Това беше ужасна година за технологичната индустрия.
Не звучи ли странно да кажем това във време на рекорден растеж и печалби? През 2017 г. големите американски технологични компании продължаваха да трупат повече пари, повече потребители и до степен, която изглежда почти антиутопична, продължиха да разширяват заеманото от тях пространство в живота ни.
Това беше годината, в която Amazon измислиха начин техните доставчиците сами да отключват домовете на хората и да оставят поръчаните продукти, а Apple създаде телефон, който можете да отключвате с лицето си.
Но под тези привидни успехи имаше фундаментална промяна в отношенията между технологичния бизнес и света. След 5-10 години ще смятаме 2017-a за повратна точка.
Защо? Защото тази година за първи път технологичните гиганти започнаха неохотно да приемат, че носят известна отговорност спрямо офлайн света.
Мащабите на тази отговорност обаче са съвсем отделен въпрос.
Нека обясним как се случва всичко това.
Зората на осъзнаването, че технологичната платформа върви с реални отговорности извън Интернет
“Платформите” са най-лъскавият аспект на технологичния бизнес. Има причина петте най-богати американски технологични компании (Amazon, Apple, Facebook, Alphabet и Microsoft) да са и петте най-богати американски компании от какъвто и да е вид. Причината е, че те притежават онези фундаментални конструктивни елементи на дигиталната икономика - операционни системи, магазини за приложения, социални мрежи, облачни сървъри или инфраструктура за доставки и логистика.
Мислете за тези платформи като за пътищата, релсите и водните маршрути на информационната икономика. Те на практика са неизбежна част от съществуването на всеки бизнес и от живота на всеки обикновен човек, който не живее в изолирана хижа в гората.
В продължение на години, въпреки нарастващото им влияние, технологичните платформи не привличаха особено внимание и често отказваха да приемат доколко техните системи влияят на реалния свят. Онлайн етиката беше, че платформите реално не са отговорни за начина, по който хората ги използват.
Това би могло със същия успех да бъде и девизът на Силициевата долина: ние просто създаваме технологията, а това как хората я използват е съвсем друг въпрос.
През 2017-та това се промени. Първо неохотно, а после с видим ентусиазъм, платформени компании като Facebook започнаха да поемат известна отговорност за начина, по който влияят на реалния свят извън Интернет. Те не стигнаха толкова далеч, колкото биха искали някои критици, но все пак предложиха значима промяна на тона и тактиката. Това показа, че те преосмислят позициите си по тези важни въпроси.
Може да се твърди, че те всъщност не са имали избор. През последната година социалните мрежи и търсачките бяха обвинявани, че подкопават бизнеса на новинарските медии и разпространяват дезинформация, омраза, женомразство и други неприятни социални изяви. YouTube, например, премахна много видеа, в които родители се преструваха, че измъчват децата си.
Също така, естествено, продължава развиващата се сага за ролята на компаниите в пропагандата от Русия, което доведе до сблъсъка на някои от тези компании със законодателната власт.
После изникнаха по-мащабните въпроси - кой създава платформите и кой печели от тях?
Технологичната индустрия в основната си част е ръководена от мъже и е място на доста скромно расово и класово разнообразие. Публикация в блога на инженера Сюзън Фаулър, описваща културата на тормоз и женомразство в Uber, провокира женско движение и в технологичния бранш, което после се вля в глобалното движение #MeToo.
Много технологични титани очевидно бяха неподготвени за сериозните въпроси, които за пръв път бяха насочени към тях преди около година. През 2016 г., дни след победата на Доналд Тръмп в изборите за президент на САЩ, изпълнителният директор на Facebook Марк Зукърбърг беше попитан за ролята на неговия сайт във вота. Той отговори с фраза, която отдавна се използва в технологичния бранш - “доста безумна идея” е, по негови думи, да се мисли, че дезинформацията във Facebook е “повлияла по някакъв начин на изборите.”
Сега този тон изчезна. Зукърбърг се извини за своята прибързаност.
И по време на последния отчет на Facebook пред инвеститори, той постави социалната мисия на компанията като най-висок приоритет. “Защитата на нашата общност е по-важна от максималното увеличаване на приходите”, заяви Зукърбърг.
Няколко други технологични мениджъри изказаха сходни ангажименти. Тим Кук, изпълнителен директор на Apple, каза, че компанията носи “морална отговорност” и трябва да се опита да излекува социалното и икономическо разделение в Америка.
Със сигурност всичко това би могло да се окаже и само маркетингов трик. И все пак е възможно тази промяна да представлява нов начин за даване на посока на света. Причината за това са няколко.
Първо, служителите искат нещата да се променят.
Високоплатените кадри в Силициевата долина бяха привлечени с обещанието да променят света. В последната година обаче много от тях бяха деморализирани заради видимия ефект от дейността на техните компании. В някои случаи служителите оказват натиск на шефовете си за промяна.
Второ, за първи път от години насам има реален натиск от законодателната власт, специално в САЩ.
Той доведе до някои реални отстъпки. През миналия месец например технологичните гиганти спряха съпротивата си срещу законопроект в Конгреса, който би позволил на жертвите на секс-трафик да съдят уеб сайтовете, подкрепящи търговията със сексуални услуги. В друг момент това би било абсурдно за технологичните компании — така де, нали не те са отговорни за начина, по който хората използват техните услуги? Но не и този път.
Но никой реално не знае какво означава "отговорност"
Ако голямата промяна от 2017 г. е, че технологичните компании приемат известна отговорност за ефекта от техните платформи върху света, голямата мистерия на 2018-та и следващите години е как точно би изглеждала тази отговорност.
Марк Зукърбърг казва, че е склонен да изложи на риск печалбите на компанията, за да подобри общността. Facebook тества нови идеи за превръщане на своя новинарски поток (News Feed) в нещо, което няма да провокира разделение в обществото и няма да е толкова податливо на дезинформация. Целта е чрез него да се популяризира това, което компанията нарича “смислени” социални връзки.
Facebook също така тества системи, които според компанията по-строго ще регулират рекламите.
Надеждата е да се попречи на чуждестранни сили да използват рекламната мрежа на сайта за влияние върху изборни резултати.
В отговор на критики от бивши служители на Facebook, че технологията може би е пристрастяваща, тази седмица компанията заяви, че е провела изчерпателни проучвания по темата и ги “използва, за да насочва разработката на продукти в правилната посока.”
Ами ако тези ранни усилия не решат проблемите? Ами ако Facebook установи, че да предложиш на хората не толкова поляризиран News Feed драстично ще намали ангажирането на потребителите към сайта, което пряко ще се отрази на доходите? Или ако промените непропорционално засегнат само една политическа идеология — дали Facebook ще продължи да се придържа към такъв тип отговорност, която подлага на съмнение безпристрастността на компанията?
Тези хипотези не са просто за забавление. Въпросът е, че посочените проблеми вероятно ще са доста трудни за решаване.
Точно както го стори индустрията за опаковани храни през 50-те години, Facebook и Google привлякоха потребителите с удобство, като същевременно ги държаха на диета, която гарантирано причинява дългосрочни щети.
“Проблемът не може да бъде решен единствено с назначения на хора; единственото решение е в промяна на алгоритмите по начини, които осезаемо ще намалят доходността”, обяснява той.
Да вземем, например, въпроса за многообразието. Бившият изпълнителен директор на Reddit Елън Пао, която неуспешно съди компанията за рисково финансиране Kleiner Perkins Caufield & Byers за полова дискриминация, има ясно мнение за опитите на бранша да реши проблема през тази година.
“Бих писала средна оценка на технологичния бранш”, казва Пао, която сега е изпълнителен директор по въпросите на многообразието и включването в Kapor Center for Social Impact. “Лидерите правят абсолютния минимум за справяне с проблемите, и далеч не правят всичко необходимо за преодоляването им”, мисли Пао.
Тя се е надявала на много по-сериозни усилия, които да доведат до пълна промяна в културата на технологичните компании и до носене на отговорност от страна лидерите в бизнеса.
“Това би означавало уволнения на всички хора, които са се провалили в тази насока - от изпълнителни директори до мениджъри по човешки ресурси и членове на бордове”, казва Пао.
Коментарите на Пао и Макнами подчертават реалния проблем за бранша. След като се приеме, че фирмите са отговорни за решаването на проблеми, причинени от създадени от тях технологии, хората ще започнат да очакват от тях наистина да ги решават. Дори и ако решенията са скъпи, или по някакъв друг начин противоречат на бизнес-интересите на компаниите.
Така че, наистина, 2017-та беше ужасна година за технологичната индустрия. И ако решаването на проблемите не започне наистина да се случва, 2018-та може да се окаже още по-лоша.
