Човекът е надарен с богата фантазия, която често може да му е полезна, но понякога може и да му навреди. Особено когато се комбинира със склонността ни да се съмняваме във всичко и всички, както и с някои обичайни и често срещани страхове като този от тъмното, например.
Фантазията често създава страховити образи из тъмните сенки на горите, дълбините на езера и океани или погълнатите от нощта пусти улици. Може би така се раждат и легендите за съществата, които бродят в тъмното, готови да се нахвърлят върху поредната си нищо неподозираща жертва.
Вдъхновени от гледането на новия сезон на „Досиетата Х“ по FOX се сетихме, че хитовият телевизионен сериал се е занимавал и с т.нар. криптиди (от гръцкото „крипто“ - скрит).
Става дума за онези същества, за чието съществуване има само слухове и догадки, но не и научни доказателства. Криптиди могат да бъдат както същества от фолклора на определени народи, така и такива, които се превръщат в медийна сензация след някакъв необясним инцидент.
Чупакабра
Едно такова същество е именно чупакабра. Първото „свидетелство“ за неговите страховити деяния е от месец март 1995-а. В Пуерто Рико осем овце са открити мъртви. По гърдите им има прободни рани, а кръвта е изсмукана от телата им. Няколко месеца по-късно жена от пуерторикански град твърди, че е видяла съществото.
Още при първите разкази има описания за външността на чудовището. Според тях чупакабра има влечугоподобен вид и е висок по-малко от метър, когато е изправен на два крака. Други „очевидци“ твърдят, че чупакабра се придвижва на четири крака. „Забелязван“ е в САЩ, Мексико, Перу, Бразилия, Колумбия, Аржентина, Чили и други държави.
В някои случаи дори се твърди, че представители на вида чупакабра са били залавяни, но това твърдение няма как да е по-далеч от истината. Оказва се, че някои от „набедените“ за чупакабра животни всъщност са койоти, страдащи от болест, която води до падане на тяхната козина.
Чудовището от Лох Нес
Когато стане дума за чудовища, които да са вълнували масово фантазията на човечеството, това от езерото Лох Нес е едно от тях. От VI-ти век насам се носят слухове за гигантския воден звяр, криещ се във водите на шотландското езеро. За пръв път то е споменато в биографията на ирландски монах, в която се разказва за това как той е станал свидетел на погребението на човек, убит от „воден звяр“.
Много по-късно, чак през 30-те години на XX век, митът за чудовището се разпалва отново след като двойка съобщава, че го е забелязала, макар в техния разказ то да е било на сушата и да е пресякло пътя им. В този период зачестяват и съобщенията за хора, които са станали свидетели на нещо необичайно в района на езерото.
От този момент вълна след вълна на спекулации и недоказани твърдения продължават да мътят водите на Лох Нес. Стотици, ако не и хиляди души посещават мястото с надеждата да зърнат предполагаемия звяр, на когото е лепнат прякора „Неси“.
През 1934-а д-р Робърт Кенет Уилсън прави популярната фотография, впоследствие станала известна като „Фотографията на хирурга“. Предполага се, че на нея се виждат главата и врата на чудовището. По-късно обаче снимката е отхвърлена като фалшификат. Търсенето обаче продължава. През 1969 г. подводница дори обикаля из дълбините на езерото в опит да открие чудовището, но не успява.
Една от по-популярните теории е, че Неси всъщност е жив плезиозавър – вид подводно влечуго, което е било разпространено най-вече през периода Юра, но по-късно е изчезнало. Срещу тази теория обаче съществуват няколко аргументи сред които това, че езерото Лох Нес е твърде младо, че температурата на водата е твърде студена, а храната в него – недостатъчна за подобно същество, и др.
Въпреки всичко това Неси успява да постигне едно нещо – да доведе до бум в туризма в Шотландия. Хора продължават да обикалят около Лох Нес, да посещават музея, посветен на чудовището, и да купуват различни сувенири с Неси. Ето как страхът от неизвестното и любопитството могат да бъдат превърнати и в пари.
Дяволът от Джърси
Дяволът от Джърси (The Jersey Devil) е нещо средно между градска легенда и мит. Става дума за същество, което стотици хора твърдят, че са видели в района на Ню Джърси, особено през една конкретна седмица на 1909 г. В разказите на "очевидците" Дяволът е описван като кръстоска между кенгуру, козел, прилеп и кон. Доста цветущо описание, без съмнение.
Според легендата (да, има и легенда) Дяволът от Джърси бил 13-ото (разбира се) дете на жена, която едва смогвайки да изхранва предните 12 свои отрочета си пожелала следващото да е дявол. Проклятието проработило и бебето мутирало мигове сред раждането. Чудесна история, особено ако искаш да наплашиш децата в града си, за да не излизат сами по тъмно.
Интересното е, че тази история всъщност намира място и в първия сезон на "Досиетата Х" от далечната 1993-а, озаглавен "The Jersey Devil". Там обаче истината зад "чудовището" е малко по-различна. Няма да ви разкриваме, а ще ви оставим сами да разберете като изгледате епизода.
Попо Бауа
Попо Бауа е демонично същество, легендата за което произлиза от Танзания. Разказите за това, че е наблюдаван подобен звяр се появяват първо в Пемба – остров, намиращ се на брега на Танзания, някъде през 60-те години на миналия век. Постепенно обаче слуховете бързо се разпростират до Занзибар. Много хора решават да спят извън домовете си, вярвайки, че „демонът“ напада само тези, които спят в собственото си легло.
Според една от теориите Попо Бауа е джин, чийто господар е изгубил контрол над него. Разказите посочват доста специфичният метод за подбиране на жертвите на предполагаемия звяр. Вярва се, че Попо Бауа се трансформира от прилеп в човек през нощта, прониква в чужди домове, след което извършва сексуални атаки над спящите си жертви. Предполага се, че повечето от „нападнатите“ са мъже, но жени също твърдят, че са били негова цел.
През 1995-а няколко подобни нападения водят до масова паника в Занзибар. Интересното е, че „появите“ му често зачестяват около изборите в страната.
Голямата стъпка
Кой не е чувал за Голямата стъпка? Стане ли дума за криптиди, Бигфут е едно от първите неща, за които човек се сеща. Имената му често са различни, но винаги става дума за висока над 2 метра и много окосмена фигура, наподобяваща смесица между маймуна и човек, която обикаля из дивите терени в Северна Америка.
Вярванията в съществуването на подобно създание се срещат още при някои индиански култури в Северна Америка. Сигналите от хора, които предполагаемо са го видели, датират от 50-те години на миналия век. Десетилетия по-късно все още не са открити никакви зъби, косми, кости или каквато и да е друга веществена следа от подобно същество. Въпреки това търсенето упорито продължава и до днес. Американците са открили своето „митично чудовище“ и просто отказват да го пуснат.
Най-популярното „доказателство“ може би е запис от 1967-а, познат като филмът Патерсън-Гимлин. Дори на него обаче фигурата прилича по-скоро на човек с грозен костюм на маймуна, отколкото на мистериозен обитател на горите.
Кадър от филма Патерсън-Гимлин, източник: Wikimedia
Такива псевдо-доказателства, опитите за изкарване на пари от истерията по дадено чудовище и липсата на реални физически следи правят обществото скептично към всяка история за чудовище. Свидетелите на подобни паранормални срещи са твърдо убедени в това, което са преживели, но думите им не са достатъчни, когато доказването им изглежда невъзможно.
По-интересното обаче е, че историите като тези не са само плод на страховете на хората отпреди няколко века, готови да припишат свръхестествени качества на всяко явление, което ограничените им познания за света не могат да обяснят.
Дори днес „модерният“ човек продължава да вижда фигури в сенките и да ги украсява по най-разнообразни и чудовищни начини, а масовите комуникации помагат на подобни истории да се разпространят по-бързо от всякога. Без значение дали зад тях стои нещо реално или не.
Но знаете – истината е някъде там. Едва ли още утре ще се натъкнем на истинско доказателство за съществуването на който и да е криптид, но може би и не искаме. Много по-добре е Мълдър и Скъли всеки понеделник от 20:00 ч. по FOX да откриват отговорите вместо нас, докато ние сме се разположили удобно пред телевизорите.
