Само преди няколко години темата ризлинг би изглеждала малко надменна, малко отнесена и в известна степен - самоцелна. Не само защото сортът е труден за сравнително топлия климат на България (и нашите агрономи и винари по-скоро рядко посягат към него), а и защото вината, които бяха възможни на пазара у нас - предимно немски ризлинги - са скъпи, нелесни за разбиране и автоматично отиват в графата "само за ограничен брой посветени консуматори".
У нас ризлингът придоби отчетливо звучене като че ли след Grand Austrian Tasting - платформа, където, благодарение на Яна Петкова и Лиана Стоилова широк кръг от пиещи имат възможност да опитват вината от сорта и сами да изградят мнение за палитрата на неговите проявления.
Шеметният поход на ризлинг за покоряване на белите върхове във винената индустрия тръгва от поречието на Мозел, неговото родно място. Ако не са били римляните, на германите никога не би им хрумнало, че стръмните склонове и студеният климат биха родили грозде изобщо. Един от белезите за присъствието на римската империя по завоюваните й земи обаче е разпространението на винената култура. Веднага щом се настанили там, опитали да засадят лозя по южните хълмове на реката, където снегът се стопявал най-бързо. И досега това остават най-хладните и трудни райони за обработване на културната лоза.
Ампелографското название на сорта е бял ризлинг и за пръв път се среща в официални записки от 1435 г. от градчето Рюселсхайм, Германия. Другото му най-разпространено наименование е йоханесбергер, вероятно заради описаната по-долу история:
През XVIII век бенедиктински монаси съвестно отглеждали лозя с ризлинг в манастир край Йоханeсберг. Всяка есен, когато гроздето узрявало, монасите пращали по куриер проби до абата във Фулда, за да получат от него официално разрешение за започване на беритбата. През 1775, поради неясни или маловажни за хроникьора причини, връщането на куриера в Йоханисберг се забавило. Пред отчаяните погледи на монасите гроздето, което било основният им източник на прехрана, се сбръчквало и дори плесенясвало.
Когато най-после куриерът се появил, монасите решили да берат поотделно зелените и почти развалените гроздове. Доста голяма била изненадата им, когато на всичко отгоре от т. нар. плесенясало грозде (за щастие с botrytis cinerea) те получили най-прекрасния ризлинг, опитван дотогава. Така било поставено началото на десертните вина от ризлинг, които винените критици често определят като безсмъртни.
Според много от тях (винените критици) ризлингът е безапелационно най-великият сорт за бяло вино в света. Сравнен с шардоне - другият най-очевиден кандидат за първенство, ризлингът проявява повече характер. Докато шардонето в много от случаите предоставя почти празно платно за щриховане на отличителни технологични умения, ризлингът реагира доста зле на лозаро-винарските трикове. Най-добрият подход е гроздовият сок да се остави да ферментира възможно най-просто и чисто, със или без минимално прибягване до дъб, малолактична ферментация и други винарски техники.
Ризлингът е хамелеон по природа и в ярка степен изразява мястото, където е отгледан. Обича стръмни склонове на хълмисти релефи, хладен климат, но и едновременно с това обожава слънчевото греене със защита от ветрове и близостта на реки и водни басейни. Поради късното му разпъпване, ранното му узряване и устойчивостта му на слани, расте добре в едни от най-студените винарски зони. Предпочита глинести шисти и каменисти почви, като пази спомена за тях, проявявайки просмукана минералност.
Двете думи, които поддържат баланса и хармонията в един отлично направен ризлинг, са захари и киселини. Дори и най-сладките ризлинги разполагат със сериозна свежест, която им придава невероятен потенциал за стареене. Ризлингът изисква време в бутилката. Способността му за стареене се сравнява с тази на бургундските бели, но и тук ризлингът печели с прекрасни примери за петдесетгодишни вина в своята сила, докато бургундците бележат своя апогей някъде към двайстата година.
Друга чаровна страна на ризлинга е, че където и да е отгледан, не достига особено високи нива на гроздова захар и рядко се произвеждат вина с повече от 11% алкохол - благословено облекчение в епохата на високоалкохолни бомби за избор на спътник на трапезата. Това не трябва да подвежда за способността му да изявява мощни аромати и впечатляващи, добре структурирани тела със забележителен вкус.
В зависимост от възрастта ароматът варира от ябълкови и лимонени нотки в младите вина до кайсия, праскова, цветя, мед, минерали и ядки с напредване на възрастта. Вторичните и третични аромати напомнят банан, захаросани кайсии, бадем, восък и специфични петролени нотки.
Въздържан, източен с кристално чиста отчетливост и стоманена елегантност или зашеметяващо пълен, жизнерадостен с вкус на деликатен нектар, ризлингът е най-темпераментният сорт и е в състояние да даде различни стилове, преминавайки през целия диапазон от сухи до сладки вина, запазвайки сортовата си физиономия с характерна многопластовост и гъвкаво тяло със солиден потенциал.
Изключителната структура на ризлинга, съчетана с вибрантна свежа дължина, го прави уникален партньор на масата - като се започне с капризната за съчетаване с вино азиатска кухня, прелестен за морска храна, много точен за свински готвени меса и шпекове и даже за червени меса. Десертните вина позволяват развихряне на фантазията в палитрата на кехлибарено-златистите сладкиши с участието на праскови и кайсии.
