В Индонезия преди три години Хелани Галпая за първи път забелязва странна аномалия. Индонезийците, анкетирани от нея, й казват, че не използват интернет. Но във фокус-групи, те говорят ентусиазирано колко време прекарват във Facebook.
Галпая, учен (и вече изпълнителен директор) в LIRNEasia, се обажда на Рохан Самараджива, тогава неин шеф, за да му сподели какво е открила.
"Изглеждаше, сякаш в тяхното съзнание интернет не съществува. Само Facebook", заключва той.
В Африка, Кристоф Сторк се сблъсква с нещо подобно.
Разглеждайки резултатите от анкета на употребата на комуникации за Research ICT Africa, Сторк констатира нещо, което изглежда като грешка. Броят хора, отговорили, че използват Facebook, е много по-голям от този на хората, твърдящи, че използват интернет. Разминаването е свързано с 3% до 4% от потребителите на мобилни телефони, коментира той.
От поне 2013-та насам, Facebook вдига медиен шум около свързването на целия свят с интернет.
Но дори Шерил Сандбърг, оперативен директор на Facebook, признава, че има потребители на Facebook, които не знаят, че се намират в интернет.
Дали Facebook бележат успех в стратегията си, ако хората, които свързват, нямат дори смътна представа, че използват мрежата?
И какво означава това, ако маси от хора, употребяващи за първи път компютри, се оказват онлайн не чрез отворения свят на интернет, а чрез затворената, фирмена мрежа, в която те трябва да играят по правилата на изпълнителния директор на Facebook Марк Зукърбърг?
Това не е въпрос без значение.
Очакванията и поведението на следващия един милиард хора онлайн ще имат огромен ефект върху еволюцията на интернет.
Ако мнозинството от онлайн потребителите в света прекарват времето си във Facebook, то политиците, регулаторните органи, фирмите, стартиращите компании, разработчиците, некомерсиалните организации, издателите и всички останали, заинтересовани от комуникацията с тях, също ще го правят.
Ако искат да бъдат ефективни, те ще са задължени да присъстват във Facebook.
Което означава, че и те ще играят по правилата на една-единствена компания. Последиците за това за човечеството може да бъдат доста сериозни.
Данните
Отчитането на проникването сред населението на Facebook в сравнение с проникването на интернет е сложна задача.
Данните за проникването на интернет постъпват от национални регулаторни органи и прогнози на Международния телекомуникационен съюз (International Telecommunication Union, UTU), орган на ООН. Те като цяло са остарели с месеци, ако не и с години.
Данните за Facebook идват от рекламната платформа на самата социална мрежа.
Те обаче също са относително сложни. Някои хора имат повече от един акаунт, а някои акаунти се използват рядко.
Има хора, които използват Facebook чрез телефона си със само чрез най-основни онлайн функции. В този случай е трудно да се твърди, че те реално използват интернет по смислен начин.
В опит да възпроизведат наблюденията на Сторк и Галпая, от онлайн изданието Quartz поръчват проучвания в Индонезия и Нигерия от Geopoll, компания, която се свързва с респонденти по цял свят чрез мобилни телефони.
Хората са запитвани дали са използвали интернет в последните 30 дни. Също така им е бил зададен въпроса дали влизат във Facebook. И двете проучвания са извършени сред 500 респонденти.
На пръв поглед изглежда, че повече хора използват интернет, отколкото Facebook, което звучи като напълно логичен извод.
Но по-подробен анализ на данните показва, че наистина 11% от индонезийците, които са заявили, че използват Facebook, също така са казали, че не използват интернет.
В Нигерия, 9% от Facebook потребителите са казали, че не използват интернет. Това са предимно млади хора; средната възраст на анкетираните с тази комбинация от отговори е 25 година в Индонезия и 22 - в Нигерия.
Би било глупаво да се правят заключения на база тези данни за цялото население на Нигерия или Индонезия.
Но проучването осигурява обосновано потвърждение на поведението, описано от Сторк и Галпая.
Като се има предвид сериозния процент - около 10% от Facebook потребителите в проучванията - данните показват, че поне няколко милиона от 1,4 милиарда потребители на Facebook страдат от едни и същи погрешни разбирания. (Quartz са поръчали ограничени по мащаб проучвания само в две държави; надяваме се учени и журналисти да проведат още и по-широкомащабни изследвания).
Ефектът от това погрешно разбиране е видим в резултатите на проучването.
Запитани дали следват линкове, водещи извън Facebook и в двете държави повече от половината, които не знаят, че използват интернет, казват, че никога не следват връзки извън Facebook, в сравнение с под една четвърт от респондентите, заявяващи, че използват и Facebook, и Интернет.
Ако хората остават в една-единствена услуга, логично от това следва, че съдържанието, рекламодателите и свързаните услуги също се групират около въпросната услуга, потенциално изключвайки всичко извън нея.
Как Facebook се превърна в интернет
В Давос тази година, Сандбърг заяви пред заможната аудитория, че в развиващия се свят, "хората влизат в магазините за телефони и казват "Искам Facebook". Хората реално бъркат Facebook с интернет на някои места".
Или както казва Ирис Орис, ръководител по локализацията и международните версии на Facebook, "информираността за Интернет в развиващите се страни е много ограничена. Всъщност за много потребители Facebook Е интернет, често той е единственото достъпно приложение".
Facebook "често е единственото достъпно приложение", както твърди Орис, но това е така, защото Facebook полага сериозни усилия да гарантира, че именно той е най-лесен и евтин като достъп.
Компанията стои зад internet.org, инициатива за "осигуряване на интернет до две трети от световното население, което няма достъп до него".
И все пак приложението на internet.org, вече достъпно в близо половин дузина държави, осигурява безплатен достъп само до Facebook, Facebook чата, и шепа други услуги (точният им списък варира според конкретната държава).
Повечето от тези други услуги не са нещо негативно, и всъщност дори са ориентирани към развитие: права на жените, работни места, здравна информация за бъдещи майки, въпроси и отговори за ебола.
Към реалната мрежа обаче водят и Wikipedia, и търсенето в Google.
Кликването в резултатите от търсене в Google обаче изисква абонаментен план за трафик на данни - за който естествено си плаща самият потребител. (Въпреки името си, internet.org не е некомерсиална организация, а неотделима част от Facebook Inc.)
Телекомите в развиващите се държави също така допринасят за объркването.
Потребителите на мобилен интернет прекарват много време във Facebook и WhatsApp (също притежаван от Facebook). Мобилните мрежи виждат това и предлагат на тези потребители планове само за социални мрежи и незабавни съобщения.
В Индия, може да получите абонаментен план с трафик само на Facebook за 2,50 долара годишно (най-евтините данни за пълноценен трафик на данни струват около 10 долара годишно).
Във Филипините, плановете "само Facebook" струват пет пъти по-малко от пълноценния трафик на данни.
В Гана, телекомът Tigo преди време продаваше Facebook телефон.
Той изглеждаше като Blackberry, с голямо синьо "F" като централен бутон. Дори в Америка, Sprint предлагат абонаментен план само за достъп до Facebook и Twitter.
Накрая идва и Facebook Zero, предшестващ internet.org и позволяващ на потребителите на евтини телефони напълно безплатно достъп до Facebook.
Мобилните оператори доста негодуваха от тази конкретна договореност.
Все тая - някой ден Facebook ще предлагат услугите си от небесата с армада неуморни, захранвани със слънчева енергия дронове.
Защо това е важно
Шефовете на Facebook като цяло отхвърлят твърденията, че целият проект internet.org цели единствено комерсиална изгода за компанията.
Лев Гросман разговаря с Марк Зукърбърг за сп. Time, когато изпълнителният директор на Facebook отива в Индия да популяризира каузата за всеобщия интернет достъп.
Запитан дали internet.org цели изгода за Facebook, Зукърбърг твърди, че някой ден, след десетилетия, той може да донесе изгода за компанията:
"Ако правиш добри неща за хората по света, това се връща и след време може да извлечеш полза от направеното".
Дейв Уенър, финансов директор на Facebook, e по-директен. "Мисля, че в дългосрочен план, това фокусиране върху свързването на всички е добра бизнес-възможност за нас".
Ако Facebook стане една от водещите услуги в тези държави, обяснява той в скорошна видеоконферентна връзка с инвеститори, "то с течение на времето ще бъдем компенсирани за част от инвестициите, които сме вложили в този проект".
Което е всъщност естествена цел за всяка търсеща печалба компания.
Пък и не е ли по-добре да има някакъв ограничен достъп, отколкото никакъв?
Според Джон Нотън от Guardian, не винаги е така: "Това е вреден аргумент и трябва да му се съпротивляваме. Целта на публичните политики навсякъде трябва да е увеличаване на достъпа до интернет - до целия интернет, не до корпоративно контролирана ниша - за максимално голям брой хора.
Насърчавайки безплатни "Facebook тарифи за трафик", се обричаме на цял живот прислужване на изполичарите на Зукърбърг. Можем, и би трябвало да правим нещо повече от това".
Някои услуги вече започват да се дистанцират от отворената мрежа и да преминават към модела на Facebook.
И това се случва не само в бедните държави, но и в по-бедните части на развития свят, където съществува усещане сред някои хора, че употребата на приложение не е същото като употребата на интернет с браузър като Safari или Internet Explorer.
Salix Homes примерно управляват държавни субсидирани жилища в някои от най-бедните части на Салфорд, лишена от добри условия за живот област в северна Англия.
Наскоро Salix са решили да приемат оплаквания и плащания на наеми от обитателите на техните жилища чрез Facebook.
"Възприехме възгледа, че е по-добре да отидем там, където са хората, вместо да ги принуждаваме да посещават нашия уеб сайт", казва Джеймс Алън, маркетингов мениджър на фирмата. В резултат на това интеракциите са се увеличили с 90%, а трафикът на уеб сайта е спаднал.
Алън не се интересува дали вездесъщият Facebook и присъствието му сред не толкова заможните потребители е нещо добро или лошо. За тях той е просто решение.
Но, както коментира Рохан Самараджива от LIRNEasia, "Това има много сериозни последици. Говорим за затворена платформа, не за отворената мрежа, която обичаме и ценим".
Той обаче е оптимист, че Facebook в крайна сметка ще отведе потребителите си до мрежата.
"Може би ще ги запознае с по-мащабната концепция за Интернет. Те така или иначе вече са в интернет. Просто не знаят, че са там." коментира той.
