Нито една крайност не води до нищо добро, и това важи дори за здравословното хранене.
Да, мантрата, която ни залива отвсякъде - колко важна е балансираната диета, с пресни и много плодове и зеленчуци, без прекалено много преработени храни, мазнини, Е-та, рафинирано брашно и захар - може да има и обратен ефект.
Нарича се орторексия - мания по "чисто" хранене, при която засегнатите са обсебени от идеята да ядат само здравословни храни. Името е дадено от американския лекар Стивън Братман.
Макар че не е официално признато заболяване, подобно на други хранителни разстройства като анорексията и булимията, прекомерната, болестна фиксация върху здравословно хранене може да има също толкова разрушителен ефект.
Няма единна дефиниция какво е прекаляване със здравословно хранене, тъй като това е индивидуално - при някои е избягване на мазнини, при други - на въглехидрати, при трети - всичко, което не е органично произведено.
Общото е, че хората с това разстройство имат нездрава обсесия да ядат единствено и само чистите и полезни според тях храни.
Подобно на останалите хранителни разстройства, хората с орторексия се чувстват виновни и тревожни, ако хапнат нещо, което за тях не е "чисто".
Това състояние засяга психиката и се корени в опитите човек да се справя с негативни мисли и чувства или да държи нещата под контрол, използвайки храната.
Това е и разликата с тези, които просто искат да се хранят здравословно. Хората с подобно хранително разстройство избягват всячески нездравословните храни - до степен това да обсеби напълно живота им.
Обикновено става постепенно. Страдащите от орторексия отдават основно значение не на количеството, а на качеството на храната. Заболяването може да започне със здравословно хранене, но постепенно да се стигне до изключване на цели хранителни групи - млечни продукти, мазнини или животински храни.
С течение на времето се добавят нови и нови - с консерванти, захар или отглеждани с пестициди.
Животът на тези хора започва да се върти около храната и промяната може да повлияе в лично, социално или професионално отношение, а емоционалното им състояние започва да зависи от това с какво са се хранили.
Те избягват социални събития с храна и странят от приятелите си, особено от срещи, в които има и ядене, тъй като не намират нищо, което според тях е подходящо и здравословно.
Може да стигнат дотам да ядат само с приготвена от самите тях храна, тъй като само така се сигурни в полезността ѝ. Прекарват часове в изучаване на храни и планиране на ястия, изчитат маниакално всеки етикет. Могат да са доста назидателни към околните, които се хранят "нездравословно" и да се самоизолират от останалите, които не споделят убежденията им.
Често хората с това заболяване губят тегло, и то доста - в крайни случаи до степен да са недохранени и постоянно да се чувстват уморени, апатични, с отслабена имунна система.
Нямат енергия и постоянно им е студено.
Сериозен проблем е и че състоянието им може да остане незабелязано дълго, тъй като здравословното хранене е общоприето за важно за всеки. Така стремежът на някого да избягва захар, бяло брашно или консерванти се приема за нещо напълно нормално и предизвиква одобрение. Често околните не забелязват, че предпочитанията са се превърнали в мания и обсесия.
Зад развиването на подобно разстройство има редица фактори - наследствени и от околната среда. Вманиачаването по здравословното хранене може да започне от одобрението, което то среща в обществото, от загриженост за здравето или като превенция на развитие на заболявания, а може да е и добре познатата мания за идеален външен вид, която провокира всякакви диети.
Като останалите хранителни разстройства, орторексията изисква специализирано лечение, а възстановяването отнема години.
Може би затова медиците се опитват да наблягат на термина "балансирано хранене".
