На 21 ноември 2013 г., в 14.58 минути на официалния портал на украинското правителство беше публикувано съобщение, в което се твърди, че към момента "се замразява процесът на подготовката на споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС".
Като мотив се изтъква националната сигурност на страната и жизнената нужда да бъдат възобновени активните икономически взаимоотношения с Русия и страните-членки на Митническия съюз (Русия, Беларус и Казахстан).
За мнозина обвързването на дадена държава със стабилен политико-икономически блок като ЕС би трябвало не само да не се явява риск за националната й сигурност, но дори да бъде част от решенията на проблемите от това, естествено.
Съвсем различен обаче е случаят в тристранните отношения между Брюксел от една страна, Москва от друга и Киев, който се ситуира буквално между чука и наковалнята. Украйна от години се опитва да балансира в международните си отношения и да не изоставя нито западните си партньорства, нито Големия брат в съседство.
Прилагането на тази стратегия не е достатъчно, за да се постигнат високи резултати нито по отношение на съществените реформи в различни сектори, нито в икономически или политически план, но паралелно с това не се допускат драматични събития, които да пораждат допълнително напрежение в обществото или социални недоволства. Подобно на всеизвестната котка на Шрьодингер, така и Киев се опитва да запази агнето полуцяло - и вълка полусит.
По данни на IFAK UKRAINE, която е част от семейството на немската IFAK INSTITUT GmbH & Co. (една от най-големите проучвателни компании на Стария континент), в мнението на украинското общество се забелязва един изключително интересен феномен. При проучване, в което са били интервюирани 50 000 души от цялата страна, 55% от жителите подкрепят асоциирането с ЕС, 33% са против, а за 17% от анкетираните е трудно да преценят.
В същото време 48% от украинците подкрепят възможността Украйна да се присъедини към Митническия съюз, контролиран от Москва, 36% са против и 16 на сто не могат да дадат мнение. Елементарната математическа логика показва, че не малък брой жители подкрепят участието на Украйна и в двата съюза. За мнозина е ясно, че страната трудно ще посочи дали се нуждае повече от въздух или вода.
Колебанието на Киев дали да затопли своите отношения със Запада и активно да се придвижи към съюз с него не се базира толкова на политическа нерешителност, а на страха от реакцията на силна Русия при подобна крачка.
В последните месеци Кремъл ясно демонстрира какво ще бъде поведението на Москва, в случай че Украйна затръшне и последната врата към Митническия съюз. Спомените за "газовата война" през 2009 все още са изключително ясни в съзнанието както на обикновения украинец, така и на политическия елит. Безспорен е фактът, че страната дължи над $1.3 млрд. на "Газпром".
"Изненадващо", в последните седмици, преди подписването на договора за асоцииране, руското дружество започна ожесточена кампания в посока Киев, желаейки кредите да бъдат покрити възможно най-скоро или... газът ще спре.
За съжаление, географската позиция на Украйна не ѝ позволява да се ориентира към алтернативни източници на гориво и в продължение на десетилетия не съумява да отбие този коз на Русия. Кремъл наложи и допълнителни "санкции" като ограничи вноса на някои украински стоки (подобна тактика беше използвана и срещу Молдова, откъдето беше забранен вносът на вино и спиртни напитки - един от моторите на слабата молдовска икономика) и въведе нови мита за продукти от страната. Така на практика демонстрира какви ще са част от последиците, които ще засегнат Киев, ако обърне гръб на Москва.
Според вицепремиера Юрий Бойко от август насам, вследствие на руските икономически действия спрямо Украйна, страната е изгубила 15 хиляди до 20 000 работни места и 30-40 милиона гривни (4-5 млн. евро) оборот. Според него, ако ситуацията продължи в тази насока на развитие или се влоши, това би изложило на риск социалната среда в страната.
Агресивният тон, натискът и мощният арсенал от икономически и политически инструменти за натиск очевидно свършиха своята работа и Украйна натисна рязко спирачките, докато пътуваше към Брюксел.
Тежко разочарование за Запада
Европейският съюз не закъсня със своята реакция и моментално демонстрира разочарование от решението на правителството в Киев. Германският външен министър Гидо Вестервеле заяви,че това е акт на суверенното право на страната сама да реши кой ще пътят, по който ще поеме. Уточни, че вярва, че страната ще избере развитие към европейските ценности и независимо от оттеглянето на Украйна от асоцииране с блока, възможностите за партньорство остават отворени .
"Ние вярваме, че това решение е разочароващо не само за ЕС, но и за украинския народ", каза ръководителят на европейската дипломация Катрин Аштън.
В същото време говорителят на Държавния департамент на САЩ Денифър Псаки заяви, че "ако информацията за оттегляне на Украйна от диалога за асоцииране е вярна и решението е окончателно, то ние сме разочаровани". Все пак, Псаки сподели, че до срещата във Вилнюс остават няколко дни, през които Брюксел и Киев имат възможност "да премахнат всички съществуващи пречки"
По-късно през деня на официално посещение в Киев трябваше да пристигне еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле, с цел продължаване на диалога и усилията за подписване на двустранното споразумение за асоцииране. Чрез своя профил в социалната мрежа Туитър, той заяви, че отменя визитата си в бившата съветска република и, че "сега много възможности за Украйна и нейния народ ще се забавят".
Самият договор трябваше да бъде официализиран следващата седмица в столицата на Литва, където ще се състои среща на върха на Европейския съюз.
Широки усмивки в Кремъл
Москва искрено приветства решението на Украйна да стопира процеса на асоцииране с Брюксел. Говорителят на руския президент Владимир Путин - Дмитрий Песков, заяви, че е "доволен от възможността за развитие търговско-икономически отношения с нашите най-близки партньори".
Постановлението, прието от Киев, е огромен успех за Руската федерация и нейното желание Украйна да се присъедини към Митническия съюз. Песков все пак допълни, че Кремъл ще приеме всяко решение на страната във връзка с нейната евроинтеграция.
Балансиране на везната
Изглежда, към момента Украйна ще се опита да уравновесява политиката си между Брюксел и Москва. Именно това подсказва и предложението от страна на правителството да се създаде платформа за тристранни срещи на високо ниво между Брюксел, Киев и Москва.
Несъмнено бившата съветска република желае да пристъпи към по-сериозни политически отношения с ЕС, но очевидно все още няма достатъчно високо ниво на икономическа и енергийна независимост от Кремъл, за да направи стъпка, с която да известна степен ще изостави част от износа и пазарите си на изток.
Паралелно с това и ЕС не успява да предложи почти нищо на Украйна в замяна на изгубените търговски възможности с Русия. Увеличаващото се влияние на националистическите партии в съюза, силният евроскептицизъм, предстоящите евроизбори и умората от разширяване на блока, в много от случаите при преговори с трети страни блокират възможностите за посочване на ясни позитивни хоризонти, към които тези държави да се отправят.
Евентуалното членство, след около десетилетие на тежки и болезнени реформи, трудно може да замени огромните обороти на стокообмен с Русия, които крепят икономиката както на Украйна, така и на Беларус, Молдова, Казахстан. Единствено времето ще покаже по кое течение ще поеме Украйна, но към момента за споразумение не е готов нито Киев, нито Старата Европа.
