Снобарите със здравословното хранене

В обществото се появяват все повече и повече сноби на тема здравословни храни - и вероятно аз съм един от най-лошите случаи.

Всичко започна, когато бях болна и една приятелка се появи с прясно изцеден зелен сок и ми каза, че ако го изпия, това ще влее "чиста светлина" в организма ми.

Действително веднага ми стана по-добре и оттогава кълцам всичко - от глухарчета до лапад и магданоз, в блендера си

И така, в един момент научих, че ти трябват 30 000 оборота на острието в минута (или пък беше в секунда?), за да извлечеш всички добри вещества - и най-вече т.нар "кръв на растенията", тоест хлорофила - които тялото ти обича толкова много. Това са веществата, които ви правят млади, красиви и здрави.

Не можах да спя спокойно, докато не замених стария си Philips с "поршето" на блендерите - Vitamix. Устройството се рекламира като "център за здравословно хранене" и струва горе-долу колкото един iPad.

Когато нещото пристигна вкъщи, синът ми ми каза, че прилича на дефибрилатор и ме накара да обещая, че ще го крия всеки път, в който имаме гости. Аз пък прекарах същия ден в забъркване на различни сокове и каши от къдраво зеле - защото в него има повече витамин C, от колкото във всички цитрусови плодове взети заедно. Пък и много добре прочиства червата.  

Не мина много време, преди всяка сутрин да започна да ставам малко по-рано, за да си приготвя любимия сок за работа

Докато всички останали в моя отдел си купуваха лате от Starbucks, аз демонстративно си пиех зелев сок и се чувствах по-добра и велика от останалите заради това.

Започнах да обръщам по-сериозно внимание на храната, която ям, през 90-те години, когато все още бях 20-годишна - тогава си купих мелничка за пшеница и други зърнени храни, консумирах много сурови ядки и фибри, а освен това пречиствах питейната вода със специални филтри.

Загрижеността за здравето ми тогава ме караше да се чувствам много добре, но тя не може да се сравни с това, което преживявам сега - особено след като едни познати ми казаха: "Ама разбира се, пий житна трева - една доза и ще си на крак цял ден!"

Веднага послушах съвета им и започнах да си правя смес от житна трева и обогатена с протеини  конопена пудра. Откакто започнах да правя това, се чувствам толкова неимоверно добре - във фантастично настроение съм още от самото начало на деня - че понякога дори на мен самата ми се струва неестествено.

Не че и аз съм лишена от нездравословни навици

Преди да сте попитали, бързам да кажа - да, пия алкохол, обаче само органично червено вино от сравнително нови реколти, защото само в него има антиоксиданти. Ала виното не може да стъпи на малкия пръст на целината и краставиците - за мен това са зеленчуци-убийци, истински алкални герои.

Имам толкова много целина в тялото си, че бих издържала на три денонощия неспирни танци - само че се съмнявам, че има толкова много купони, организирани за суровоядци.  

Което ми напомня, че преди години една приятелка ми сподели, че е скъсала с гаджето си, защото се страхувала, че по някакъв начин месото, погълнато от него, ще попадне случайно в нейното тяло. Тогава си помислих, че тя е луда.

Обаче ако трябва да съм честна с вас, днес самата мисъл за това как дори едно малко късче месо може да се озове в зелената ми кръв ми действа отблъскващо, което значително ограничава спектъра от потенциални партньори.

Но както и да е, така или иначе в момента не ми е до срещи. Засега мотото ми е: правете сок, а не любов

След като вече разполагам с "поршето" на блендерите, си купих и книга на Виктория Бутенко, която е известна с това, че е изобретила зеленото смути. Тя споделя, че пие по няколко литра зелени смутита на ден. Малко е пълничка, което ме дразни, ала въпреки това преминах на режима, който тя препоръчва за "напреднали" суровоядци.

Закуската според този режим се състои от един литър течност, състояща се от 20% смесени плодове и 80% зелени зеленчуци. Разбира се, плодовете трябва да имат нисък гликемичен индекс. Това означава зелена светлина за ябълките, крушите и авокадото и стоп на мангото, бананите и фурмите.  

Противно на това, което вярват много хора, авокадото може и да съдържа мазнини, ала тези мазнини са изключително полезни за организма. Тук е подходящ момент да спомена, че моят начин на хранене няма нищо общо с диетите, не броя калории и всъщност дори нямам кантар.

Просто обичам здравословното усещане за чистота, свежест и сила, което получавам от начина, по който се храня. Това ме кара да се чувствам - особено след чаша зелена колада (прави се от спанак, ананас, кокосова вода и бадемово мляко) например - сякаш мога да изкоренявам дървета от земята с голи ръце.

Да си призная, понякога имам усещането, че кожата ми започва да придобива леко зеленикав оттенък

Ала вероятно това се дължи на "вътрешното ми сияние" или "аурата" ми, както някои обичат да твърдят.

Много хора са открили, че "зеленото" хранене подобрява сексуалния живот и намалява значително интереса към кафето и наркотичните вещества. Освен това трябва да споменем, че този тип храна има много по-добър вкус, от колкото повечето хора очакват.

И все пак на моменти си задавам въпроса: дали не отивам твърде далеч? Понякога се чудя - особено когато виждам изражението на хората в супермаркета, когато моля служителите да ми дадат листата от алабаша, които обикновено се изхвърлят (а всъщност листата съдържат 10 пъти повече желязо от корена!). Ала съмненията ми бързо се изпаряват - заради невероятния начин, по който се чувствам.

#133 Meteora 13.03.2013 в 16:18:08

Аз, Паяче, искам сам да си го сготвя! От кипването на водата, до смесването на застройката с чорбата! На всеки етап има табиети, салтанати, тънкости. Мен ми трябва петел. Може и жив - сам ще си го "спастря", да ме прощава Господ!

#134 Meteora 13.03.2013 в 16:22:17

133 Von Bl | 13.03.2013 16:17 Всичкото харно си го надиплил, друже! Ама що да е малка мастиката!? Гърците да не са прости - узакито им все у двулитрови дамаджани!

#135 паяка 13.03.2013 в 16:23:05

Метеорче, ти иди там, ако не можеш да си намериш толкоз петел, пък те щом искаш, сигурно и суров ще ти го дадат сам да си го магериш. А там е много хубаво.

#136 Meteora 13.03.2013 в 16:28:25

В петък ми предстои пътуване до Солун. Ако сколасам, на връщане може и да се отбия. Зависи как ще съм с графика...

#137 паяка 13.03.2013 в 16:32:55

Ако верно идеш, кажи на Вальо много здраве от групата, дето беше там на 8ми декември.

#140 Meteora 13.03.2013 в 16:40:30

138 паяка | 13.03.2013 16:32 "Ако верно идеш, кажи на Вальо много здраве от групата, дето беше там на 8ми декември." 8-ми Декември, ама коя година!?

#141 паяка 13.03.2013 в 16:42:12

2012

#143 паяка 13.03.2013 в 16:45:24

Току що погледнах, че в рубриката на чорбаджията на сайта - манджите, няма кьорав коментар , всичкото кулинар се е струпало тук.

#147 Meteora 13.03.2013 в 17:06:34

Ето идея за вечерята: Гръцка мусака с патладжан и картофи; гювеч от свинска плешка с испанско вино Pisquera; накрая италианско вино Rosso di Montalcino с начупен на едри парчета пармезан и нищо друго.

#149 Meteora 13.03.2013 в 17:17:31

Леле, С компания е несранимо по-приятно! А ето и нещо за веганите, да не кажат, че сме ги пренебрегнали: Жетварска салата: Белени домати, печени червени чушки, половин глава стар лук и две скилидки чесън, счукани със сол на дървена дъска. Салатата се посолява и се разбърква. После се добавя зехтинът и отново се разбърква. И точно тук е и сблъсъкът между две фундаментални школи. Според едната оцетът се слага заедно със солта, а после отгоре се полива зехтинът на тънка струйка, без да се разбърква повече. Според другата школа, салатата първо се посолява, разбърква се, после се слага зехтинът, пак се разбърква, за да може мазнината да филмира зеленчуците, а оцетът се добавя накрая и салатата се разбърква за трети път. Така зехтинът предпазва зеленчуците от опасността да станат прекалено кисели, а достойнствата на оцета се насочват предимно към соса, който мнозина авторитети наричат „утопия”, защото накрая се „утопва” със залци топъл ръчен хляб. Моят съвет е жетварската салата да се подправи в съответствие с убежденията на втората школа и след третото, оцетеното, разбъркване, да се поръси отгоре със смлени орехи. Наздраве!

#151 паяка 13.03.2013 в 17:22:43

Ба ли му майката, ДедиГошка, остави го поне 1 час, пък после, ако трябва го довари още малко да не дрънка.

#153 паяка 13.03.2013 в 17:28:47

А иначе разни юнаци споделят рецептата си за боб. Като заври боба, му изхвърлят първата вода и слагат втора, като заври и тя, и нея я изхвърлят и слагат трета. Като заври и третата вода я фишкат, барабар с фасулю и слагат пържолите на скарата.

#154 Meteora 13.03.2013 в 17:30:05

Дедигош, Всеки фасул е различен - увира за различно време. Дори и да е от един и същ сорт, пак може да увира различно - според особеностите на средата, в която е отгледан. Моят съвет е вечерта да го натопиш във вода. И да оставиш много място отгоре, че ще си увеличи обемът в пъти. Хубаво е водата да се смени поне 3-4 пъти. После, като го вариш, никаква сол! Сипеш ли му сол - няма увиране. Солта - накрая. И друго важно нещо: спре ли да ври, като засилиш котлона загаря!

#155 паяка 13.03.2013 в 17:31:41

Ц-ц-ц-ц-ц-ц, завалийчиците те, мухлясало им сиренцето и виното им сигурно е вехто, а и колите им най-вероятно са без покрив.

#156 Meteora 13.03.2013 в 17:31:45

Е, Леле, нали за вегани! Как така ще им предложа сирене!?

Новините

Най-четените