Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лично пространство в интернет - възможно ли е това въобще в епохата на скрийншотите

Лично пространство в интернет - възможно ли е това въобще в епохата на скрийншотите Снимка: iStock / Getty

Каквото влезе в интернет, остава там. Всичко, което кажете публично - в блог, в публикация във Facebook или Twitter - може да бъде споделено далеч отвъд аудиторията, която сте си представяли. А това води и до голям хаос.

И знаменитости, и обикновени хора са ставали жертви на това техни изказвания в интернет да бъдат споделяни многократно. Има случаи на уволнения заради непремерени публикации, като този през 2015 г. с Джъстин Сако, чиито шеги в Twitter й костват поста шеф на корпоративните комуникации на IAC - компанията, която е собственик на „Дейли бийст“, OKCupid и Vimeo.

Затова не е чудно, че хората се пренасочиха към по-малки и затворени онлайн общности, в които разговорите не са публични.

Самият Марк Зукърбърг, усетил нарастващата предпазливост на потребителите, обяви през 2019 г., че за платформата стават приоритет затворените групи и личните комуникации. Twitter също въвежда начини, позволяващи взаимодействие на потребителите в по-малки общности.

Тези по-малки и затворени интернет пространства често изискват специална покана, одобрена от модераторите, и публикациите, направени в тях, не могат да бъдат гледани или споделяни с хора извън тях.

В допълнение, много групи изискват поверителност, като налагат норми и етикет на поведение. Подобно на правилата на Fight Club, членовете не трябва да говорят за групата с хора извън нея или да споделят публикации извън групата.

Но пред тази предпазливост остава едно голямо предизвикателство - screenshots (екранните снимки). Те отразяват желанието да се документира интересен момент, било то предизвикващ смях, гняв или недоверие.

Ако прегледате дори собствения си телефон си, вероятно ще намерите скрийншоти от коментари във Facebook, Twitter или Instagram, които са ви накарали да се смеете, тревожен имейл или странен пост в група със съседи от блока, например. Някои от тях може да са писани именно в затворени групи.

Някои екранни снимки си остават за лична употреба, докато други, особено смешните, се изпращат на приятели, на които биха се харесали.

Споделянето на екранни снимки се превърна в нормална част от нашето дигитално поведение. Лични съобщения могат да се завъртят в интернет за забавление или предизвиквайки драма.

Съществуват цели онлайн пространства за такива екранни снимки, в които хора споделят забавни или тотално смахнати "намерени коментари" в интернет (с приложени към тях скрийншоти).

Популярността на споделените екранни снимки е отражение на бавно ерозиращата идея за личното пространство в интернет. Колкото и да се опитваме да запазим поверителността на личните си комуникации, това, което получателите на данните и съобщенията ни правят с нашата информация, не можем да контролираме.

Вземете например скандала с Facebook в Cambridge Analytica. Той разкри, че потребителите, които разрешават приложението This Is My Digital Life, компрометират не само собствените си данни, но и на приятелите си.

Приложения като Farmville направиха същото, позволявайки на компании от трети страни да съберат огромно количество потребителски данни.

В по-малък мащаб споделянето с някого - дори с някой, на когото имате доверие - може да предизвика впечатляваща реакция. Разследване разкри, че съобщенията и снимките на Джеф Безос с приятелката му Лорън Санчес са компрометирани от самата нея, когато изпратила скрийншот до брат си.

Ново изследване от януари също е базирано на екранни снимки. Учени от Станфорд обявиха проекта Human Screenome, което прави скрийншоти от телефоните на участниците на всеки пет секунди. Идеята е да се добие по-ясен поглед върху начините, по които използваме телефоните си.

На уебсайта на проекта клип показва как с екранни снимки се следи поведението ни в телефона - например търсения с Google, плейлисти в Spotify, преглеждане на Instagram и съобщения между приятели. Според изследователите тези данни ще бъдат криптирани, съхранявани сигурно и няма да бъдат идентифицирани. Участниците дават съгласие за запис на техните данни, но хората, които открият, че личните им данни са били използвани в проучването, често се отказват от него.

Думите на всеки, с когото те си пишат, също могат да бъдат снимани. Ако сте близък приятел или роднина на някой, който участва в този проект, бихте искали да знаете дали личните ви разговори се архивират някъде и потенциално могат да бъдат видени от проучващите. А няма скрипт, който да казва на приятелите и семейството ви, че сте дали достъп до екрана си заради проучване.

Докато не бъдат разработени социални норми за този тип ситуации, има една функция, която може да помогне - известия за екранна снимка. Може би е време да помислим за екрана като за лична отговорност и за ограничаване достъпа до него.

Това вече е редовна функция в някои приложения. Snapchat спечели популярност заради краткотрайността на публикациите - историите остават само 24 часа, а снимките, изпратени до друг потребител, изчезват веднага след като получателят ги види.

Освен това, приложението уведомява потребителите, ако някой е направил екранна снимка на съдържанието им. Instagram преди уведомяваше потребителите, ако някой е направил скрийншот на снимка, изпратена до друг потребител, но тази функция вече я няма.

Междувременно приложението за чат Signal не позволява направата на скрийншотове - дори и потребителят да опита да направи снимка на разговора, в един момент осъзнава, че това е невъзможно. А настройките на приложението позволяват съобщенията вътре да изчезват след избран момент - било то 2 минути или 24 часа.

Ако това беше стандартна практика в платформите - например във Facebook, WhatsApp, Tinder и в приложенията за текстови съобщения на смартфоните, хората щяха да се замислят преди да решат да снимат без разрешение.

Разбира се, мотивът за такива кадри не винаги е опасен - когато става дума за смешни разговори, например, които си запазваме. Но невинаги този, който е написал съобщението, би бил щастлив думите му да станат обект на повече внимание, отколкото е очаквал.

Аларма или предупреждение няма да предпази хората от това разговорите им да бъдат снимани и споделяни, но поне случаите биха намалели. И би насърчило повече диалог между потребителите относно споделянето на данни.

Известие, в което се казва, че някой е направил скрийншот на ваши данни, може да отвори разговор за това, което възнамерява да направи с тази снимка. Или би било повод потребителят просто да блокира онзи, който снима нещата му.

Щом Snap информира потребителите си с нотификация за скрийншот, значи не би следвало да е техническа трудност да го вградят и други платформи, или най-малкото поне за мобилни устройства.

Apple включва код в своя Пакет за разработка на софтуер за iOS, който разработчиците могат да използват, за да идентифицират кога е направена екранна снимка. Разработчикът на приложения Кевин Донъли обяснява, че разпознаването за екранна снимка е „тривиална" функция.

Следващите стъпки са докладването на екранната снимка до сървъра на приложението и след това се изпраща известие до засегнатия потребител - също функции, които са ясни на разработчиците.

Но сигналът за екранна снимка може да бъде по-труден за изпълнение в приложенията за Android, смята Донъли, заради гъвкавостта на операционната система. Но вместо известия за екранна снимка, разработчиците биха могли да блокират екранните снимки напълно. Подобен код може да блокира и снимане на екрана в операционните системи на телефона - друг популярен начин за заснемане на екранно съдържание.

Дори да се приложат мерки срещу безразборното снимане на екрана ни или съобщенията ни, онези, които искат, ще намерят пътища до тях. И най-простото е да се снима екрана с друг телефон.

„Някой с достатъчно време може да конфигурира телефона си по начин, който да заобиколи всяка разработена система за защита", предупреждава Донъли.

И все пак има и екранни снимки, които не искаме да избягваме - такива, които са доказателства за сериен тормоз, за злоупотребяващ партньор или за проследяване на измамници.

Така или иначе за защита на личните ни разговори и снимки, преди кода, по-важни са нормите на поведение. Трябва да имаме винаги едно наум, че информацията ни може да стане обект на злонамереност и да внимаваме какво споделяме. С надеждата, инженерите и разработчиците скоро да се справят и с екранните снимки.

Най-четените