Лора Найденова е кулинарен творец, чиято любов към готвенето и пътешествията вдъхновява хиляди в социалните мрежи. Тя умело съчетава страстта си към храната с умението да разказва истории. С всяко ястие Лора събира късчета от света и ги превръща в кулинарни шедьоври, които носят не само вкуса, но и духа на близки и далечни земи.
В следващите редове шеф Найденова споделя повече за двете си най-големи страсти - готвенето и пътуванията, както и за вдъхновението, което черпи от тях, за да създава своите уникални рецепти.
- Лора, спомняш ли си кое беше първото ястие, което отключи любовта ти към готвенето? Как този момент повлия на твоя стил в кухнята?
Вероятно, трябва да е било някое ястие на моята майка. Може би пухкавото картофено пюре с много масло, което прави тя, или тиквеникът за Бъдни Вечер с ръчно точени кори. Домашната вкусна кухня е оказала сериозно влияние върху мен и то най-вече в посока да търся истински и качествени продукти, които да използвам за рецептите си. Всичко друго идва след това.
- Често пътуваш, а това обогатява погледа ти към храната. Коя дестинация те е впечатлила най-силно със своята кухня и какви вкусове или техники си "донесла" в собствените си рецепти?
Обожавам да пътувам и черпя вдъхновение от всяко едно посетено място в България и по света. Не мога да посоча само едно, те са много. От по-близките до нас, Турция е силно впечатляваща кулинарна дестинация. Имам чувството, че колкото и пъти да отида там, винаги ще намирам нови неща.
Последно бях в Лондон, там пък е силно впечатляващо богатството от интернационални и автентични кухни, които човек може да опита. Посетих Chinatown, където имаше автентични азиатски пекарни, магазини и ресторанти. Сред любимите кулинарни места бих посочила и Копенхаген - град, пълен с качествени пекарни, мишленски ресторанти и вкусна улична храна. Обожавам техните smørrebrød или отворени сандвичи.
- Кое е мястото, което най-много те е вдъхновило не само като кулинар, но и като човек? И има ли дестинация, която все още мечтаеш да посетиш?
Италия ме вдъхновява не толкова с рецепти, естествено всички знаем колко вкусна може да бъде италианската кухня, а с отношението на хората към храната, продуктите, семейството и приятелите. Те са свързани и са част от едно цяло. Не е случайно, че те ревностно пазят кулинарните и семейните си традиции.
Толкова са много, че няма да успея да ги изброя, но в последно време, в главата ми са влезли две дестинации, които са не само колоритни и интересни, но и силно кулинарни - Аржентина и Индия. Дори имах самолетни билети за Аржентина този декември, но работни промени наложиха да се откажем от това пътуване. Знам, че Аржентина и Патагония са там и все някога ще имам шанс да ги видя. Надявам се следващата година да успея да посетя Индия!
- Ако можеше да поканиш на вечеря известен шеф готвач от световната сцена, кого би избрала и какво би приготвила, за да го впечатлиш?
Вероятно това би бил Рене Редзепи, шеф готвачът на ресторант Нома (Копенхаген). За мое щастие вече съм била в неговия ресторант в Дания и сме се запознавали. Не бих приготвила ексцентрична храна, бих заложила на българско гостоприемство, с качествени продукти от малки ферми. Розов сладък домат, овче сирене, печени чушки, ракия, хляб с квас, боб и месо на жар. Любими български вкусове, поднесени на маса на двора, под асмата. Бих го посрещнала като близък приятел.
- Вдъхновението често идва от ежедневието. Какво те мотивира най-много да експериментираш с нови рецепти и съставки?
Аз съм любопитен човек и ми харесва да експериментирам ежедневно, да опитвам нови продукти, подправки и техники. Любопитството е движеща сила и жажда за знание. Всеки ден се учим на нещо ново, а вдъхновението е на всяка крачка. Може да е картина, снимка и празничен повод.
- Ти си известна със своята креативност в кухнята. Ако трябва да създадеш модерно ястие, какво би било то?
Вече изпробвах толкова много рецепти със София Мел Фини кори, и всички бяха с отличен резултат. Затова бих се спряла на тях и бих предложили два варианта. Единият е сладък и представлява кори, навити на руло, изпечени с много масло и заляти със сироп. После се гарнират с крем, в който има орехи, и изглеждат като малки и много симпатични хапки баклава. През декември ще споделя тази рецепта с последователите ми в Instagram.
Соленият вариант е супер бърза идея за обяд или вечеря. Прави се основа от кори, намазани със зехтин. Корите се намачкват, за да заемат кръгла форма, слагат се в еърфрайр (или фурна) и се пекат до златисто. После се поръсва със сирене и кубчета белени домати, чуква се по едно яйце и отново се запича. На вкус прилича на сирене по шопски, но визията е доста по-симпатична.
- Много хора смятат, че готвенето с кори е сложно. Би ли споделила любима рецепта с фините кори на София Мел, която е лесна за приготвяне, но винаги впечатлява?
Готвенето със София Мел Фини кори е изключително лесно. Те са еластични и ефирни и с тях ще направите отлична домашна баница за нула време. С корите можете да обвиете парченца сирене или кашкавал и да ги изпечете (фурна, еърфрайр, тиган) с малко мазнина, а после да ги полеете с мед, чили и печен сусам. Получава се страхотно мезе за студените месеци.
