През юни клиент носи своя лаптоп MacBook Air от 2018 г. за ремонт.
Причината е, че е разлял вода върху него. Техниците разглобяват компютъра и намират поразената част. Ремонтът е относително лесен - трябва да се постави нов порт за захранването. Проблемът е, че резервната част се оказва неоткриваема.
Сервизът не е официален представител на Apple, а собственикът му - Ерик Тишкоф - казва, че такива части няма как да бъдат поръчани директно от производителя.
Технологичният гигант отказва да продава части на независими сервизи като неговия. Тишкоф не може да намери чисто нов порт никъде другаде и му остава само да върне повредения лаптоп на клиента с думите, че няма какво да направи.
Той смята, че ако имаше частта, би могъл да извърши поправката за около общо 200 долара. Подобна услуга в оторизираните от Apple сервизи би струвала между 800 и 1200 долара. В крайна сметка клиентът се съгласява да изчака дали отнякъде няма да се появи втора употреба порт, но междувременно си купува чисто нов лаптоп - отново от Apple.
Тишков не е единственият, който ежедневно се сблъсква с подобни затруднения и то не само с продуктите на Apple. Таблетите на Microsoft от серията Surface са залепени толкова здраво, че буквално трябва да ги счупиш, за да ги ремонтираш, обясняват техници, а това прави ремонтът скъп и труден.
Някои производители от своя страна правят практически невъзможно да намериш упътвания как да поправиш продукта.
Ясно е, че когато стане въпрос за ремонт от трети страни, компаниите просто нямат икономически интерес да улесняват сервизите. Статуквото насърчава хората да използват техниката си, а когато се повреди - да я изхвърлят и да си купят нова.
Но недоволството срещу тази политика бързо нараства както в Северна Америка, така и в Европа. Вече има редица активисти, които настояват за "правото на поправка" и които се опитват да принудят производителите да направят продуктите си по-лесни за поправяне. Освен това те искат държавите да създадат специално законодателство в тази насока и да направят резервните части максимално достъпни за техниците.
Всъщност, когато хората осъзнаят, че технологичните компании умишлено саботират поправката на устройствата, определено се ядосват. Тези гневни потребители стават все повече. Тази година в 20 щата са предложени проектозакони за правото на поправка. В Канада и Европа активистите също стават все повече и все по-настоятелни.
Общото между всички тях е, че се вдъхновяват от своеобразна война между частните автомобилни сервизи и автомобилните концерни, която в крайна сметка печелят сервизите.
За враждата разказва пред "Вокс" Бари Стайнберг - собственик на верига автосервизи в щата Масачузец. През 90-те години на миналия век той е свидетел на сериозна промяна в бранша. Колите започват да стават все по-компютъризирани, но и все по-сложни, а производителите спират да предоставят информация и инструменти за ремонтите им. Стайнберг ясно си спомня едно упътване за ремонт, което пристига в сервиза му с умишлено премахнати страници.
Компаниите правят бордовите компютри толкова трудни за работа, че автомонтьорите не могат да сменят дори и миниатюрни части като копчетата за отваряне и затваряне на прозорците. Диагностиката на автомобилите става почти невъзможна, защото е очевидно, че производителите не предоставят необходимата информация и упътвания на независимите автосервизи.
Клиенти, които посещават сервизите на Стайнберг от десетилетия, са принудени да се обърнат към официалните дилъри на авточасти, където цените са чувствително по-високи и понякога отнема дълго време да си запазиш час за ремонт. До началото на новия век собственици като Стайнберг вече надигат глас и настояват да бъде защитено "правото на ремонт".
Нещата ескалират до федерално ниво.
Стаймберг и колегите му дават показания пред щатските власти и получават широка подкрепа, включително и от автошоуто Car Talk, чийто водещ също има собствен независим сервиз. През 2012 г. законът е окончателно приет след местен референдум, на който 86 на сто от жителите на щата изказват своята подкрепа - невиждано голям резултат за подобно допитване.
Стайнберг казва, че битката си е струвала. В момента в сервизите му идват и коли от ранга на Porsche Panamera - автомобил, който допреди 10 години е било невъзможно да ремонтира.
И от колите към компютрите.
Активистите за правото на ремонт на техниката следват примера на автомобилните сервизи. Те използват за основа същия законопроект от Масачузетс, но заменят думата "автомобил" с "устройства". Към момента обаче няма такава категорична победа, каквато са постигнали автомонтьорите, и основната причина е упоритата съпротива на технологичните компании.
В Европа Европейският съюз успешно прокара закон, който задължава производителите да улеснят поправката на продуктите си. Регулацията обхваща не само смарт-устройствата, но и домакинските уреди, и трябва да влезе в сила през април 2021 г. Клоуи Фелор от европейската екологична организация ECOS казва, че на потребителите им писва от продукти, които са предвидени да се чупят лесно.
Тя допълва, че да оставиш потребителите евтино и лесно да поправят техниката си, е най-простото и най-разумно решение на проблема.
В САЩ обаче нещата не са толкова розови, предимно заради съпротивата на Apple. В Калифорния технологичната компания успешно принуди законодателите да отхвърлят проектозакон, който налага "правото на ремонт".
По подобен начин фирмата нае лобисти в Небраска и Ню Йорк, а паралелно с това полага и други усилия да се противопостави на активистите.
Основният аргумент на Apple е, че така защитават клиентите си, предоставят им максимално качествени услуги и защитават личните им данни. "Искаме да знаем, че клиентите ни винаги са уверени в устройствата си и че те ще бъдат поправени безопасно и коректно и по начин, който насърчава рециклирането", се казва в едно от изказванията на фирмата.
Apple обаче не са сами в съпротивата срещу "правото на ремонт".
Тази година във Вашингтон имаше опит да бъде въведен подобен закон, но Microsoft - един от най-големите работодатели в щата - направи всичко възможно да го спре. "Работим с партньорите си в индустрията, за да предоставим качествени варианти за ремонт", казва говорител на гиганта и отказва да предостави повече аргументи.
Собствениците на независими сервизи и в САЩ, и в Европа не са крайни оптимисти дали мерките в крайна сметка ще подействат. Технологичните производители имат хиляди начини, по които да ги затруднят. Най-малкото почти всяка фирма посочва в условията си, че при ремонт в неоторизиран сервиз гаранцията директно спира да бъде валидна.
Това се комбинира с умишленото "планирано остаряване", което предизвиква също толкова недоволство, колкото трудните и скъпи поправки.
Очевидно е, че компаниите правят продуктите си по-чупливи и ремонтите - по-трудни, за да насърчат закупуването на чисто нови устройства.
По-дългата употреба на устройствата в крайна сметка не е само каприз на потребители, които не искат или не могат да дадат пари за нов продукт. Тя опазва природата и намалява въглеродния отпечатък на технологичните гиганти, който традиционно е доста висок.
Така че тепърва предстои да видим дали в тази неравна битка ще надделеят потребителските или корпоративните интереси.
