Опитът на Спенс за рап сатира изненада неприятно българската Facebook-общественост и натисна спусъка за масирано възмущение и чистосърдечно неразбиране какво точно се случва.
Хип-хоп звездата от времето на детските дискотеки, друсания джойнт, бирфестовете на паметника на Съветската армия и бутафорния конфликт между софийските квартални дегенерати от „Снайпер рекърдс" и варненските ръбове около Мишо Шамара, се оказа мразещ САЩ мужик.
Уау! Драма с Шекспирови мащаби, дами и господа, другари и другарки, swag-ъри и yolo-та.
Социалните мрежи преляха от споделяне на абсурдно слабия клип на Ф.А.V.R (Фак Америка Viva Russia) - специално заглавие, ама в лошия смисъл.
Всяко гневно шерване върви с парещи питания и заключения от изпитано предателство: „Защо бе, Спенс?", „И ти ли Спенс-е?", „Какво падение", „Спенс вече е 50-те копейки", „Как можа да се продадеш", „Докъде стигна рапът". „Свличането на българската рап-сцена до възхваляване на един строй, който щеше да обеси такива като Спенса по дърветата за назидание", „Как може Спенс да е против Америка",
„Ама нали, ама такова, ама това..."
Имам лоша новина за всички, които са разочаровани от Спенс заради новата му песен. Проблемът е във вас.
Спенс никога не бил смислен изпълнител, даже за жалък жанр като българския хип-хоп. Таванът на таланта му е нисък дори за приклекнали джуджета.
Спенс, Слим, DJ Станчо, Димна Завеса, ЕмСи незнамсикойси... всички отломки, останки и издънки на „Снайпер Рекърдс" винаги са били зле в правенето на музика и доставянето на рими.
Само комбинация от напълно потрошен вътрешен радар за качество и носталгия по юношество из мръсните софийски улици може да обясни сенилния толеранс спрямо подобна творческа неадекватност.
Това, че опитите за хип-хоп на Спенс изглеждаха почти слушаеми на фона на нелепите активности на „Гумените глави" от „Ийст коуст" (все едно има „Уест коуст"?!) не значи, че заслужават уважение.
Малко неща в България са по-надценени от българския рап, произведен около началото на новото хилядолетие.
Солидната времева дистанцията от петнайсетина години трябваше да е унищожила заблудите у всеки мислещ човек, който си е въобразявал, че е слушал нещо качествено по време на турбулентното си съзряване по тези земи.
И не ми излизайте с меки извинения от рода на „абе, за тогава си беше яко". Не! Никога не е било „яко". Беше „лейм шит" преди, „лейм шит" е и сега.
Ще трябва да преглътнете факта, че сте слушали посредствена продукция.
Тогава се пиеше по беседки, водката беше с вкуса и химическия състав на одеколон, бирата се изливаше в гърлата от пластмасови бутилища, а хип-хопът беше български.
Хората още ходеха с прически на среден път и зелени якета-бомбъри, по дяволите. Лошият вкус владееше епохата, а Спенс и подобните нему се вписаха идеално в естетически банкрутиралия пейзаж.
Те произведоха и пласираха тавански рап. Банален, пешеходен, предвидим, кастриран от въображение, невдъхновен хип-хоп.
„,Фак Америка Viva Russia,,шмекерия Украйна кой от кво освободи я, кой, в каманизме нет наркамания, фалшиво уиски, само водка и ракия, Фак Америка Viva Russia, аз съм славянин не предизборен сюнетчия, Фак Америка Viva Russia,богати сме пред избор врат до шия,Фак Америка Viva Russia, най-расистката държава ще ми дава благословия, Фак Америка Viva Russia"...
Ако си мислите, че това е зле, а то е зле, какво тогава ще кажете за тази „класика":
"Във бяло облечена, От мене съблечена, Във теб всичко ме възбужда, И мъжът във мен събужда".
Слаб, болезнено глупав текст. Съжалявам, но това са песни за пияни деветокласници, които отиват на рожден ден в „Дружба 2".
Ами тази ментално мършава порция възбудена посредственост:
„Протест - това е думата, която разигравам като трън в очите римата си приковавам, директно свойто мнение налагам, няма начин да избягам, грешките на мойте хора оправдавам. Рапа е конфигурация от думи различни -редуване на изрази странни,нетипични."
WTF? Повярвайте ми, не искате да продължавам с цитатите. Всички текстове са точно толкова ужасни.
А все още има тревожен брой пълнолетни хора, които харесват „старата школа". Какво ще кажете да спрете?
В глобален мащаб хип-хоп културата е тежко компрометирано явление в най-добрия случай. Помпозността и анти-интелектуалната гордост на изпълнителите не са секси, а смъкнатият, грилован swag е неосъзната пародия.
Тези хора са клоуни. В България рапът притежава всички лоши черти на западния оригинал и нищо от поносимите.
Затова възмущението и обидата не трябва да са срещу глупавите полит-послания в новата песньовка на Спенс, а от агресивната бездарност, бедния език, хлабавата структура, скапаните бийтове, баналността, евтинията, мизерния анти-стил... пълният пакет посредственост.
