Един от тях носи Google Glass. Другият е облечен с тениска HTML5. А има и един, който изглежда като Лудия шапкар - с цилиндър с огромно бяло цвете в периферията.
На пръв поглед те изглеждат като типична сбирщина от технологични гийкове. Но после забелязвате, че единият от тях е Уорд Кънингам, изобретателят на wiki - технологията зад Wikipedia. Сред тях е и Кевин Маркс, бивш вицепрезидент по уеб услугите в British Telecom. И естествено не бива да пропускаме и Брад Фицпатрик, създателят на родоначалника на блог-платформите - LiveJournal, а напоследък програмист, който работи в "машинното отделение" на онлайн империята на Google.
Събрани в малка конферентна зала, тези крайно различни разработчици на софтуер имат огромна онлайн биография - и подобаваща мисия.
Те искат да освободят Интернет
Тримата са създатели на движението "Indie Web", опит да бъде създаден уеб, който не е толкова зависим от технологични гиганти като Facebook, Twitter и дори Google - мрежа, която принадлежи не на един човек или една фирма, а на всички.
"Нямам доверие на себе си," казва Фицпатрик. "Още по-малко имам доверие на фирми." Движението се развива от егалитарен онлайн проект, стартиран от Фицпатрик, преди той да постъпи в Google. В последните няколко години то е привлякло още около 100 други програмисти от цял свят.
Почти всеки ден можете да откриете между 30 и 40 от тях в IRC чат канал, а всяко лято те се събират на живо за миниконференция, наречена IndieWebCamp. Хакват, демонстрират, обсъждат... Те се стремят да създадат нов набор от инструменти, който може да ви даде по-голям контрол върху нещата, които публикувате онлайн - снимки, статуси, блог-постове, коментари.
"Indie Web е общност от хора, интересуващи се от това да притежават съдържанието - и самоличността си - онлайн," казва Тантек Челик, още един от разработчиците в основата на движението.
Те задават въпроси като: Какво става, ако Yahoo замрази вашия онлайн акаунт, изгуби данните ви, или изобщо напусне бизнеса? Какво става, ако решите да преместите всичките си снимки във Facebook в друг сайт? Ами ако желаете да отговорите на някой от Twitter, използвайки Google+? И след това те изграждат софтуер, отговарящ на тези въпроси.
На конференцията тази година, Фицпатрик и колегата му от Google Брет Слаткин демонстрират Camlistore, алтернатива с отворен код на облачни услуги като Google Drive. Целта е да бъде даден на хората софтуер, работещ като Google Drive - осигуряващ незабавен достъп до вашите файлове от всяко устройство - който обаче не ви затваря в начина на работа на Google, и който винаги е съвместим с другите услуги в Интернет.
Това изглежда като странно начинание от страна на двама служители на Google. Но именно така мислят много от работещите за Интернет гиганта - те поддържат непоклатимо идеалистичния възглед, че нуждите на уеб като цяло са по-важни от тези на уеб компанията, за която работят.
Движението Indie Web не се ограничава до Google, Facebook или Twitter. То цели да създаде уИнтернет, който се държи като едно цяло. След като Фицпатрик и Слаткин демонстрират творението си, трети служител на Google, Уил Норис, показва WordPress плъгин, който позволява незабавно да вземате публикации от блог-платформата с отворен код и да ги пренасяте в Google+, социалната мрежа на гигантската търсачка.
Много от работещите за Google, Facebook и Twitter по думите на Норис "живеят в света на Indie Web."
Уеб, който можете да наречете свой собствен
IndieWebCamp стартира през 2011 г., но движението поддържа духа на още по-ранния социален Интернет. През 2001 г. например Фицпатрик отваря кода на LiveJournal, и така дава на всеки възможността да стартира инструмента за блогване на собствени сървъри.
Това е фундаментален принцип на Indie Web: винаги трябва да имате варианта да поддържате уеб услуга на системи, които са ваша собственост. В наши дни това звучи необичайно, но през 2001 г., преди социалните медии да се превърнат в голям бизнес, това е било най-малкото знак на обикновена любезност.
Трикът е това да става, без да се отрязвате от останалата част от Интернет. За да го направите, са ви нужни начини да обменяте данни с други сайтове и услуги. И така през 2005 г. Фицпатрик отива една стъпка по-далеч и позволява на хората да оставят коментари на многобройни LiveJournal сайтове, без да създават акаунти във всеки от тях.
По това време Six Apart, фирмата за социални медии, собственик на LiveJournal, предлага услуга, която би реализирала такова "единично влизане навсякъде" за всички LiveJournal сайтове, но програмистът започва от нулата. "Исках система, която да не се контролира от фирма," казва той. Това е друг фундаментален принцип на Indie Web.
В резултат на това се ражда OpenID, софтуер, осигуряващ универсално влизане във всеки сайт, който желае да го използва. Той е възприет не само от LiveJournal, но и от Google, Yahoo и други - и без съмнение полага основите на съвременния независим Интернет.
Все пак OpenID не стига докрай - фирми като Facebook въвеждат свои собствени инструменти за влизане навсякъде. Други хора обаче се заемат с нови идеи в същата насока - като Control Yourself, алтернатива на Twitter с отворен код, сега известна като StatusNet, и DiSo (Distributed Social Networking), поредна социална мрежа извън хватката на Twitter или Facebook.
Челик, един от организаторите на IndieWebCamp, се присъединява към проекта DiSo през 2009. "Разочаровах се от Twitter, защото беше недостъпен почти непрекъснато," казва той.
Към края на 2010 г., движението е натрупало критична маса. Когато компании затварят по-стари сайтове като Vox, Pownce и Geocities, мнозина призовават за нов подход. Diaspora, алтернатива с отворен код на Facebook, набира над $200 000 в Kickstarter, заради нарастващите опасения от политиките за поверителност във Facebook.
Социалната мрежа на Google тогава - Buzz, възприема много отворени стандарти, предвидени да увеличават комуникацията с други услуги. И много хора със сходни нагласи се събират на срещата на високо равнище Federated Social Web, за да обсъждат бъдещето на този нов подход към социалните мрежи.
Революцията обаче не се състоява
Бъдещето не се оказва така розово, както мнозина очакват. Google скоро затварят Buzz и го заместват с не толкова отворения Google+. А проекти като Diaspora не успяват да привлекат необходимия брой потребители, за да се конкурират с гиганти като Twitter и Facebook. Diaspora в пика на славата си има към 600 000 потребители, докато Facebook в момента се хвалят, че имат 669 млн. ежедневно активни потребители.
Съоснователят на Diaspora Иля Житомирски за жалост се самоубива през ноември 2011. Някои смятат, че това се дължи и на стреса около проекта, докато други твърдят, че няма никаква връзка. Сайтът все още съществува, но вече без амбициите да бъде реален конкурент на компанията на Марк Зукърбърг, а голяма част от първоначалния екип на Diaspora сега работи по Mark.io, много различен проект.
Челик сега смята, че е грешка да се правят опити да бъдат изместени сайтове като Twitter и Facebook, които в света на Indie Web биват наричани "силози" - защото те не позволяват да местите данните си от едно място на друго. "Силозите не е нужно да изчезнат, за да бъдем успешни," заявява той.
Това е основната разлика между сегашната IndieWebCamp философия и мисленето, което е доминирало около Federated Social Web. Подобно на повечето хора в Indie Web, Челик все още използва сайтове като Twitter. "Искаме да поддържаме контакти с приятелите си," казва той. "Непрактично е да се оттеглиш да живееш сам на безлюден остров."
С други думи, Indie Web са преоценили амбициите си и предефинирали идеите си за успех. Вместо да се опитват да заменят гигантите, целта им е да изградят инструменти, които ви позволяват не само да хоствате данните си на собствени системи, но и да споделяте тези данни с други сайтове в Интернет. Те наричат това POSSE, съкратено от "Publish (on your) Own Site, Syndicate Elsewhere." WordPress плъгинът на Уил Норис е образцов пример за тази концепция.
Недостатък е, че синдикирането на данните не ви защитава от хакване или правителствени програми за наблюдение, които са насочени към комерсиалните социални мрежи. Всичко, което препубликувате във Facebook или Twitter, все пак е подчинено на техните правила. Такава обаче е реалността на съвременния Интернет.
Бъдещето в кутия
Челик неохотно признава, че Indie Web реално е малобройно движение и надали някога ще жъне голяма популярност. "Възприемането от масите никога не е било в центъра на вниманието ни," казва той. "По-скоро искаме да дадем възможности на хората, които вече се интересуват от тези проблеми." И той би предпочел Indie Web да дават пример в правилната насока, вместо да вдигат шум около проекти, които още не са готови за масовите потребители.
А в много аспекти проектите на Indie Web наистина не са готови, както ще ви каже примерно Шанли Кейн, технологичен мениджър от Сан Франциско. "Някога поддържах собствен блог с отворена платформа за блогване," коментира тя. "В крайна сметка обаче блогвам основно за да пиша и споделя какво съм написала. Поддържането на собствена платформа на мой сървър, поддържането на дизайна актуален със собствени сили, справянето с нещата, които се чупят, и самостоятелното хостване ме разсейват от тази цел."
В крайна сметка Кейн зарязва блога си с отворен код и преминава към Medium, онлайн платформа за публикуване, създадена от съоснователите на Twitter Евън Уилямс и Биз Стоун. "Въпреки че имам късмета да имам известна подготовка по програмиране и дизайн, повечето от хората по света нямат достъп до тези умения," казва тя. "Един от най-завладяващите аспекти на масовите платформи за публикуване - като Twitter, е че те свалят летвата за публикуването на съдържание онлайн."
Хора като Челик обаче си представят свят, където софтуерът с отворен код също толкова лесно сваля летвата. Те си представят джобен уеб сървър, предварително зареден с всички приложения на Indie Web, които биха могли да ви бъдат нужни.
На конференцията тази година Джак Сенешал, Огъстин Брали и Харлан Уд правят първата стъпка в тази насока, като представят 1-терабайтов файлов сървър, побиращ се на дланта на ръката ви. Те го сглобяват от Raspberry Pi, съчетано с портативен твърд диск и софтуера Camlistore на Фицпатрик и Слаткин.
Дори и с помощ от създателите на Camlistore, сървърът така и не заработва пълноценно до края на конференцията, но това е естествено. Цялото движение засега изглежда недовършено.
