Без лазери в Австралия и други технологични забрани по света

Mobilecafe 01.06.2018, 16:30

Снимка: Getty

1. Лазерите в Австралия

Лазерните показалки бяха голям хит през 90-те, макар в България да се използваха най-вече за детско забавление и тормоз върху домашната котка, а не толкова за бизнес презентации. Неправилната употреба на тази технология обаче е налице по целия свят. През 2008-а, след серия от "прицелвания" с лазери по пътнически самолети, Австралия забранява вноса на лазерите, по-мощни от 1 миливат. Във Великобритания и по-голямата част от Европа е забранена масовата продажба на тези по-мощни от 1 миливат. В САЩ, страната на свободата и лесното купуване дори на оръжия, не са толкова строги. Там са разрешени лазерите с мощност до 5 миливата.

Снимка: Getty Images

2. VPN в Русия

Не е само приложението Telegram... Съкращението VPN идва от virtual private network (виртуална частна мрежа). Руският президент Владимир Путин миналата година подписа закон за забрана употребата на такива VPN и други технологии, които биха позволили на потребителите в Русия да сърфират анонимно и да посещават забранени в страната сайтове. Забраната влезе в сила през ноември 2017-а.

Снимка: Getty Images

3. Играенето на видеоигри след полунощ в Южна Корея

Т.нар. "закон за изключване на компютрите" влиза в сила в азиатската страна през май 2011 г. Той пречи на всяко дете под 16 години да играе компютърни игри онлайн след полунощ. Не звучи като нещо толкова страшно, но в това отношение южнокорейците имат сериозни "традиции", ако можем така да ги наречем. От страната идват някои от най-добрите геймъри, печелещи турнири (и пари) из целия свят. Забраната е в сила от 00:00 до 06:00 ч. всяка сутрин. В същото време тя не засяга конзолите и игрите на мобилни устройства.

4. Участниците в маратони в САЩ не могат да слушат музика

Звучи като странна забрана, но замислете се колко сблъсъци между тичащите и други инциденти могат да се спестят с нея. Отдаде ли се на музиката, човек се фокусира върху нея и пътя пред себе си, с което става "сляп" за обкръжението си. При подобни масови мероприятия винаги има рискове, а е по-добре да можеш да чуеш клаксона на заблуден автомобил или дори едно "Хей, внимавай". Така през 2007-а атлетическата организация на САЩ забранява при маратони (с награди) да се ползват преносими музикални устройства и слушалки. Край на надъхването с рок и метъл. Или музиката от "Роки".

5. Твърде много неща в Китай

Бедните китайци... В азиатския икономически гигант в сила е закон за интернет цензура, който ограничава достъпа до над 8000 интернет домейна. В това число влизат Gmail, Google, Facebook, YouTube, Wikipedia, Instagram, популярни порно сайтове, торент тракери и дори сайтовете на западни медии. Сайтовете за търговия, естествено, нямат такъв проблем.

Снимка: Getty Images

6. Мобилните телефони в Куба

Покойният Фидел Кастро не беше фен на мобилните технологии. По време на управлението на бившия лидер на Куба мобилните комуникационни мрежи бяха просто една далечна мечта, тъй като за него по-важна беше "идеологическата битка" със САЩ. Когато в началото на 2008-а Фидел преотстъпи властта на своя брат Раул, това се промени. Още на 1 април същата година, сякаш на шега, Раул Кастро отмени забраната, която беше сериозна спънка пред модернизацията на страната.

Снимка: Getty

7. Google Street View в Австрия

Google Street View е наистина полезен начин човек да се ориентира из непознат град или държава. Но услугата нямаше да е достъпна, ако софтуерният гигант не беше разпратил по света коли с камери, които да създадат възможността за тези виртуални разходки. Австрия обаче се притеснява за личния живот на своите граждани, поради което временно забранява на колите на Google да обикалят по улиците на страната. Забраната е въведена, когато става ясно, че Google без разрешение са събирали данни от WiFi мрежи. Впоследствие е премахната.

8. Без Facebook, WhatsApp и Viber в Бангладеш

Подобнo на други държави, Бангладеш има навика да забранява социалните мрежи и приложенията за чат и разговори, когато има опасност чрез тях да се организират масови (и потенциално кървави) мероприятия. Още през 2010-а временно е блокиран достъпът до Facebook. Това се повтаря през ноември 2015-а, когато влиза в сила забрана за използването не само на социалната мрежа на Марк Зукърбърг, но и на WhatsApp, Viber и още няколко приложения. Властите оправдават забраната с "мерки за сигурност" около важно съдебно дело, което може да доведе до бурни обществени реакции. По-късно достъпът до социалните мрежи и приложенията е възстановен.

Интернет и технологиите като цяло са нещо, което се развива твърде бързо за мудните бюрокрации на повечето държави. В един момент дадено нововъведение или онлайн услуга дори се превръща в "заплаха за гражданите" - т.е. за режима на властващите.

В такива моменти се прибягва до изпитаното средство - забрани. За едно правителство е най-лесно да забрани достъпа до дадена технология или даден сайт, за да избегне инцидент, бунтове или някакви допълнителни усложнения за своята власт.

Понякога забраните наистина са за доброто на гражданите - за да се предпази здравето им или правото им на личен живот. По-често обаче правителствата имат своите собствени причини да не допуснат позволят използването на една или друга технология.

В галерията ни можете да видите някои от технологичните забрани, въвеждани в различни държави по света. Някои от тях странни, други - направо абсурдни.