Хората в интернет постоянно намират нови неща, които да обсебят съзнанията им. Едно такова нещо се появи в края на миналата седмица. Не става дума за някоя разтърсваща статия или поредното шокиращо разкритие за сексуално насилие.
Едно от най-споделяните и дискутирани неща онлайн всъщност е кратък разказ, публикуван в The New Yorker и носещ името „Cat Person”.
Историята е написана от Кристин Рyпиниен и разказва за млада жена на име Марго. Докато работи в киносалон в града, в който учи, тя се запознава с по-възрастен мъж на име Робърт. Двамата започват да флиртуват като си чатят и Марго си създава все по-нереалистична представа за живота на мъжа.
Двамата най-накрая излизат заедно и правят секс, въпреки опасенията на Марго по въпроса.
Изживяването се оказва ужасно, а когато след случилото се Марго отблъсква Робърт, той избухва и я обижда. New Yorker казва, че това е най-четеното художествено произведение в онлайн пространството за тази година. Освен това попада и сред най-четените материали на списанието изобщо.
„Очаквах хората да реагират на тази история, но нивата на реакция далеч надхвърлят всичко, което преди съм виждала при подобни произведения“, обяснява редакторът Дебора Трайсмън. „Всеки път, когато художествено произведение в продължение на дни е най-четено в сайта ни, се случва нещо необичайно“, допълва тя.
Реакциите са различни. Много от жените, които реагират на разказа, виждат себе си в главната героиня Марго.
Споделят, че те и приятелките им са били в сходна ситуация. За една от тях разказът описва неща, които тя е изпитвала „невербално, само в полузавършени мисли“.
every single woman i've seen sharing this talks about how relatable it is, which is really fucking sad, but if you want to ~get it~, read this https://t.co/Inlrm7EEvs
— Eleanor Gordon-Smith (@TheRealEGS) 9 декември 2017 г.
Това обаче е кратък разказ, а социалните мрежи обикновено не са място за изтънчена критика. Други потребители смятат, че разказът може да бъде тълкуван погрешно.
Някои от читателите са на мнение, че популярността на „Cat Person”се дължи на факта, че повечето хора предполагат, че става дума за истинска история, която авторката е преживяла и споделя, а не измислица.
Същевременно се появява и цял нов Twitter акаунт, наречен „Men React to Cat Person”. Както името му подсказва, той събира в себе си реакциите на мъже относно разказа „Cat Person”, които могат да са доста... различни.
Един потребител разказва, че се е отказал от четенето след 3 абзаца. Друг посочва, че ако ролите в разказа бяха разменени – млад мъж се среща с по-възрастна жена и стигат до същата ситуация, редакторът на New Yorker вероятно щеше да остане без работа.
— Men React to Cat Person (@MenCatPerson) 11 декември 2017 г.
Естествено, това е интернет и е нормално да има и негативни реакции. Някои хора критикуват разказа не за друго, а защото откриват в него фобия към по-едрите хора. Причината е в това, че в разказа Марго на няколко пъти споменава теглото на Робърт. Което обаче не означава задължително, че авторката изразява своето лично мнение чрез това на героинята.
По-важното обаче е, че множеството онлайн реакции повдигат въпроса как този кратък разказ успява да предизвика такъв фурор?
Той очевидно е насочен към жените, най-вече младите такива. Първо, показвайки им колко странно е да опознаеш някого, когато си пишеш с него. И второ, улавяйки сложните мисли, които минават през главата на човек при началото на нова романтична връзка – тази уникална комбинация от обективизиране и нарцисизъм, идеализиране и страх.
Но „Cat Person” обръща внимание най-вече на друго важно нещо, особено в разгара на #MeToo кампанията, когато на неприятните сексуални преживявания на жените се гледа особено сериозно.
Става дума за това, че разказът дава една почти истинска представа за типа „лоши“ сексуални преживявания, които не могат да бъдат определени чак като тормоз или насилие, но все пак са близо до тях.
„Толкова голяма част от дискурса в страната (САЩ) в момента се върти около това къде са границите между секса по взаимно съгласие и този, който не е такъв“, казва редакторът в New Yorker Трайсман. „Това не е история, която включва тормоз на работното място, изнасилване или друго подобно нещо, а разказ за това как тези граници могат да се размият и как слабостите в двама души могат да доведат до погрешно разбиране на другия“, обяснява тя.
Авторката Кристин Рупиниен дава интервю пред изданието, за да вдигне кулисите зад идеята си.
„Възможността за прям отказ дори не минава през главата (на Марго) – тя предполага, че ако иска да каже „не“, трябва да го направи по един помирителен, нежен начин, с повече такт. Начин, който ще изисква „невъзможно усилие“ от нейна страна. И смятам, че това нейно предположение е по-силно от конкретните отношения между Робърт и Марго“, обяснява Рупиниен.
„То показва как много жени, особено млади жени, живеят днес навсякъде по света: опитват се да не ядосат хората, поемат отговорност за емоциите на другите, работят изключително много, за да направят всички около себе си щастливи. Това е рефлексия и начин да предпазиш самия себе си, но също така те изтощава. И ако го правиш достатъчно дълго, в един момент спираш да осъзнаваш в кои моменти правиш подобен избор“, посочва авторката.
„В този контекст, Марго избира да прави секс с Робърт въпреки всички знаци, които получава от своите тяло и мисли. За да избегне неудобната, може би рискова ситуация, тя „пребива своята собствена съпротива“, изпивайки шот уиски. По-късно се чуди защо спомените за преживяното я карат да се чувства толкова зле и толкова уплашена. Вини себе си за това, че е реагирала пресилено, че не е била по-мила с Робърт, който, в крайна сметка, не е направил нищо лошо“, казва Рупиниен в интервюто.
В момента историите за сексуални взаимоотношения без съгласието и на двете страни продължават да имат основно място в новините в интернет. Същевременно може да се започне една по-широка дискусия за това какво означава да си сексуална жена в света.
Обръщайки внимание на „секса, който не искаме да правим, но въпреки тоав се примиряваме с него“, авторът Ела Доусън заключава, че „през твърде голяма част от времето лошият секс е норма за младите жени, а не изключение“.
Редакторът Трайсман все пак посочва, че когато прочита разказа за пръв път, не вижда Робърт като злодей. Според нея това, което Рупиниен прави с него в края на разказа, не е да покаже, че всички мъже, ако бъдат провокирани, ще нарекат една жена „курва“. Трайсман смята, че този конкретен мъж е в ситуация, която го е наранила, което е провокирало тази реакция.
„Не е почтена реакция, но не мисля, че намеква как той е чудовище. Мисля, че тя (авторката) показва какво се случва, когато хората не могат да контролират своите емоции. Когато просто не могат да ги осмислят в позитивна светлина и биват завладени от тях. Тогава се стига до болка и за двете страни“, обяснява редакторът.
Ако ви е станало любопитно, можете да прочетете целия разказ (на английски) тук.
