Буун Ашуърт наскоро е имал неприятна нощ. Стоял е над дисплея над смартфона си в 01:30 ч. през нощта, убеден, че приятелката му е мъртва.
По-рано вечерта тя е излязла с приятели, за да празнуват нечий рожден ден. Ашуърт решава да си остане вкъщи и да се наспи, защото рано сутринта на следващия ден е на работа (а и защото по думите му вече е "скучен"). Но няколко часа по-късно той се взира в смартфона си и чака кръгчето на картата там да помръдне.
Кръгчето е в Google Maps – приложението на интернет гиганта, което позволява да споделяте своето местоположение (локация, ако предпочитате) с други хора.
Буун и приятелката му живеят заедно от около година, когато тя решава да му даде постоянен достъп до своето местоположение. Първоначално им изглежда напълно безопасно - нещо "за всеки случай". От този момент нататък приложението на смартфона на Ашуърт следи приятелката му през цялото време и му показва къде се намира тя в даден момент.
В злополучната нощ на рождения ден индикаторът й, илюстриращ това, е сив и не помръдва. Повече от час не е мръднал от алея в центъра на Сан Франциско. Показва, че приятелката на Ашуърт е офлайн, а той започва да си мисли най-лошото – че тя вече не е сред живите.
Хората следят други хора много преди съществуването на смартфони, но съвременните технологии правят това по-лесно от всякога.
Още през 2000 г. е създаден Dodgeball – предвестник на популярното приложение Foursquare, който обаче е базиран на SMS-технологията и позволява хората да информират приятелите си за това къде се намират чрез изпращане на кратки съобщения. Google поглъща компанията, която създава Dodgeball, след което в продължение на години променя технологията, докато през 2017 г. тя не се превръща в част от Google Maps.
През това време се появяват приложения като Find My Friends на Apple, Snap Maps на Snapchat и Life 360, които предлагат сходни възможности. Възможността за споделяне на местоположението вече си е пробила път в живота на хората. Почти със сигурност и вие имате някоя приятелска двойка, която без значение дали знаете или не, се "следи" - понякога за "спешни случаи", понякога просто от липса на достатъчно доверие.
Дори Messenger на Facebook позволява да споделите местоположението си с приятел, от което стотици хиляди (милиони?) се възползват ежедневно, вместо да обясняват по телефона или чрез писане къде точно се намират.
Психологът Брет Кенеди обяснява, че за много хора уединението и усамотението са надценени и понякога подобни приложения за тях се явяват удобен начин да избегнат самотата и изолацията. Кенеди, чиято специалност е пристрастеността към технологиите и дигиталните медии, обяснява, че споделянето на местоположението позволява "да си с някого и да знаеш къде е".
"Когато и двамата са съгласни на това, то може да е нещо закачливо и забавно, както и приятен начин за свързване", обяснява психологът.
Ако настрана бъдат оставени основателните притеснения за това, че сме все по-близо до свят ала създаден от Оруел, както и възможността да се стигне до домашен тормоз, основното обещание на услугите за споделяне на местоположението е, че ще ви осигурят спокойствие.
Натискате икона, приложението тръгва и вие получавате уверение, че ваш близък не лежи на дъното на някоя река. А ако този близък е в някаква опасност, да забележите нещо странно в това къде се намира може да се окаже от огромна полза за спасяването на живота му.
Но дори да използвате технологията по предназначение, нещата могат да отидат в неправилна посока.
"Когато позволите на тази технология да посредничи при вашите отношения от какъвто и да е вид, вие също така й позволявате да го прави през своя ограничен капацитет, своите ограничени алгоритми", обяснява професорът по медийна култура и комуникации в Нюйоркския универститет Наташа Шул.
Подобно наблюдение често няма контекст – при него могат да се наблюдават само определени неща.
В статията си в Wired Буун Ашуърт пише, че когато той и приятелката му излезли на първа среща преди 4 години, тя споделила местоположението си с най-добрата си приятелка, в случай че Ашуърт се окаже маниакален убиец. През годините след това двойката използва подобни приложения заедно – за да се намират по време на препълнени с хора фестивали или за да разрешат спора къде са били и какво са правили на определен ден месеци по-рано.
Ашуърт всяка сутрин проверява приложението, за да е сигурен, че приятелката му е стигнала до работата си без произшествия.
Обяснява обаче, че не си е поставил за цел постоянно да следи къде се намира тя. Технологията просто е намерила място в живота му и днес той има не по-малко от пет приложения, които му позволяват да следи хора или те да следят него. Дава пример с това, че всеки път, когато пътува към дома на родителите си, изпраща на майка си Glympse – тракер в реално време, който показва приблизителен час на пристигане, маршрут и скорост. Ако има някакво отклонение, майката на Ашуърт веднага му пише или звъни разтревожена.
Когато споделя местоположението си с някого, той е наясно, че човекът от другата страна постоянно се тревожи. А най-често изпращаното му съобщение в такива ситуации е "Не съм мъртъв, просто спрях да заредя бензин".
Един от софтуерните инженери в Glympse – Уорън Уилкок, обяснява, че когато разкриваме по-голяма част от живота си с някого, винаги има опасност от прекалено обмисляне на някои неща. Получаването на подобна информация повдига въпроси у получаващия я.
"Ако не знам къде си, това нещо добро ли е? Или е по-добре за мен да се тревожа за това защо си спрял? Има ли някаква златна среда в тази ситуация?", дава примери Уилкок.
Шул отбелязва, че технологията за споделяне на местоположението не може винаги да прави това, което е обещала, защото е машина и като всяка машина се чупи. И точно тогава идва моментът на неизвестността.
Подобен е случаят, при който Ашуърт решава, че приятелката му е била убита някъде из Сан Франциско. И преди му се е случвало да се разтревожи за свой близък, когото "следи" – звънял, пращал съобщения, опреснявал картата в Google Maps.
Осъзнава, че това поведение не е нормално. В действителност знае, че просто батерията на телефона на приятелката му е паднала, докато самата тя с група приятели се е придвижвала от един бар в друг, и че тя най-вероятно си прекарва добре.
Това обаче не му помага да спре да се тревожи. Точно обратното - постоянната информация за местоположението води до обратен ефект.
Според него споделянето на местоположение с някого работи най-добре, ако се използва от време на време. Ако е постоянно включено, може да доведе до вманиаченост и постоянен страх.
За годината, в която е използвал тази услуга, Ашуърт се е научил да разчита на малката точка в Google Maps да го успокоява, че всичко е наред. Но когато тя стане сива, той губи усещането си за безопасност и контрол. За родител нещо подобно би било още по-страшно, ако следи детето си.
Наташа Шул е имала подобно преживяване по времето, когато тя и съпругът й използвали Find My Friends, за да споделят един с друг местоположенията си. Тя развила дразнещия навик постоянно да проверява мъжа си, но се спасила, когато вече ползвали различни смартфони и нямало как да разчитат на едно и също приложение. Липсата на възможност да проверява съпруга си всъщност облекчила Шул и я накарала да се чувства по-добре.
Решението изглежда просто – да спреш следенето и да изтриеш всички приложения. Но понякога е трудно човек да се пребори с тревогата. Когато знаеш, че имаш възможност да правиш нещо, което ще прогони най-големите ти страхове, е трудно да се откажеш от него.
А как завършва историята на Ашуърт? Около 01:45 ч. приятелката му се прибира вкъщи, докато той все още стои седнал в леглото, стиснал смартфона си в ръка. Тя е изморена и замаяна, но все пак е щастлива. И най-важното – напълно здрава. Включва зарядното в смартфона си (чиято батерия наистина е паднала), нарича Ашуърт "параноичен задник" и му се извинява, че го е накарала да се тревожи.
Той самият оставя своя смартфон и си ляга, вече спокоен. Очевидно отново е преувеличил ситуацията и приятелката му е добре. Поне този път.
