Няколко месеца след като Доналд Тръмп става президент на САЩ, продуцентът на вечерното ток-шоу „The Tonight Show" Лорн Майкълс влиза в среща на ръководството на NBC. Един от мениджърите се притеснява, че рейтингът на предаването му ще падне, защото Джими Фалън е много по-слабо ангажиран политически от конкурента Стивън Колбер (водещ на „Late Show" по CBS).
Майкълс отговаря, че не се притеснява. Маха с ръка и отказва да коментира темата. Вярва, че скоро махалото на публичния интерес ще се върне към другата крайност - на чистото забавление - а Фалън няма да има проблеми.
И все пак той греши. Дългогодишният лидер The Tonight Show вече стабилно губи надпреварата за общ брой зрители.
Публиката явно предпочита хапливите коментари срещу Тръмп на водещия от CBS пред неутралността на Фалън.
Година и половина след мандата на Тръмп развлекателните компании се борят за рейтинги сред аудитория, която никога не е била толкова поляризирана по политически теми. Американците все по-често включват идеологията като фактор в избора си на холивудски развлечения.
Подобен феномен се е срещал и досега в по-изолиран мащаб - антивоенните възгледи на Джейн Фонда, например, също провокираха разделение сред зрителите. Но съвременният политизиран климат в САЩ кара феновете да оценяват през партийните си пристрастия по-широка гама развлекателна продукция и шоумени.
Политическите пристрастия на водещия или актьора са фактор, който все повече прави критично впечатление на зрителя.
Фенове на Робърт де Ниро, които симпатизират на Републиканската партия, се зарекоха да бойкотират филмите му през юни, след като наруга Доналд Тръмп в ефир при раздаването на наградите „Тони".
Популярната култура е поредното бойно поле - като новинарските емисии или социалните мрежи.
Създателят на сериала „Modern Family" Стив Левитан предизвика смут, след като написа в Twitter, че е „отвратен" да работи за 20th Century Fox Television, към което спада и новинарският канал Fox News. Причината - „постоянната подкрепа на консервативната медия към оръжейното лоби, конспиративните теории и лъжите на Тръмп".
„Всичко това става все по-трудно за преглъщане, докато пътувам към студиото, за да създавам сериал, посветен на интеграцията", пише той и предупреди, че не би подновил договора си с корпорацията на Рупърт Мърдок. Сътресението в 20th Century Fox доведе до провеждането на спешни преговори с продуцента, който в крайна сметка се отказа от напускането.
Политиката нажежи емоциите на феновете и в случая с Disney и Джеймс Гън, режисьор на филмовата поредица "Пазители на галактиката". Атаката срещу Гън със стари негови туитове с неуместни секс шеги започна от крайнодесни активисти, подкрепяни от консервативната медия Daily Caller.
Повод за заяждането с Гън (което доведе до уволнението му от „Пазителите на галактиката" 3) се оказаха антипрезидентските му позиции по повод отстраняването на актрисата Розан Бар от ABC заради расистки коментар.
Режисьорът се извини и се опита да се защити от „линча" в социалните мрежи, но Disney побърза да прекрати отношенията си с него. Паралелно с това либералното крило на феновете се надигна с призив за връщането му - в Change.org бяха събрани почти 400 000 подписа под петиция в подкрепа на Джеймс Гън.
За звезди като Робърт де Ниро - критичните изказвания срещу властта могат да донесат значителна полза. От него не се очаква да носи на гърба си блокбъстър, създаден за генерирането на стотици милиони от продажба на билети. Новият му филм „Ирландецът" се разпространява от Netflix, което ще му спести евентуалните нетни щети от „боксофис референдум".
Същото се отнася и за Стивън Колбер. Водещият, който замени легендарния Дейвид Летерман, вече няма нужда да привлече десетки милиони зрители, за да спечели битката за късния праймтайм. Просто вече няма толкова много хора пред екрана след 23:30 ч., навиците на публиката през 2018 г. са драстично по-различни от тези на хората през 80-те и 90-те години.
Колкото по-голяма е фен-базата на водещия, толкова повече той се притеснява, че може да я засегне с нещо. Предаванията и медиите с по-фрагментирана аудитория всъщност печелят повече в този политически климат, защото водещите са в по-добра позиция да формулират посланията си.
Джими Фалън също се опитва да се адаптира, като отвоюва част от анти-Тръмп зрителите с целенасочени сатирични сегменти. Водещият разчита на комедийната си дарба, за да иронизира президента, но по-сдържано и не-идеологизирано в сравнение с Колбер. Стилът на Фалън се доближава повече до ветераните като Джони Карсън и Летерман, отколкото до съвременниците му. Засега това не му помага особено по отношение на рейтингите.
Навлизането в политически води може да се окаже опасно за човек, който не говори политически. Ако зрителят усети, че водещият не е „в стихията си", реагира безмилостно.
Политизирането на поп-културата пречи и на онези звезди, които се опитват да достигнат до по-широка аудитория.
Дженифър Лорънс е типичният пример за този проблем.
В продължение на години актрисата беше най-популярното лице в САЩ, като донесе близо 1,5 млн. долара вътрешен боксофис с „Игрите на глада".
След избирането на Доналд Тръмп за президент, Лорънс направи няколко по-остри коментара по негов адрес, с което обърна настроенията срещу себе си. В интервю през декември 2017 г. тя обяви, че би искала „да лисне чаша мартини в лицето на Тръмп", с което си навлече гневни реакции включително от сина на президента. Още преди той да бъде избран, Лорънс разказа в шоуто на Греъм Нортън как попаднала на концерт заедно с Тръмп и накарала охранителите си да го намерят в публиката, за да може да отиде до него и да му каже "Hey Trump, fuck you".
Оттам последваха серия от разочароващи финансови резултати на филмите й - "Пътници," "Майка!" и "Червената лястовица". Макар че само първият имаше амбиции да стане масов хит, останалите два се представиха твърде зле, дори спрямо по-скромните очаквания за продадени билети.
Невъзможно е да знаем дали политическото говорене на Лорънс пряко е повлияло на боксофис приходите, но хората в Холивуд вземат предвид и тази вероятност.
Част от масовата публика просто не иска да чува за Дженифър Лорънс за разлика от начина, по който се интересуваха от нея някога.
