Когато шефът ѝ започва да флиртува с нея, Рони се чуди дали не може да се възползва от ситуацията. Тя е на 23 години, но вече е разбрала, че когато се облече като героиня от аниме и си боядиса косата розова или зелена, определен тип мъже пощуряват.
Мъже като изпълнителният директор на този стартъп - Майкъл Уилямс. Той е на 49 и въпреки финансовите си възможности, изглежда отчайващо смотан, докато цъка "Magic: The Gathering".
Ако го остави да я зяпа, може би Рони ще получи повишение...
Тя тъкмо се е отървала от работата си на продавачка и вече вижда светлото си бъдеще в технологичната индустрия.
Стартъпът, за който работи - Oomba - разработва софтуер, позволяващ провеждането на масови турнири по видеоигри. На платформата може да се играе всичко - от "Скрабъл" до "League of Legends".
Два месеца, след като Рони започва работа за Oomba, Уилямс я кани на по питие след фирмено парти. Всъщност той я води в игрална зала с аркадни игри и докато си говорят под неоновите светлини, Майкъл ѝ споделя, че обича да ходи и на стриптийз. Това навежда младата жена на мисълта, че шефът ѝ обича да харчи пари по жени и може би ще похарчи и за нея.
По-късно, обратно в неговото BMW, Уилямс споделя, че да бъде изпълнителен директор често го кара да се чувства като проститутка и далеч не е толкова яко, колкото е очаквал. Рони усеща, че това е нейният голям шанс.
Тя му споделя, че също е "нещо-като-проститутка", защото продава свои голи снимки онлайн.
Майкъл ѝ предлага 500 долара, а Рони се въздържа да му сподели, че "онези смотаняци в Tumblr" дават едва по стотина долара. Още в момента, в който се прибира, тя изпраща на Уилямс доста пикантни свои снимки и видеа, и оттам нататък се превръща в негова платена любовница.
Шефът дори ѝ казва, че я обича, което според нея е било вярно, но освен това се оказва маниак на тема контрол. Рони си въобразява, че Oomba ще е нейният ключ към богатството и успеха, но Уилямс ѝ налага нови и нови правила за спазване, понякога по няколко на ден.
Така през лятото на 2018 г., 18 месеца след онази среща в игралната зала, изпълнителният директор на Oomba се изправя пред обвинения в сексуален тормоз. В съда се оказва, че компанията на практика няма никакъв спестен капитал. Всичко е отишло за лъскави офиси, партита в Лас Вегас и фамозни реклами с популярни лица.
И за много, ама много секс работнички.
Зад привидно смотания образ на Уилямс се крие нарцистичен и груб човек, който изпитва влечение към това да тормози подчинените си. Сред съобщенията му се намират както заплахи, че ако някой не е в офиса му до 5 минути, ще бъде уволнен, така и еротични предложения за интимни ласки.
Междувременно той успява да мами всички около себе си - инвеститорите, служителите си, съдружниците си - и не чувства никаква вина от това.
В известен смисъл възходът и падението на Oomba са толкова забележителни, че почти звучи като измислен сюжет. Уилямс се среща наведнъж с три от своите служителки, докато успява да си урежда и финансирания от инвеститори. Майкъл си мисли, че е едва ли не следващият Марк Зукърбърг, а Oomba ще е следващото голямо чудо, подобно на Facebook.
Само че докато той си мечтае за световна слава и колосален успех, разходите се трупат, а стартъпът така и не успява да произведе работеща платформа, на която да се провеждат турнирите. Софтуерът продължава да бълва нови бъгове, които пораждат съмненията дали не са нарочно заложени.
Дали пък Уилямс няма интерес продуктът му да стои почти завършен, за да примамва инвеститорите?
Когато Рони започва работа в Oomba, компанията вече има две дузини служители, разпределени в сграда на два етажа. Уилямс харчи хиляди долари за специални бюра, но пък не плаща здравните застраховки на работниците си. Освен това той бави сериозно заплатите, понякога с повече от месец.
Затова и има огромно текучество на служители. Куп жени напускат, защото по техни думи Майкъл им е казал нещо непристойно. Той обичал да опипва почвата и да види докъде може да стигне с поведението си.
Рони обаче е различна - жадна за пари и готова да продава тялото си. Уилямс я нарича "моя еднорог" и я води на скъпи пътешествия, по време на които ѝ купува луксозно бельо за по 2000 долара. След това младата жена мастурбира пред него, за да си "заслужи" заплащането.
Въпреки това Майкъл има още поне няколко любовници, повечето от които - стриптизьорки. Всички те виждат в лицето на Рони заплаха - колкото повече пари Уилямс харчи за нея, толкова по-малко остават за тях. Рони обаче е по-привлекателна и загадъчна, защото категорично отказва да прави секс с Майкъл.
Всичко се променя по време на едно секс парти, което Уилямс се опитва да устрои с нея и с една червенокоса проститутка.
Докато се усети, Рони вече е закована с белезници за рамката на леглото - нещо, на което не се е съгласявала. Обзема я истинска паника и чак когато започва да се тресе от страх, Уилямс и червенокосата решават да я пуснат и да отидат да разпуснат в близкия стриптийз клуб.
След като младата жена заявява пред отдел "Човешки ресурси", че иска да напусне. Връзката ѝ с Уилямс е обществена тайна и затова отделът решава да започне разследване. Така наяве излизат отношенията на Майкъл и с други негови служителки, както и с редица проститутки. Разходите за секс и стриптийз също вече няма как да останат скрити.
Но Уилямс е категоричен пред съдружниците си - няма кой да го уволни. Като основател на стартъпа, той има право да уволнява и назначава членовете на борда на директорите, така че въпреки всичките си деяния, Майкъл не може да бъде премахнат като изпълнителен директор.
Неговият инат и отказ да се оттегли обаче не променят фактите - Oomba е разклатена из основи, затънала в дългове, без готов продукт налице и с куп скандали за сексуален тормоз и експлоатация, надвиснали над фирмата. Инвеститорите се отдръпват един по един и се дистанцират от компанията.
Когато екипът от инженери напуска групово и започва съдебни дела, а Уилямс няма никакъв друг избор, освен да обяви фалит.
В момента той се опитва да промотира новото си изобретение, наречено Glytch. До него отново е поредната красива жена, която да контролира и която, случайно или не, е бивша служителка от Oomba.
Рони вече не си боядисва косата и не продава голите си снимки. Знае, че не може да върне времето назад, но поне иска да разкаже какво е преживява, докато е била в онзи стартъп за геймъри. Признава и че е била изключително наивна по онова време, за да смята, че ще забогатее по този начин.
"Интересувах се само от парите. Е, платих си...", казва в заключение тя.
