Ако щастието е в малките неща, то удоволствието от живота трябва да е в детайлите около нас. В името на красивите предмети, които ни съпътстват и добрия вкус към самата храна и нейното приготвяне, съвместно с един от най-големите производители на местни продукти у нас фирма „Сачи"създадохме тази приятна, домашно дизайнерска поредица за иконичните предмети в кухнята. Тръгнахме от идеята, че храната трябва да се консумира с всички сетива - от вида на опаковката, през аромата, вкуса и здравословната хранителна стойност. Имахме пример - артистичната и по градски шикозна опаковка на новата шунка с марка „Сачи".
Продължихме с разговори около представянето на качествен хранителен продукт по адекватен на модерния свят начин. Тази приятна артистична дискусия освежавахме с елегантно количество студено вино и няколко нови „Сачи" опаковки шунка, които красиво, полезно и вкусно дадоха плът на поредицата. Така доказахме максимата, че добрата и красиво поднесена храна винаги е причина да се роди още красота.
И ако след този текст сте тръгнали към магазина, знайте че новите Сачи шунки са две - класическа и свинско филе. Те не съдържат мононатриев глутамат, което означава, че няма допълнителни овкусители.
Food styling: Ирина Гутова
Кухнята е центърът на дома и доказателство за това е фактът, че всички рано или късно се завъртаме в нея. Има някакъв особен уют в кухните. Като че разговорите стават по-задушевни, кафето е някак по-домашно, а и храната и по-вкусна, когато се яде там. Кухнята като пространство отразява и настроенията в обществото - фактът, че в последните двайсет години модерните кухни се правят отворени към всекидневната на дома е резултат от промененото разбиране не само за ролята на жената като „готвачът" на семейството, но и тенденцията за общо споделяне на всичко, което се случва в един дом. При това не само от обитателите на дома, но и от техните гости.
В името добрата атмосфера в кухненското пространство дизайнерите от години пресъздават с нови и оригинални лица обичайните кухненски предмети, с които сме свикнали да си служим. Някои от тези опити завинаги потъват в забрава. Други обаче остават знакови не само за кухненското пространство, но и за дизайна като цяло, защото успяват да превърнат делничния предмет в произведение на изкуството. Ето историите на три от тях, които отдавна са излезли извън обикновения си домакински живот и са се превърнали просто в иконични обекти, които е чест да притежаваш.
В името на доброто кафе - кафеварката Bialetti
Тази многоъгълна кафеварка с два основни корпуса и цедка дължим на италианеца Алфонсо Биалети. В началото на миналия век той отворил малка работилница за полуготови стоки от алуминии в италианското провинциално градче Крузиналло и ни най-малко не предполагал какво бляскаво бъдеще го чака.
Предприемчивият му и артистичен дух скоро прехвърлил първоначалната идея и синьор Биалети превърнал малката работилница в дизайнерско студио. Под впечатляващото име Alfonso Bialetti & C. Fonderia in Conchiglia, вече се помещавала малка компания за дизайн и елегантен завършек на стоки, готови да бъдат представяни на пазара. Именно под тази марка през 1933 година Алфонсо създава прочутата днес кафеварка като нов, лесен за употреба и елегантен уред за правене на мока кафе. Успехът е налице още с първите продадени бройки и благодарение на сина на Алфонсо Биалети Ренато кафеварката влиза в масово производство. Така съвсем скоро малкото студио се превръща в печеливша фирма, чийто запазен знак е прочутата днес уникална машина за правене на домашно еспресо. Световният успех на кафеварката Биалети се дължи на простия и ефективен начин на приготвяе на напитката, както и на уникалния арт деко дизайн.
На практика тази малка и кокетна машинка революционизира начина, по който дотогава се е приготвяло кафето в домашни условия. Принципът на работа е съвършено прост - в долния корпус водата се загрява до кипване и започва да се изкачва към горния корпус, преминавайки през цедката с прясно смляно кафе.
Готовата напитка излиза през нещо като малко коминче в горния корпус и има запазен аромат и качества тъй като самото мляно кафе в цедката не е сварено.
С годините каферката Биалети има много и различни модификации. Може да се намери в различни големини, в зависимост от това колко кафета трябва да може да приготвя. Най-малката представителка е посветена на това едно единствено, но съвършено кафе, което можеш да изпиеш с най-голямо удоволствие и напълно сам. Поради изключително големия интерес към нея не само като към кафеварка, но и като към красив аксесоар, тя отдавна има антикварна стойност.
Като всеки красив и популярен продукт, и Биалети кафеварката има огромен брой копия. В България по време на социализма тя беше част от почти всяко домакинство, но във вид на не толкова лошо кубинско менте. Днес една истинска Биалети може да бъде разпозната по различни признаци, но най-симпатичният от тях е „Малкият човек с мустаците". Той се появява в реклама на бранда Биалети по известната през 50-те години италианска телевизионна програма Кароселло и мигновено става нещо като негово рекламно лице. Симпатичният мустакат чичко с вдигнат показалец е създаден през 1950 гадина от Пол Кампани и днес може да се види върху всички продукти на Gruppo Bialetti Industrie's.
Когато в кухнята има икона на дизайна - класическия миксер KitchenAid
Не е за вярване, но този уникален с дизайна си миксер е излязъл на бял свят преди близо сто години - през 1919 година. Ясно е, че е американец - личи си по едрата му структура и масивното му присъствие.
Всъщност първоначалната идея да се направи стационарен миксер за мащабно приготвяне на храна принадлежи на инженера Херберт Джонсън, служител в американската компания Hobart Corporation. Самият той се вдъхновил да измисли по-лесен и по-модерен начин за бъркане на смеси, след като наблюдавал усиления труд в месенето на един майстор на хляб в близката до дома му пекарна. През 1914 година идеяа вече има свои първи произведени представители и моделът, наречен "H" миксер, е факт.
Само три години по-късно индустриалните миксери на Джонсън влизат като стандартно оборудване на корабите на американската марина и дават тласък на една друга идея - миксерът да влезе в серийно производство и за домашни нужди. След няколко не толкова добри като изпълнение модели, през трийсетте години на миналия век на пазара излиза т.нар. модел „К", чийто дизайнер е Егмонт Ейрънс. Оттогава до днес той почти не е променян, а силуетът му е регистриран като търговска марка. Днес той продължава да се произвежда, а семейната му стойност се равнява на нещо като фамилно наследство - предава се от поколение на поколение. През 1997 година емблематичният миксер влиза и в Музея на модерното изкуство в Сан Франциско като иконичен обект на американския дизайн.
Днес той продължава да се произвежда, вече с доста технологически подобрения, но със запазен оригинален силует, разпознаваем още на пръв поглед във всяка кухня. Между другото той и производните му модели носят на своите производители годишни приходи от около двайдесет милиарда долара.
