Замисляли ли сте се за последния ви разговор с близък човек, който си е отишъл? Имате ли спомен какво си казахте? Бихте ли го променили, ако можехте?
А сега си представете, че той е помислил за това приживе и е записал куп съобщения, които ще получавате през годините: едно за 40-ия ви рожден ден, едно - за годишнината от сватбата, друго - за раждането на детето ви.
Всички тези мисли минават през главата на Том Ейнсуърт, когато той губи последователно баща си, а след това - свой близък приятел. За да преживее загубата по-лесно, той създава мемориална страница на сайта Skymorials - нещо като дигитално гробище.
Тогава е един от първите потребители на сайта, а днес - негов собственик. Компанията, базирана в Мелбърн, вече се казва Memories, а хората влизат там, за да останат "насаме" със спомени за починалите си близки.
За разлика от преди обаче, сега сайтът разполага с цифрови "трезори" за живи хора, които могат да слагат в тях важни снимки, видеоклипове и житейски истории, които биха искали да споделят с определени хора след смъртта си.
Всичко това хрумва на Ейнсуърт, когато започва да размишлява върху това какво би искал да остане от него, когато почине. Той си казва, че би било хубаво, ако завещае на децата си своята житейска история под формата на мемоари, които те могат да прочетат.
После пък си казва, че може и да удължи присъствието си, ако осигури възможност не само на децата си, но и на внуците си някой ден да отворят негови съобщения, оставени за тях.
Така той прибавя към сайта си още една функционалност - Future Messages, която позволява на хората да записват видеосъобщения, докато са живи, за да бъдат изпратени до близките им след тяхната смърт.
Откакто разработва тази нова възможност, Ейнсуърт редовно изпраща кратки записи на жена си - най-вече, за да провери дали работи, но и защото "не се знае", както той казва.
Междувременно за Future Messages вече има и трогателна реклама. В нея момче, загубило дядо си, през годините изпраща еднопосочни съобщения в техния чат, докато един ден дядо му не му "отговаря".
"Ако гледаш това, Макси, значи е твоят 18-и рожден ден", казва той във видеозапис. "Гордея се с финия млад мъж, който си станал. Винаги ще бъда с теб, приятелю!".
Ейнсуърт не е сам в своето разбиране за смъртта и наследството.
Напоследък все повече стартъпи стъпват тъкмо върху идеята за това да посрещнеш края си с мисъл за онова какво оставяш след него.
Така например приложението Cake дава повече контрол на хората върху изпълнението на техните последни желания. Това значи, че ако искаш тематично "викинг" погребение, можеш да документираш представата си за него, а също и да напишеш предварително последните си Tweet-ове.
Подобни възможности дават и компании като Bio Urn (ако би искал прахът ти да се превърне в дърво), Eternal Reefs (ако искаш да го разпръснат в океана), Algordanza (който поставя частица от теб в диаманти, които близките ти могат да носят) или пък Recompose (за компостиране на хора).
Освен физическия аспект около уреждането на едно погребение, днес вече има и друг момент, който става все по-важен: как продължава да живее паметта ни онлайн.
"Странно е да получиш поздрав за рождения си ден от починал човек във Facebook или пък известие за годишната му на работа в LinkedIn", казва Рикард Щайбер, който в началото на 2020 г. създава стартъпа Good Trust, за да реши проблема с посмъртните акаунти.
Подобно на Memories, Good Trust ухажва два вида клиенти: опечалените и тези, които още са живи, но биха искали да планират какво ще се случи с паметта им.
За първите Good Trust предлага услуга за почистване на акаунтите на починалия - от Facebook до прекратяването на абонаменти. Това обаче въобще не е толкова лесно.
"Ако искате да извлечете определено съдържание, това коства нерви и струват много пари", казва Щайбер. За да получиш достъп до фотоалбум от iPhone, частен плейлист в Spotify или недовършен ръкопис в Google Документи, обикновено се нуждаеш от съдебна заповед за прехвърляне на попечителството, особено предвид стандартите за поверителност на тези платформи.
Good Trust обаче предлага подобни услуги, а в зависимост от трудността им, цената започва от 40 долара.
От този месец пък платформата предлага и да планирате завещанието на акаунтите си, като ги поверите на доверен човек заедно с инструкции за това какво да прави с тях. Можете също да упълномощите Good Trust да ги унищожи, когато починете.
В сайта човек има възможност и да качи своите най-важни документи: завещание, медицинско досие, акт за раждане и собственост върху имоти. Според Щайбер всичко е криптирано и се изисква двуфакторно удостоверяване на потребителите, преди да получат достъп.
Той вижда още потенциал и в това хората да имат контрол върху начина, по който са запомнени в интернет.
Така например, Good trust предлага възможност определени ваши Tweet-ове да стоят най-отгоре или пък сами да определите какъв пост да излезе във Facebook, когато починете.
"Буквално можете да накарате този човек да говори от гроба", казва Щайбър. След това, с услуга като Future Messages, можете да продължите разговора, оставяйки малки видеопослания от далечното минало като капсули на времето.
Един ден, вярва Ейнсуърт, ще можем да използваме изкуствен интелект, за да живеем по-дълго, може би дори и да водим чатове с близките си (което напомня малко за един епизод на Black Mirror...).
Както е написал някога драматургът Лин-Мануел Миранда, наследството е "да засаждаш семена в градина, която никога няма да видиш". Разбира се, остава въпросът и за това доколко естествено е за близките ви да останете "живи", но само някъде в миналото.
