Германците, в ролята си на основателите и спонсори на следвоенния съюз, затварят границите си. Това е опит за политическо оцеляване от страна на канцлера, който допусна навлизането на милион мигранти в страната. А след това, от нямане какво да се прави, същите решават да върнат немската марка.
Това не са част от фантазиите на твърдите евроспектици. Това е истинска тревога, която бива изразена по най-високите етажи на властта в Берлин и Брюксел.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел, която напоследък страда от спад на рейтинга си след събитията в Кьолн в Новогодишната нощ, и председателят на ЕС Жан-Клод Юнкер споменаха за този слух миналта седмица.
Юнкер подкрепи Меркел и предупреди, че централизираната икономика на общия пазар и самото евро са в опасност непоследователност, националистични реакции към миграията и други кризи. Той напомни и за „последния шанс" на Европа, въпреки че все още се надява, че това не „началото на края".
Меркел, която среща проблеми не само със свои опоненти, но и с консервативните си поддръжници, нарече Европа „уязвима", а бъдещето на еврото „свързано директно" с разрешаването на миграционната криза.
Меркел подчерта риска от сериозна икономическа турболенция и дори формална промяна в евроинституциите.
Някои виждат тези идеи като тактика за спашване на европейците от страна на лидерите, които имат твърде много за губене от евентуален срив на Европейския съюз. Гърци и италианци протакат опазването на средиземноморските граници на блока, а източноевропейците се възползват от германските субсидии и предлагането на работни места, загърбват враждебността и предлагат помощ за мигрантите.
Германците са подпомогнати и от съсъздателя на ЕС Франция, чиито лидери се страхуват от въздигане на анти-имигрантска вълна на Националния фронт. Третата сила в европейски блок, Великобритания, пък е разделена от вътрешните дебати дали да напусне европейския клуб.
Така че и да са празни заплахи, германските и европейските политици предупреждават за възможно затваряне на вратите на Германия. Помощта на Турция не показва резултати в опитите си да намали притока на хора към гръцките плажове. Нужен е драстичен спад в притока или смяна на позицията на другите страни-членки, за да облекчат Берлин от самотната задача да приютява мигранти.
Германски предупреждения
В Германия предстоят местни избори през май, затова и Меркел е на прицел от своите консервативни съюзници, които я принуждават да спре главно мюсюлманските мигранти от навлизане в страната.
Финансовият министър заплаши другите европейски държави за евентуалните последствия от тези събития.
„Хората смятат, че това е германски проблем. Но ако Германия направи това, което се очаква от нея, тогава ще видим, че това не е германски проблем, а европейски", казва германският финансов министър в Брюксел, Волфганг Шойбле.
Съюзниците на Меркел се опитват да задушат бунтуващите се вътре в партията, които заплашваха спасителните пояси за Гърция през миналата година. Но съществува натиск за предприемането на национални мерки - като граничните огради например. Ангела Меркел обаче, дете на Източна Германия, отказва да съдейства.
„Ако се построи ограда, това ще е краят на Европа такава, каквато я познаваме. Трябва да сме търпеливи.", казва старши консерватист.
Но друг германски политик отбелязва, че времето изтича.
„Канцлерът моли партията си за повече време, но...istoriqta... губи убедителността, която е имала през октомври и ноември. Ако добавим и дебатите около Кьолн, тя е изправена пред трудна ситуация."
Той добавя и че очакваният спад на мигранти през зимните месеци, така и не се случи.
„Може само да си представите какво ще стане, когато времето се подобри." - казва още той.
Страхове за Шенген
Меркел и Юнкер многократно свързват засиленият контрол по границите на иначе свободната Шенгенска зона с разпадането на единния пазар, който е в ядрото на ЕС и на еврото. И двете ще разрушат възможни работни места и икономиката.
„Без Шенген... еврото е безсмислено." - каза Юнкер в петък. Според него исторически националистически негодувания започват да се появяват отново и обвини европейските лидери в прахосване на завещанието на основателите на съюза - оцелелите след Втората Световна война.
Все още Меркел не е загатнала за евентуален по-строг режим по границите, какъвто Австрия и Дания наложиха. Но заяви, че Европа може и да пострада.
„Никой не може да се преструва, че е възможна една и съща валута, когато границите не могат да се преминават лесно." - каза тя на бизнес събитие миналата седмица.
„Времето ни е до март, може би лятото, за да вземем европейско решение. Иначе Шенген си заминава." - казва друг германски политик.
А европейски чиновник също толкова директно каза: „Има голям риск Германия да затвори. След това няма Шенген... съществува рискът през февруари да започне крайното отброяване."
Следващото заседание на европейски лидери ще е след месец и е следствие от миналогодишното, което достигна до решение за мигрантската криза и спрпве за провалите в прилагането му.
От всички 160 000 бежанци в Европа, които трябваше да бъдат поделени между страните-членки, според взетото още през септември решение, по-малко от 300 бяха разпределени.
Берлин и Брюксел продължават да настояват за разпределение на мигрантите в Европа. Но малко вярват в това. Германски чиновник дори казва, че това е като „да вадиш нож на умряло куче".
Европейските лидери се надяват на помощ от турския президент Ердоган - мъж, който много смятат за ембрионален диктатор.
Берлин настоява за допълнително финансиране на Анкара след блокираните от Италия 3 милиарда евро. Някои германци предлагат изпозлването дори на германски фондове, за да се намали притокът на хора от Турция.
Европейските политици обаче твърдят, че е прекалено рано за паника. Прииждащите са намалели през този месец. Според данни на ООН мигрантите са наполовина на 3500-те, които са дошли през декември.
Прогресът включва и допускането на 2,1 милиона сирийски бежанци до правото на работа в Турция. ЕС ще финансира повече училища за децата на мигрантите.
Но европейският комисар по миграцията, Димитрис Аврамопулос, който пътува за Берлин в понеделник, каза пред Европейския парламент миналат седмица, че „ситуацията става по-лоша".
Бежанската криза застрашава „самото ядро на Европейския съюз" и не предлага особен оптимизъм освен „оптимизмът е нашата последна опция за защита".
