Сигурно вече половин век, медиите възхваляват французите, заради тяхното удивително здраве. Дотолкова, че в общественото съзнание вече е изковано онова, което наричаме "френски парадокс".
Той се състои във факта, че французите ядат повече мазно (в смисъла на мазни сирена като бри или камембер), отколкото американците (42% срещу 38%, според данните от FAO 2012), пият повече червено вино всеки ден, но - удивително - надживяват американците (81,6 години срещу 78,8 през 2015) и освен това са нацията с най-здрави сърца в света!
Според изследване на СЗО от 2014-та, французите се класират втори в света след Южна Корея по параграфа за най-ниска заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания. Докато САЩ са на 44-то място.
Затова и дълги години се спекулираше, че именно в съставката ресвератрол, която се съдържа в ципата на червеното грозде (французите пият много вино) се крие устойчивостта на нацията на сър
Може би това е така. А може би не е.
"Не смятам, че терминът "френски парадокс" може да се приложи в цяла Франция. Може би за по-заможните е вярно, че имат здрави сърца, но Франция се променя", казва Лиса Сесон, клиничен асистент и професор по диетология в департамента по хранене и обществено здраве към Ню-Йоркския университет.
Глобалната търговия, "американизацията" и чуждестранната диаспора във Франция са само някои от нещата, които според Сесон променят културата на хранене на французите.
"Парадоксът" също така пропуска да надникне в начина на хранене на по-бедните французи, които консумират висококалорична храна, бедна на полезни вещества.
"Свидетели сме на много високи нива на затлъстяване във Франция, специално сред момчетата. Все още живеем с романтичната идея, че Франция е същата като през 20 век, но реалността е, че френските деца вече не живеят като дядовците и бабите си", казва тя. "Американските реклами им влияят. Много деца гледат "Супер Боул", a Starbucks е превзел цял Париж".
Научната общност също е раздвоена относно съществуването на "френския парадокс".
През 1992-ра година Марион Нестле, професор в департамента по хранене, диетология и обществено здраве към Ню-Йоркския университет публикува проучване, според което французите са консумирали по-малко животински мазнини от британците до 70-те години на 20 век (около 21% от цялата калорийна консумация е била на животински мазнини, докато във Великобритания процентът е бил 31).
С една дума: французите тогава не са яли толкова мазно, колкото сега. През последните три десетилетия - те вече ядат. Това има значение.
Скептиците на френския прадокс също така твърдят, че да се търси причината за знаменитото френско здраве в това какво се консумира е неправилно. Яденето на животински мазнини, пушенето и прекомерното пиене на вино са в разрез с общоприетите теории за сърдечно здраве.
В интервю, публикувано в New York Times през 1992-ра, във връзка с теорията за френското хранене, Нестле обяснява, че първият пик на ядене на мазни храни през 80-те години във Франция съвпада с ниските стойности на смъртност от сърдечни болести по простата причина, че тогава все още не е имало време да се проследят подобни тенденции.
Развиването на сърдечно-съдово заболяване изисква време от 20 до 30 години, за да се прояви.
Сега са изминали вече 20-30 години от 80-те и въпросът е: нараснала ли е заболеваемостта от сърдечно-съдови болести във Франция?
Шокиращият отговор гласи: не съвсем.
"Тайната на френската диета остава. Защото французите продължават да консумират повече пълнозърнести храни и зеленчуци, отколкото американците. Да, става дума за истинска храна, а не само обезмаслено сирене", казва Сесон.
"Чувствате се по-сити, когато се храните по този начин. Затова и французите ядат по-малко. Те също така не чувстват американската вина, когато става дума за ядене: ние постоянно броим калории, съдържание на мазнини и въглехидрати: и през цялото време се чувстваме неудовлетворени".
Но има разлика и в начина, по който французите се хранят.
Те сядат спокойно, отделят повече време за хранене и предпочитат да се консумират обеда и вечерята си на истински кухненски маси у дома, вместо в заведения за бързо хранене и кафенета.
Порциите им също така са по-малки от американските - и, разбира се, те готвят повече от тях.
Французите пият и по-малко безалкохолни, отколкото се пие в САЩ. И освен, че имат култура на хранене, те си правят и следобедна дрямка - или поне в тяхната култура това не е табу.
Освен това работещите французи избягват да обядват в офиса по време на работа и понякога отделят на храненето повече от час.
А бързите закуски? "Французите наистина не са им такива големи фенове", смята Сесон.
И докато много американци имат мания да броят колко крачки извървяват, французите наистина се разхождат. Защото това им доставя удоволствие.
Какво да научим, следователно, от французите, ако "френският парадокс" е пълна измислица?
Ами много неща. Например това, че как се храниш, кога се храниш, колко дълго се храниш и с кого се храниш има по-голямо значение от това какво точно консумираш.
Да се наслаждаваш на истинската храна е онова, което има значение, а не броят на калориите.
Така че: vive la France.
