Някои от нас са се заклели във вярност на Google: имаме пощи в Gmail, използваме Google Calendar и Docs, притежаваме смартфони с Android. Други са верни на Apple: имат лаптопи Mac, iPhone, iPad, синхронизират всичко чрез iCloud. Трети оставят Microsoft да прави всичко вместо тях... или купуват музика и книги от Amazon за своите устройства. А има и такива, които напълно са забравили какво е имейл заради Facebook.
Тези компании са наш феодални господари, а ние сме техни роби. Може и да не се закълнем пред някой от тях, но е почти невъзможно да не сме се заклели пред абсолютно никой.
Феодализмът дава сигурност. Класическият средновековен феодализъм разчитал на припокриващи се сложни йерархични връзки. Чрез система от правила и облаги накрая робите ставали верни на господаря си, а той ги пазел. Нещо такова се случва и в света на високите технологии днес.
Традиционната представа за компютърна сигурност се съсредоточаваше върху потребителите. Те трябваше да купуват и инсталират антивирусни програми и защитни стени, да поддържат операционните си системи, да конфигурират мрежите си и да обновяват сами софтуера, който ползват.
Сега този модел се разбива на две части. Новите устройства са по-силно интегрирани с Интернет и предоставят повече контрол на създателя си, отколкото на крайния потребител. Така Google, Apple или Microsoft сами обновяват софтуера и се грижат за сигурността. Новите „облачни" услуги пък съсредоточават почти цялата инфраструктура при този, който ги предлага. Така грижата за безопасността става негова.
Избираме някой друг да ни пази, защото така е по-удобно, по-бързо и, като цяло, по-лесно. Освен това, можем да отваряме писма от всеки компютър, да разполагаме с контактите си даже и след като сме си загубили телефона и какво ли още не.
Разчитаме, че няма да бъдем нападнати от вируси или шпионски софтуер. Очакваме, че данните ни няма да попаднат в ръцете на престъпници и злонамерени правителствени служби. Като цяло, можем само да се надяваме на всичко това, защото нямаме почти никаква възможност да надградим защитата, която има iPhone или акаунта ни във Facebook. Често даже не ни питат дали искаме да обновим софтуера, който ползваме.
За обикновения потребител това е, общо взето, хубаво. Софтуерните компании и тези, които стоят зад „облаците" правят нещата по-добре от средностатистическия човек. За малките фирми, които не могат да си позволят собствени специалисти и инфраструктура, също не е лошо да си в подчинено положение. Големите компании избягват да прехвърлят сигурността и данните си на други, но основно заради липсата на прозрачност с кого и при какви условия си партнират.
Има, обаче, един генерален проблем. Нашите технологични господари могат да допуснат грешка - както често става при Apple и Facebook. Те могат и да действат брутално срещу крайния потребител, както направи Amazon с човек, който имал нещастието да е потребител на Kindle в неподходящата държава. И най-лошото - за тях сме крепостни селяни, чиито данни могат да бъдат евтино продавани и препродавани. Феодализмът на Интернет е едностранен - в него няма права, а само задължения.
Добре е да се припомни, че реалният феодализъм е напуснал Европа със зараждането на силната национална държава. Тя предлагала повече сигурност както за овластените, така и за техните поданици. В Интернет, с изчезването на държавата феодалните отношения се завърнаха триумфално.
Остава един въпрос - дали и по какъв начин правителствата могат да притиснат големите Интернет компании, за да се придържат те към някакви поне минимални задължения към потребителите.
