Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Следенето онлайн: Когато не си плащате за продукта, вие сте продуктът

Защо безплатният софтуер никога не е безплатен... Снимка: Getty Images
Защо безплатният софтуер никога не е безплатен...

Facebook тази седмица се опита да направи още една стъпка към прозрачността. Компанията даде достъп на потребителите до инструмента Off-Facebook Activity Tool ("Дейност извън Facebook"). Чрез него можете да разберете какво споделят други сайтове и услуги със социалната мрежа за вас, а и получавате възможност да изтриете част от тази информация.

Но този инструмент, като други подобни, най-вече е стряскащ пример за това колко много информация се събира за нас в интернет.

Няма обаче нищо изненадващо - Facebook е безплатна услуга, която ви позволява да се развличате, да си направите профил, да пишете на приятели, но същевременно използва различни инструменти, за да следи действията ви не само онлайн, но и в истинския свят. Прави го, за да ви показва хипер-таргетирани реклами, подбрани специално за вашите вкусове и интереси.

Този бизнес модел съществува от десетилетия и показва как безплатните софтуер и услуги никога не са наистина безплатни. Плащате си за тях с данните си.

А нововъведението на Facebook от тази седмица, както и няколко скорошни доклада за събирането на данни, помагат да се разбере как точно работи т.нар. индустрия за алтернативни данни. Има голям шанс безплатното приложение или софтуер, който обичате, да е финансиран с пари, изкарани от продажбата на ваши данни. И както може да се предположи, този бизнес не винаги може да се приеме за добър що се отнася до опазването на данните ни онлайн.

Какво са алтернативни данни?

Става дума за онази информация, която се събира от нетрадиционни източници - включително активността ви при браузване из интернет страници и публикациите ви в социалните мрежи. Тази индустрия се върти около компании, разменящи си малки късчета информация, която са събрали. Голяма част от нея може да бъде натрупана чрез безплатни софтуер и услуги - от антивирусна програма до социална мрежа.

Компаниите за алтернативни данни обикновено събират информацията и я продават на различни брокери или търсят в нея допълнителни данни, които да послужат като насоки за инвестиционни фирми. Основният фокус обичайно е върху това как изразходваме парите и времето си.

Според групата AlternativeData има около 450 доставчика на алтернативни данни в момента. Цифра, която е нараснала четворно за последното десетилетие, а тази година се очаква Уолстрийт да налее около 1,7 милиарда долара в бранша.

Скорошна статия в Motherboard и PCMag показва как фирма за маркетингови анализи на име Jumpshot събира информация за интернет активността на потребители - от това какви сайтове посещават до клиповете, които са гледали в YouTube - след това я обобщава и продава на компании и инвеститори, които искат да знаят какъв интерес има към определени продукти и какво е поведението на потребителите.

Уловката е, че информацията се събира чрез безплатен антивирусен софтуер, направен от компанията майка на Jumpshot - Avast. Потребителите иамт възможност да откажат събирането на данни, но разследването твърди, че мнозина дори не разбират, че то се случва. Компанията обаче отдавна не крие за събирането на информация, като посочва, че не събира имена, имейл адреси, данни за връзка или за местоположение.

Макар индустрията за алтернативни данни да става все по-голяма, обществото знае сравнително малко за това колко могъща може да е информацията.

В края на 2019 г. New York Times се зарови в огромно количество информация, съдържащо 50 милиарда локации от смартфоните на над 12 милиона американски потребители. Като базира търсенето си само на местоположенията, репортерите на вестника лесно успяха да свържат анонимната информация с истински хора.

Сред тези нищо неподозиращи потребители е дори инженер от Microsoft, отиващ на интервю за работа в Amazon, както и служител на “Сикрет сървис”, прекарващ много време в Западното крило на Белия дом и други места, на които се намира американският президент Доналд Тръмп.

Събирането и използването на този вид данни от тези компании не е задължително проблем. Проблемът се крие в това доколко наясно са хората с това, което се случва с данните им. Много от нас не четат условията преди да натиснат бутона “Съгласен съм”. Такава е идеята - този тип споразумения за ползване могат да бъдат умишлено дълги и натоварващи.

Истинската прозрачност - например “в замяна на този безплатен софтуер ще записваме кои сайтове посещавате и ще продаваме анонимна версия на вашите данни на трети компании, който я използват, за да видят колко популярни са определени продукти и трендове” - безспорно би отблъснала някои потребители. Но със сигурност няма да разтревожи всички. “Безплатно”, без значение колко условно е всъщност, е нещото, което привлича вниманието.

В общи линии, безплатната версия на дадена програма идва с реклами, но също така може да е придружена и от събирането на данни. Безплатни уеб услуги и приложения събират големи количества информация за потребителите си.

Това, естествено, не е нещо, което само безплатният софтуер прави. Компаниите за платен софтуер и интернет доставчиците също могат да събират и продават информация за вас. Просто обикновено събирането на данни е основен бизнес модел за безплатния софтуер.

Типовете събирани алтернативни данни се толкова разнообразни, колкото и типовете безплатен софтуер, но основно може да се раздели на четири: събиране на данни за уеб активност, за получени имейли с бележки за покупки, за транзакции с кредитна карта и за местоположение.

Тези типове информация могат да разкрият изненадващо много за вас. Уеб браузърът и безплатен софтуер, като антивирусната програма на Jumpshot, могат да следят всичко, което правите онлайн: кои сайтове посещавате, какво търсите, какво купувате и т.н. В същото време някои безплатни e-mail клиенти в замяна на услугата, която ви предоставят, следят пощенската ви кутия за неща като касови бележки за направени покупки, за да разберат какво пазарувате.

Някои компании за алтернативни данни купуват анонимна информация за активността на кредитни карти от източници като приложения за лични финанси, като целта е да разберат как и къде хората харчат парите си. Приложения в смартфона ви - като такова с прогноза за времето например - могат да продадат информация за местоположението ви на трети лица, за да стане ясно какви магазини посещавате и колко време прекарвате там.

По принцип тази информация не съдържа никаква очевидна лична информация, която да позволи да бъдете идентифицирани. Но събирането на отделните парчета от пъзела може да доведе до разгадаване и на това.

Дори когато използвате услугите на Google - като Gmail, Maps или YouTube, компанията събира информация, за да таргетира конкретни реклами към вас. В настройките на своя Google акаунт можете да видите какво компанията си мисли, че знае за вас - кликнете на иконката на профила си (в търсачката например), отидете на “Вашият профил в Google”, а след това и на “Данни и персонализиране”. Може би ви очакват изненади.

Но това обикновено не е всичко, което вие сте разменили, за да ползвате конкретните услуги. Събира се информация и за потребителското ви поведение, която да се продаде на заинтересованите.

Както мнозина вече са посочвали преди: ако не плащате за продукта, то вие сте продукта.

Има я, разбира се, реалната опасност някои компании да злоупотребят с достъпа си до потребителски данни. Помним примера с Cambridge Analytica - фирмата за политически консултации, която събра информация за 87 милиона потребители на Facebook без тяхното разрешение, в опит да помогне за кандидат-президентската кампания на Доналд Тръмп през 2016 г. Този инцидент доведе до глоби за милиарди за Facebook, но послужи и като аларма за интернет потребителите по света, че данните им могат да се използват по нежелани начини.

А когато компании се провалят в опазване на данните, това застрашава информацията на потребителите и ги превръща в потенциални жертви на хакове. Кредитната агенция Equifax през 2017 г. загуби конфиденциални финансови данни за 143 милиона свои клиенти. Пробив в Yahoo година преди това се отрази на 500 милиона акаунта. А това са само малка част от примерите.

Най-голяма тревога обаче предизвиква не самото споделяне на информация, а това какво би могло да бъде направено с нея. Развитието на изкуствения интелект например ще превърне данните в още по-ценен ресурс, който да бъде обработван и анализиран за нови цели.

Как да се предпазите от това да давате повече, отколкото ви се иска?

Единият начин е да четете споразуменията и условията за ползване на безплатния софтуер, който използвате. Но нека бъдем честни - повечето от нас не го правят и няма да започнат да го правят. Не само, че тези условия са дълги, но и са трудни за разбиране.

Друго, по-лесно нещо за правене, е да сте по-активни в следенето на личните данни, които се събират. Много компании като Facebook, Google и Amazon имат инструменти в настройките на вашите акаунти, които помагат да разберете каква информация събират за вас, а също така и дават възможност да се откажете да споделяте едно или друго нещо. Единственото, което се изисква, е желание от ваша страна да потърсите как се стига до тези инструменти, което става след задълбочено ровене из настройките.

Как да откриете например новия инструмент на Facebook, който ви показва какво други сайтове/услуги споделят със социалната мрежа?

На смартфона си отивате на чертичките в горния десен ъгъл, от там на Settings and Privacy, Settings и в менюто Your Facebook Information ще откриете и самото Off-Facebook Activity. В декстоп версията на социалната мрежа е необходимо да отидете на “Настройки”, “Вашата информация във Facebook” и “Дейност извън Facebook”.

Има и софтуерни предложения, които имат за цел да ограничат следенето ви - като комплекта от инструменти, който предлагат от Duck Duck Go. Има и различни разширения за браузъри, които предпазват от следене.

А някои платени програми и приложения изобщо не се занимават с вашите данни. Но да трябва да плащаш за иначе безплатен софтуер всъщност превръща защитата на личните данни в лукс.

Това, което трябва да се запомни, е, че нито една компания не раздава безплатни продукти от добрина. Най-малкото се опитват да си възстановят парите, похарчени за създаването на дадената услуга. В други случаи се опитват да изкарат много повече - капитализъм, какво да правиш... А потребителските данни са начин за постигане на тази цел.

 

Най-четените