Това е случаят със скандала около д-р Паоло Макиарини, световноизвестен хирург, забъркан в почти сапунена драма, включваща измамена американска тв продуцентка, таен брак, папа Франциск, Барак Обама, Владимир Путин и Андреа Бочели.
В днешно време скандалите обикновено са кратки по съдържание. Някой казал нещо неразумно в Twitter, друг разменил остри реплики с трети в телевизионно студио, четвърти случайно или нарочно записан да изказва истинските си мисли, по възможност с най-цветисти изрази.
Колкото и гръмогласни да са думите и разкритията, традиционните и нови медии обикновено нямат проблем да сведат цялото съдържание до едно-две изречения.
Не такъв е случаят със скандала около д-р Паоло Макиарини, световноизвестен хирург, забъркан в почти сапунена драма, включваща измамена американска тв продуцентка, таен брак, папа Франциск, Барак Обама, Владимир Путин и Андреа Бочели.
Ето сравнително кратка хроника на скандала:
Доскоро италианецът Паоло Макиарини бе известен като хирург-пионер, направил първата трансплантация на синтетичен орган. През 2011 г. екип на Karolinska Institutet под негово ръководство имплантира гръклян, който бе синтетично произведен, но в същото време "облепена" отвън със стволовите клетки на самия пациент.
Революционният метод решава двата големи проблема на съвременната трансплантационна медицина - от една страна, недостига на ограни за трансплантация, и от друга страна, отхвърлянето им от организма на приемника.
Операцията в Стокхолм е направена върху пациент във финалния стадий на рак на гърлото и успешният й изход бе смятан за един от големите научни пробиви на нашето време. Трансплантацията е повторена няколко месеца по-късно на друг пациент с рак на гърлото. Още четири операции са направени в руския град Краснодар. После през 2013 г. в САЩ д-р Макиарини също присажда на хронично болната, 2-годишна тогава, Хана Уорън синтетична дихателна тръба, облепена отвън със собствените й стволови клетки.
Още преди операцията да бъде изпълнена, новината за нея е на първа страница на вестник NY Times. Оттам тя привлича вниманието на американската тв звезда Мередит Виейра и тя решава да направи документален филм по темата. Виейра изпраща Бенита Алекзандър, една от най-опитните продуцентки в NBC и с две награди Emmy в резюмето си, да се срещне с хирурга и разследва темата. Алекзандър прекарва седмици наред с Макиарини и скоро професионалните отношения стават лични. В края на декември 2013 г. той й предлага брак.
Документалният филм Leap of Faith ("Малко вяра") е излъчен по NBC в средата на 2014 г.
Малко след това връзката на продуцентката и хирурга става известна, но екипът защитава независимостта и качеството на продукцията с мотива, че аферата реално е започнала едва след края на снимките. Телевизията дори селектира филма да кандидатства за най-престижната награда в бранша Emmy.
Междувременно сватбата на Алекзандър и Макиарини, насрочена за лятото на 2015 г. в Рим, обещава да стане събитието на десетилетието. Хирургът твърди публично, че е лекувал покойния папа Йоан Павел II и е станал близък със сегашния папа Франциск. Естествено Макиарини обещава лично на годеницата си, че главата на римокатолическата църква ще ги венчае. На всички знаменитости, за които хирургът твърди, че е личен приятел, са изпратени елегантни покани. Списъкът започва с Ръсел Кроу и Елтън Джон, преминава през Кофи Анан, Никола Саркози и Карла Бруни, и свършва с Барак и Мишел Обама и Владимир Путин. Андреа Бочели, пак според Макиарини, обещал да пее на сватбата.
Седмици преди деня на венчавката приятел на тв продуцентката забелязва странна новина. На въпросната дата през юли 2015 г. папа Франциск е планирал обиколката си в Южна Америка.
Оттам нататък приказната любовна история става чист кошмар. Ватикана, оказва се, не е чувал за Макиарини. Андреа Бочели не пее по сватби. Макиарини е още женен за първата си съпруга.
След първоначалния шок тв продуцентката Бенита Алекзандър трябва да защити професионално си резюме. За да не бъде уличена също в лъжа, тя разказва цялата история на сп. Vanity Fair и шокиращата статия е публикувана във февруарското му издание.
Скандалът обаче не спира до любовно-повествователните авантюри на Макиарини.
Провалената сватба задейства медиите да се вгледат сериозно и в медицинската практика на хирурга. Пациентите, на които е присаден синтетичен орган, умират няколко месеца до три години след операцията. Това се знае от медицинския свят, но Макиарини твърди, че в случая става дума за безнадеждно болни или усложнения. Синтетичните транспланти според него имат бъдеще и трябва да се инвестират още милиони в изследването им.
Разследване на шведската обществена телевизия Sveriges Television показно тези дни, разкри обаче, че Макиарини вероятно е преувеличил резултатите от научните си изследвания водещи до трансплантациите, като същевременно е намалил риска от операциите. Особено проблемни от медицинска гледна точка са случаите в руската болница в Краснодар. Там оперираните пациентите не са били безнадеждно болни, за да се прибегне до рискования метод.
Под обстрел попадна и ръководството на Karolinska Institutet затова, че омагьосано от медийната слава на д-р Макиарини не е проверявало обстойно научната му работа. Институцията, гласуваща на кого да бъде дадена най-престижната награда в медицината, би трябвало да е над всякакво съмнение. В Karolinska Institutet сега тече разследване, а договорът на Макиарини няма да бъде продължен след изтичането му тази година.
Достатъчно известни лекари продължават да го защитават като хирург от световна величина. Може би дори са прави - пътят до медицинските постижения обикновено минава през голям брой грешки, а големият успех е плод на десетки рискове. Бъдещето тепърва ще покаже дали синтетичните органи ще са решението в трансплантационната медицина.
Докато това стане, странната история на д-р Макиарини може да служи и за нагледен урок в днешната масова култура на известността. Забележително е, че на хурурга не му стигна чисто професионалното признание. Това, което му докара днешните проблеми, бе желанието да бъде звезда, селебрити, подобно на Брат Пит, Джордж Клуни или Бил Гейтс - някой, който е на "ти" с Обама, Путин, папата и Ръсел Кроу. И когато това не е случаят, или по-точно още не бе станал, защото Макиарини наистина бе на път да се превърне в популярно име, е готов да си измисля.
Забележително в историята е завъртането на спиралата на известността и признанието в този селебрити свят. На въпроса на сп.Vanity Fair как някой с дълъг журналистически опит е могъл да се оплете в лъжите на Макиарини, отговорът на Бенита Алекзандър бе, че той е признат хирург от световноизвестен институт. В края на краищата статия в NY Times е причината тя да бъде изпратена да се запознае с него.
Съмненията срещу Макиарини за преувеличени титли, постижения и изследвания има от години, но и те не са разглеждани сериозно. Всеки приема, че предходните институции или прославящите го медии са проверили детайлно фактите. Така преувеличенията са пропускани, само за да станат още по-големи в следващия рунд. Докато накрая Макиарини, който има явен психологически проблем, се оплете във възможно най-безумните лъжи.
Желанието му да бъде известен като повече от добър хирург донякъде е обяснимо. Живеем във време, когато т.нар.обществени интелектуалци имат огромно влияние далеч над непосредствените си области или постижения. Разбираемо е, че всеки иска да се присъедини към елитния клуб - със или без заслуги.
На изказванията на Робърт Райш, Пол Кругман и Джефри Сакс задължително се отделя внимание. Идеите на Бернар-Анри Леви и Тарик Рамадан са оспорвани, но неизменно привличащи орди от заинтересовани. Биологът Ричард Доукинс и астрофизикът Нийл ДеГрас Тайсън са следени от тълпи фенове по целия свят и мнозинството нямат нищо общо с тесните им научни дисциплини. Неврохирургът Санджай Гупта има собствено предаване по CNN, също както и д-р Мехмет Оз, станал популярен чрез шоуто на Опра Уинфри.
Прескачането от добър професионалист към статута на селебрити води след себе си бестселъри, милионни договори, международни награди и, наистина, визити в Белия дом и Ватикана.
Проблемът е, че медийната революция с хилядите възможности за промоция в пресата, телевизиите и социалните мрежи обърна пирамидата на признанието. Сега дори скромни или несигурни постижения могат да бъдат рекламирани до безкрай и публичният шум да "компенсира" за дупките в професионалното резюме. И оглушени от овациите, никой да не се вглежда в детайлите.
Въпреки че историята и така е доста наситена, към нея се прибавят още обвинения за измами и лоша практика.
Те засягат дори една от най-престижните медицински институции в света - Karolinska Institutet в Стокхолм. Там всяка година се гласува на кого да бъде присъдена Нобеловата награда за медицина. Д-р Макиарини е част от състава й.
С толкова много детайли и протагонисти не е учудващо, че световните медии имат проблем да обяснят за какво става дума. От канадския Toronto Star през шведската обществена телевизия Sveriges Television до руската Gazeta.Ru всички неизменно добавят епитетите "странен" и "ексцентричен" до скандала, а мотивите в основата му "напълно необясними" и "абсолютно нелогични".
Колкото и преплетена да звучи сега историята, нишката, прокрадваща се през всичките епизоди, е желанието за известност, докарано до безумна крайност. Може би затова, колкото и ексцентричен да е на пръв поглед скандалът, той разкрива съвсем реалните проблеми на днешното време, когато медийната революция обещава на всеки да бъде звезда.
