Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Най-добър до" и "Използвай преди", заради които изхвърляме несметни количества храна

Етикетите са прекалено объркващи Снимка: Getty Images
Етикетите са прекалено объркващи

"Най-добър до", "Използвай преди", "Употреба до", "Срок на годност"... Етикетите на храните могат да бъдат объркващи и често хората не правят разлика между различните термини. На пръв поглед такава няма и резултатът е изхвърляне на огромни количества напълно годна за консумация храна.

Това отдавна е забелязано и от Европейската комисия, защото данните сочат, че над 50 на сто от разхитената храна в ЕС се изхвърля от домакинствата.

Регламентите на Евросъюза гласят, че с "Най-добър до" се означава датата, до която храната се очаква да запази оптималните си качества - вкус, цвят, мирис, консистенция. Обикновено тя се използва за храни с по-дълга трайност - охладени, замразени, паста, ориз, консерви, растителни масла, шоколад и т.н.

Конкретната дата, до която те са "най-добри" обозначава момента, в който са най-качествени, но след преминаването му те не стават опасни за употреба.

Често има и допълнителни указания за използване след отваряне на опаковката, включително и до колко дни след това храната трябва да се консумира.

"Срок на годност" вече е момент, до който храната може да се яде безопасно и не бива се консумира след тази дата. Тя обикновено се поставя върху прясна нетрайна храна - месо, риба, сирене, мляко, която задължително се държи в хладилник.

Снимка: Getty Images

Подобни разминавания има по цял свят. Смята се, че похабената и изхвърлена храна в световен мащаб е над 1.3 млрд. тона годишно, а призивът на ООН е до края на това десетилетие тези количества да се редуцират с 50 на сто.

Проблемът с храната е не просто в излишните разходи на потребителите. Намалението на похабените продукти води и до редуциране на фермерската продукция и на дистрибуцията на излишни количества и съответно намаление на вредните въглеродни емисии.

Според някои изчисления, похабените храни формират цели 8 на сто от всички парникови газове на света.

В Америка няма национален стандарт, по който се изчисляват сроковете за обозначения като "най-добро до", "за продажба до" и подобни. А за производителите на храни обозначенията от типа "продавай до" са по-скоро част от стратегията за опазване доброто име на марката, а не се определят от това, че храната може да е потенциално опасна, обяснява пред "Си Ен Ен" Анди Хариг от FMI, асоциация на производители на храни.

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Компаниите искат клиентите да опитат храната в най-добрия ѝ вариант и така да я купят отново. Хората обаче често приемат подобни етикети като краен срок на годност, след който консумацията не е безопасна. Резултатът - на неясни етикети се падат 20 на сто от изхвърлените храни от домакинствата в САЩ.

В Америка единствената храна, върху която задължително се слага срок на годност, е адаптираното мляко за бебета. И макар че компаниите масово слагат свои дати, Службата за безопасност и контрол на храните към министерството на земеделието има определени общи препоръки.

Много от консервираните храни могат да траят от 1 до цели 5 години, стига да се съхраняват правилно. Храни като ориз и паста оцеляват спокойно около две години. Те могат да се консумират и след датата, за която е отбелязано, че са най-добри.

Обратното обаче може да важи за нетрайните храни като месо и риба. Те могат да станат негодни и дори опасни за употреба преди посочения на опаковката краен срок. Причината е, че често хладилниците в магазините са по-студени от обичайната температура на хладилниците в домакинствата. Затова е важно да се спазват указанията за съхранение и като цяло месото да се сготви или замрази в рамките на дни след като е купено.

Етикетите "Продавай до" в САЩ се появяват още в началото на XX век. Първо сроковете са били на кодове, които са били достъпни само за продавачите, но не и за клиентите.

Снимка: Getty Images

Чак през 70-те години под натиск от потребителите за повече ясна информация за качеството на храните по супермаркетите, започват да се появяват дати за срок на годност и най-добра консумация на видно място - етикетите.

Първоначално това има очаквания положителен ефект - изхвърлената като негодна храна намалява, защото хората знаят вече кое до кога става за ядене. Жалбите за продадена развалена храна намаляват на половина.

По-малко от десетилетие след това обаче се оказва, че няма нищо категорично. Проучване на тогавашния Офис за оценка на технологиите сочи, че няма особени доказателства за връзка между датата на етикета и реалното състояние на храната в опаковката.

Защото няма начин да се изчислят и определят точно сроковете, в които продуктите са добри за употреба и дори при кои има смисъл от подобно датиране.

Това е така и до днес. В САЩ производителите нямат право да използват невярна или подвеждаща информация на етикетите, но и не трябва и да искат разрешение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата за срока, до който сами са определили, че продуктите им са най-качествени.

По горе-долу подобен начин стоят нещата и в Европа - срокът на годност се определя от производителя, като храната не бива да бъде опасна, а етикетът - подвеждащ.

И тъй като и бизнесът трябва да даде лепта към опитите за ограничаване на цялото това прахосничество, във Великобритания веригите супермаркети спират обозначаването на срок за качество - "най добро до" от плодовете и зеленчуците.

Последно на това са се решили от "Маркс &Спенсър", които ще премахнат от етикетите на над 300 вида плодове и зеленчуци обозначението "Най-добър до". Промяната ще засегне 85 на сто от продукцията, предлагана от супермаркетите на бранда.

Така самите потребители ще преценяват сами до кога или дали да консумират даден плод или зеленчук - нещо, което не би трябвало да представлява кой знае каква трудност.

Снимка: Getty Images

Подобни мерки отдавна са предприели други вериги - "Теско" не слага етикети на плодовете и зеленчуците си още от 2018 г. Такава стъпка предприе и "Лидл", а преди няколко месеца "Морисънс" дори махна обозначенията от млякото за срок на годност като го замени с "най-добър до" и предложи на клиентите си "теста с помирисването".

Във Великобритания е изчислено, че най-често прахосваната храна са картофите, следвани от хляба и млякото, сочат данните на неправителствената организация Wrap.

Според Wrap само премахването на обозначението "най-добър до" от етикета на плодовете и зеленчуците ще спаси 7 милиона пазарски колички храна от боклука годишно.

И ще припомни на потребителите да разчитат повече на собствените си сетива при оценката на качеството на храната. Те обикновено са по-сигурни от дата на етикета.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените