Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Oчна" истерия

Беше пропусната златна възможност София да има достоен паметник на цар Самуил, а не безродно бронзово скулптурно изображение в историческо безвремие Снимка: Webcafe.bg
Беше пропусната златна възможност София да има достоен паметник на цар Самуил, а не безродно бронзово скулптурно изображение в историческо безвремие

Крайно време беше София да се сдобие с паметник на цар Самуил, това поне е безспорно.

И не заради исторически неверните твърдения, че бащата на цар Самуил, къмет Никола бил управител на Средец - това е само историческо предположение, а защото съвременна България е наследница на могъществото на средновековната ни държава и София като нейна столица има право да издигне паметник на цар Самуил (997-1014) - един от най-могъщите ни владетели от това славно време.

Ахатовите очи на бронзовата скулптура, светещи или несветещи, бяха в основата на всички досегашни обсъждания.

Ще твърдя и в бъдеще, че това е най-дребният проблем.

Ако изобщо е проблем, защото видях паметника и в тъмната част на денонощието, очите всъщност само блестят, а не "светят", и поради малките им размери от подножието на паметника едва се забелязват. Цялата тази "очна" истерия ми се струва по-скоро инсценирана, чрез нея трябваше да бъде отклонено вниманието от важното - историческите и политическите недомислици в паметника.

За съжаление, приключвам дотук с одобренията.

Всяко по-нататъшно вглеждане ще ни изпълва с недоумение, срам и страх. Цялостният резултат е, както ще стане ясно надявам се по-долу, че бе пропусната златна възможност София да има достоен паметник на цар Самуил, а не безродно бронзово скулптурно изображение в историческо безвремие.

Мястото на паметника, в непосредствена близост до Паметника на Незнайния воин, определено е неподходящо.

Струпването на разновременни и разностилни национални символи води неизбежно до смисловото им дискредитиране.

Крайно спорният нов паметник стои като архитектурна кръпка до бляскавата базилика "Св. София" и до Паметника на Незнайния воин (арх. Никола Николов и скулптор проф. Г. Димитров, 1981), който е вписан ненатрапчиво в сложната историко-културна среда на площад "Св. Александър Невски".

Що се отнася до свободните съчинения, че Самуил бил посещавал църквата "Св. София", че бил роден в София и даже, че бил кръстен, моля ви се, в нея, то те даже не се нуждаят от особено опровержение.

Пребиваването на къмет Никола в Средец е само историческо предположение и нищо повече, изворите не казват нищо по този въпрос. В същото време "Св. София" е преизградена през VI в. като гробищна църква върху руините на християнски храм от IV в., и двете сгради са разположена сред най-големия и най-важен некропол на Сердика, а и на Средец до едно определено време.

А и се е намирала далеч извън крепостните стени (не е една!) на града, които на изток стигат до подлеза пред бившия Партиен дом. И макар в пространството между източната порта и "Св. София" да е имало известно застрояване, може би дори и през Х-ХI в., то пак цял един град (от западната до източната порта на Сердика-Средец) разстояние дели "Св. София" от същинския Средец.

Та кой се "черкувал" и бил кръстен, казвате, в гробищната църква на Средец и далеч извън града?!

Още в началото трябва да сме категорични - в новия паметник на цар Самуил няма нито един исторически верен елемент.

Краткият анализ на паметника ще трябва да започна с уточнението, че се срамувам от това, което се налага да напиша по-долу.

Срам ме е заради титулуваните бездарници, иначе широко рекламирани из средствата за масово осведомяване, които са били професионално задължени да дадат оценка на историческата пригодност на паметника на цар Самуил още докато е бил в проект, но не са я дали както поради липса на знания, така и поради тежка политическа зависимост. Каруцарският език на директора на Националния исторически музей по повод нехаресването на паметника ще прескоча тук от неудобството, че изобщо познавам този човек.

Срам ме е и заради ония, които днес са незаслужено в ролята на български държавници, а изговориха безчет безсмислици по повод откриването на паметника.

Срам ме е и заради арогантното невежество на скулптора Хайтов, който не само е бягал от всички лекции по история на изкуството, не само го е домързяло да направи наложителните исторически справки, но и очевидно се гордее с това.

Срам ме е, но и ме е страх.

Понеже от най-високо място ни "заплашиха", че скоро трябва да чакаме нови паметници на български владетели. Ако ще са като този на цар Самуил, дано котка да им мине път.

Лесно получаваме съставляващите статуята елементи, а тях разделяме в два типа - антропологични и части от облеклото и инсигниите. Изгледът на царя смущава, защото дори не наподобява нито едно от известните ни четири (не две, както смята скулпторът) възстановки по черепа от гроб 3 в църквата "Св. Ахил".

Скелетът от гроб 3 е всичко друго, но не и масивен, поради което царят е бил повече човек на духа, а не разярен воин, както е представен.

И на мене ми писна от темата, но едва днес видях Пластичната реконструкция на проф. Йордан Йорданов от Института по антр...

Posted by Боян Георгиев on Wednesday, 10 June 2015

Освен това е известно, че Самуил умира около 70-годишен, а бронзовата статуя представя мъж малко над 40-годишна възраст - по това време той още не е бил цар, а, формално, само пълководец на цар Симеон Роман (977-997), поради което окичването му на тази възраст с царска корона е нелепо.

Вторият тип елементи - неопределяема дреха, абсурдни инсигнии с безреден и разновременен набор от хаотично нахвърляни символни знаци.

Най-шокиращото е използването на фибула с 16 лъча звезда от Вергина, за която са в лют спор Гърция и БЮРМ; женският накит за глава от ХIV в., "преправен" на царски колан; мечът, сякаш нарисуван в тетрадката на скучаещ ученик в долните класове; безумният скиптър; и, разбира се, унгарската корона. Някои от символите са дадени накратко в изображението, но за повече разяснения не остана място, за съжаление.

Мраморният постамент на паметника представлява измислен капител с абсурдна украса, поради което не подлежи на анализ.

Красив ли е паметникът?!

Понеже "красотата присъства там, където истината е намерила подходяща форма" (Айрис Мърдок, 1973), то и отговорът би трябвало да е станал ясен, след като уточнихме, макар и съвсем набързо, историческата непригодност на новия паметник на цар Самуил в София.

Дано никога повече не се налага на никого от нас да чете или пише за друго такова произведение. А всичко е било толкова лесно, трябвало е скулпторът само да помоли някого за съдействие, което нито е сложно, нито е трудоемко, или поне сам за седмица да се справи с литературата по въпроса. И резултатът щеше да е друг, сигурен съм.

Ако можеше да се види в тоя си вид, като паметник в София, цар Самуил щеше да се обърне в гроба, ако Николаос Муцопулос не беше го извадил от там.

В името на историческата правдивост би било редно да се преправи поне каквото е възможно по паметника - подвижната корона, мраморният постамент, фибулата със звездата от Вергина и, непременно, "патриаршеският жезъл".

Като се имат предвид словесните изяви на скулптора, а също твърдоглавието и природната недостатъчност на политическите му покровители, това обаче едва ли ще стане.

Тъжното в цялата тази случка е не толкова издигането на една исторически непригодна бронзова статуя, а това, че паметникът на цар Самуил е част от усърдно създаваната у нас безнадеждно невежествена историческа среда, в която ни налагат да пребиваваме.

Това е крайният резултат от съществуването в България на явна мафиотска структура в областта на изучаването на миналото - нарекохме я преди време "Новото Аненербе", която се намира в престъпна симбиоза с политическите структури в държавата.

Резултатите са безумни реставрации на исторически архитектурни обекти, непригодни паметници и фалшиви учебници по история. И всичко това съществува, защото ние го допускаме, не знам докога.

* Поради ограниченото място тук свеждаме само до кратък текст иначе твърде обемната доказателствена част към анализа на паметника.

 

Текстът е публикуван във в. "Сега" със заглавие "Новият паметник на цар Самуил е исторически непригоден".

Най-четените