Над половин милион души са проследили двата епизода на формата на БНТ „Лачените обувки на българското кино" през изминалия уикенд. Предаването потърси любимите български филми на зрителите и им предложи да избират между 100 заглавия по случай 100-годишнината на българското кино.
Местата от 100 до 11 вече бяха отредени според резултатите в анкетата на сайта на БНТ и представени в предаването, а кулминацията беше разкриването на финалната десетка, сред която зрителите могат да изберат любимия си български игрален филм. Това финално гласуване за топ 10 ще продължи до началото на юни, а дотогава за всеки от десетте филма ще бъде излъчено специално предаване.
Топ 10 оформят "Време разделно" (1987 г.) на Людмил Стайков; "Всичко е любов" (1979) на Борислав Шаралиев; "Вчера" (1988) на Иван Андонов; "Господин за един ден" (1983) на Николай Волев, "Козият рог" (1972) на Методи Андонов; "Крадецът на праскови" (1964) на Въло Радев; "Лачените обувки на незнайния войн" (1979) на Рангел Вълчанов; "Опасен чар" (1984) на Иван Андонов; "Оркестър без име" (1982) на Людмил Кирков и "Осъдени души" (1975) на Въло Радев.
В същото време ние продължаваме да разглеждаме формата от различна гледна точка. След като вече ви представихме няколко филма, които заслужаваха да са в топ 100, но не попаднаха там, сега ще се вгледаме в класацията от 100 до 11, за да открием заглавия, които според нас са изненадващо високо в класирането и други, които заслужават да са доста по-напред, противно на зрителския вот. Изненадите не са малко, но за тях си има и някои логични обяснения...