Помните ли времената, когато нямаше мобилен телефон от среден и висок клас без инфрачервен (IR) порт? Ако сте ползвали iPhone (онзи от 2007 г.) или смартфон по-нов от него, може и да сте забравили това. Преди години голяма част от Palm, Symbian и Windows Mobile устройствата имаха този начин на комуникация, а Nokia и Siemens слагаха инфрачервени портове и на евтините си устройства.
За какво се ползваха? Най-вече за мнооооого бавно прехвърляне на файлове между мобилните телефони. За смартфоните имаше и приложения, които позволяват контрол на телевизори и конзоли. Като цяло, IR функционалностите не бяха нещо решаващо при избора на устройство, но безспорно бяха удобство.
После се появи iPhone - с по-голям екран, по-тънък и без инфрачервен порт. Другите производители последваха Apple във всички насоки и мобилните телефони започнаха да обменят данни с други протоколи - Bluetooth, NFC и подобни.
Тази година, обаче, IR портът направи бляскаво завръщане - поне в Android смартфоните от висок клас на Samsung и HTC. Изглежда това ще е една от задължителните функции на тазгодишните флагмани. Иронията е видима - хардуерно смартфоните имат все по-семпъл дизайн (много от топ устройствата нямат нито сменяема батерия, нито слот за външна памет), една от най-техничарските едновремешни технологии (помните ли черното прозорче на отстрани на Siemens CX65?) отново е актуална.
Днешните телевизори и системи за домашно развлечение вече не се нуждаят от големи приематели на IR лъчи и смартфонът се настройва към тях за броени минути. Ако си от типа зрители, които винаги държат своя смартфон или таблет, възможността с него да смениш канала или да вдигнеш звука, е супер.
Естествено, никое приложение не може да замени истинското дистанционно - винаги има допълнителни функции, които са достъпни само от него, а и истинското копче си е истинско копче. Но пък винаги е добре да имаш нещо за резерва... особено, ако трудно се разминаваш от хора в хола.
Последното ни отвежда и към причината за завръщането на инфрачервените функции в смартфоните - днес (особено на Запад) гледането на телевизия е много по-социално изживяване, отколкото е било преди половин десетилетие. Хората не само следят мача, но и го коментират в реално време в Twitter и Facebook. Щом правят това със смартфона си, защо да не сменят и каналите с него?
Все още смартфонът и телевизорът не са перфектна двойка. Производителите се хвалят със специални програми за предлагане на съдържание или даже (при Samsung) прехвърляне от малкия към големия екран. Все още, обаче, те не могат да се сравняват с предлаганото от специализирания хардуер.
Ще е така поне докато Apple не се сетят за инфрачервения порт и не накарат всички останали да поработят по-усърдно.
Така или иначе, една технология се завърна в смартфоните. Кой ще възкръсне след нея? Нямаме нищо против да е хардуерният бутон на камерата, например...
