваш на тази власт.
Дава пример с филма Fisher King (1991 г.), като обяснява, че там двамата продуценти са били жени. Едната е била наистина добра в работата си, а другата, по думите на режисьора, е били "невротична кучка". "Не ставаше дума за пола им. Ставаше дума за позицията на властимащ и как хората използват [тази власт]", обяснява Гилиъм.
"Въпросът е, че правиш избори. Мога да ви разкажа за една много добре позната актриса, която дойде при мен и каза: "Какво трябва да направя, за да участвам в твой филм, Тери?". Не мога да разбера защо хората се държат така, сякаш това не се случва, откакто има хора с власт", чуди се режисьорът.
"В ерата на #MeToo, ето едно момиче, което поема отговорност за състоянието си", казва той за героинята Анхелика от "Мъжът, който уби Дон Кихот". Във филма тя едва 15-годишна се снима в студентски филм заради обещанията да стане звезда. Години по-късно тези обещания не са станали реалност, а Анхелика работи като модел и ескорт.
"Каквото и да се е случило с живота на този персонаж, тя не обвинява никого. Живеем във времена, където винаги има някой, който е виновен за провалите ти, и това не ми харесва. Иска ми се хората да поемат отговорност, а не постоянно да сочат с пръст към някой друг с думите: "Ти ми съсипа живота", обяснява Гилиъм.
Признава обаче, че много от обвиненията срещу властимащи мъже, отправени от жени, са истина. Това, което не му харесва, е, грешното според него разбиране, че в тази "толкова важна тема" не може да се открие нищо хумористично. Посочва, че не разбира защо днес всички толкова много искат да се почувстват обидени от хумора.
Дава пример и с това, че е имало обидени от изказването му, че вече се самоопределя като "чернокожа лесбийка".
То е породено от цялата кампания за това белият мъж да бъде изкаран привилегирован и виновен за всяка нередност. Режисьорът казва, че не може да понася "опростеното, племенно поведение, през което преминаваме в момента".
"Говоря за това да съм мъж, обвиняван за всичко погрешно на този свят, защото съм с бял цвят на кожата. Така че по-добре да не съм мъж. По-добре да не съм бял. ОК, след като не откривам мъжете сексуално привличащи ме, би следвало да съм лесбийка. Какво друго мога да бъда? Харесвам момичета. Това са просто логически стъпки", обяснява Гилиъм.
И продължава с разсъжденията си, че ако провериш в Google името "Гилиъм", мнозинството резултати са за тъмнокожи хора, така че по думите му той може би е "наполовина чернокож", просто не му личи. Допълва обаче, че не харесва определенията "черен или бял", поради което може да се опише и като "меланиново-светъл от мъжки пол".
"Аз съм "за" многообразието повече от всички, но многообразие в начина, по който мислиш за света", обяснява Гилиъм. Казва, че някои хора вероятно няма да са доволни от това му изказване, но за него няма проблем.
Неговият призив? Да се забавляваме и да се наслаждаваме на живота, защото той е "фантастичен, чудесен и толкова сложен". След това интервю обаче на критиците му вероятно ще им е още по-трудно да послушат неговия съвет.
