Авиация на дъното

На 1 октомври тази година командирът на Военновъздушните ни сили генерал-майор Румен Радев подаде оставка. След увещаване от страна на премиера Борисов, той я оттегли, но веднага след това заяви пред журналисти, че поверените му ВВС са ударили дъното.

Едва ли някой може да обори тъжната контстатация на генерал Радев на фона на хроничното нелетене, липсата на достатъчно на брой изправни летателни апарати и нереализираните модернизационни проекти. А и генерал Радев просто казва публично това, което вече от няколко години е видимо и за най-големия оптимист.

В какво състояние ВВС на Република България ще отбележат своя професионален празник? През април 2012 г. по време на полети в рамките на международно учение се разби двуместен учебно-боен самолет МиГ-29УБ. Причината за това бе пилотска грешка, а тя произтичаше от огромното натоварване върху пилотския състав в изтребителната авиация. Летецът, който управляваше разбилия се самолет, е прекарал целия ден преди инцидента на работа, подготвяйки полетите в българо-американското учение, след това цяла нощ носи бойното дежурство и на другия ден директно отива на полети.

Резултатът е един загубен самолет, двама катапултирали се пилоти, оттървали се с леки наранявания и цял тон горчиви изводи за изтребителната ни авиация. Три години по-късно уроците от този инцидент може и да са научени, но не се прилагат. Натоварването на пилотския състав е все така високо, а това става заради малкия брой обучени пилоти, които поддържат дежурството по мисията „ер полисинг". Броят им е малък, защото няма достатъчно самолети, с които да се обучават още нови кадри. Самолети пък няма заради липса на пари и най-вече желание в политическото ръководство на армията за решаването на проблемите на военната авиация.

Днешните български ВВС разполагат с два типа изтребители - МиГ-21 и МиГ-29. Ветеранът МиГ-21 е на въоръжение от 1963 г. (конкретният тип, който в момента се експлоатира, е получен от СССР през 1983 г.) и дните му са букално преброени. Очаква се с изтичането на последния ден от годината да бъде свален от въоръжение, поради изтичане на неговия технически ресурс по години. Наличните МиГ-29 също не са нови. Миналата година бе отбелязан четвърт век от получаването им в България, а самият им модел датира от средата на 80-те. Българските изтребители от този тип никога не са обновявани и практически са застинали 30 години назад във времето.

В последните седмици се изговори и изписа много покрай ремонта на българските МиГ-29 в Полша, но реално се изпускат две изключително важни неща. Първо, няма значение кой и как ще поддържа тези самолети, ако за тях не се отделят достатъчно пари те просто няма да летят. Между септември 2011 и септември тази година действаше рамково споразумение за поддръжката на типа с руската компания производител РСК „МиГ". За ремонт на изтребителя обаче се отделяха хронично малко средства - около €14 млн. за целия този период, което е доста, доста далеч от необходимото.

Второ, МиГ-29 не може да осигури бъдещето на българската бойна авиация. Едно, че неговият ресурс ще изтече през 2030 г. и друго, че в дългосрочен план експлоатацията му е свързана с подмяната на голям брой части и агрегати. А те трябва да се купуват от Русия (например нови двигатели РД-33) и според твърденията на командира на ВВС цената на подобен ход ще е съизмерима с разходите по покупката на ескадрила нови многоцелеви изтребители.

Добри или лоши, политически приемливи или не, МиГ-29 ще са единствените ни изтребители от догодина. Ситуацията с изправността им обаче е трагична, а и последната година преминала в политически и корупционни драми около изтребителя, може спокойно да се впише в графа „проспана". Липсата на ремонтирани части и агрегати принудиха ВВС да удължават сами ресурсите си и изтребителите ни в момента летят благодарение на уменията на българските инженери и подписите на поелите отговорността техни началници.

Това няма как да продължи вечно и някъде към средата на 2016 г. системата ще се обтегне до такава степен, че носенето на бойно дежурство в рамките на интегрираната система за ПВО на НАТО ще стане невъзможно и България ще се нареди сред държавите, които не могат да осигуряват въздушния си суверенитет.

Според командира на ВВС дори и подписването на дългоочаквания договор за ремонт на шест двигателя РД-33 с полските държавни авиоремонтни заводи WZL няма да е решение. Просто на фона на реалните необходимости на ВВС този договор е твърде малък и твърде закъснял.Военновъздушните ни сили разполагат и с още един тип боен самолет - бронираният щурмовик Су-25. Това определено е един забележителен самолет боец, но и той страда от същите проблеми, както и МиГ-29 - липса на модерни бойни способности и хронично недофинансиране. Ресурсът на щурмовиците е удължен до 2017 г., но те едва ли ще останат на служба много след това.

На теория всички тези бойни самолети трябва да бъдат заменени от нов тип многоцелев изтребител, произведен в страна членка на ЕС или НАТО. Този нов тип не само че ще има много по-високи бойни възможности, чрез използване на модерни боеприпаси, сензори, системи за обмен на данни и прочие, ще бъде напълно съвместим със съюзниците от НАТО и ЕС, вероятно ще има по-улеснена и евтина експлоатация, но е и много вероятно да доведе до преки ползи за икономиката чрез компенсационни споразумения (популярно известни, като офсет). Не е и за пренебрегване фактът, че новопроизведените изтребители вървят с доста прилични схеми за изплащане, които разхвърлят иначе сериозната сума по една такава сделка в рамките на едно - две десетилетия, плюс гратисен период.

Всичко хубаво, но вече над 11 години тази сделка убягва от дневния ред на политическите сили, които са на власт и новият изтребител за ВВС си остава все така далечен мираж. Около оставката на генерал Радев се усети известно раздвижване по темата, но дали то ще бъде реално или е просто предизборно замазване на напрежението във въздушните войски е рано да се каже.

Военната ни авиация днес, обаче далеч не е съставена само от бойни самолети. Това лято се случи горещо и сухо, а това автоматично значи и бум на горските пожари. Ако пожарът е в равното е лесно - навлизат мощни и високопроходими пожарни автомобили и започват да гасят. Но какво става ако горят непристъпни високопланински гори? Решението тогава е само едно - гасене от въздуха. За щастие българските ВВС разполагат с такива способности.

Тази година вертолетите Ми-17 навъртяха стотици часове във въздуха и хвърлиха хиляди тонове вода над горските пожари. Изправността и на тези ценни вертолети стана проблематична, след като през миналата годинасе провали обществена поръчка за техния ремонт. Тя бе спечелена от пловдивския авиоремонтен завод „Авионамс", който обаче е офшорна собственост (част от срутилата се империя около КТБ и банкера Цветан Василев) и това провали сключването на договора. Ми-17 са толкова ценни за гасенето на пожари, че обсъжданията по въпроса влязоха в Министерски съвет, където лично премиерът Борисов трябваше да обещава пари за спешен ремонт на един вертолет.

Наличните Ми-17 обаче са четири, а за ефективно гасене на големи пожари и поддържане на подготовката на екипажите трябват минимум два - три изправни вертолета. В последните години българските Ми-17 се проявяват и като бойни вертолети, защото щурмовите вертолети Ми-24 не летят от януари 2010 г. Бяха отпуснати пари за ремонт на един такъв вертолет, но той още не е постипъл на въоръжение, а и една птичка пролет не прави и дори с този вертолет България е практически без бойна вертолетна авиация.

Купените преди 10 години с мътна процедура Cougar трябва да изграждат вертолетните сили на България,
способни за извършване на операции зад граница. ВВС наистина разполага със сертифициран от НАТО модул за извършване на транспортни и медицински задачи с тези вертолети. Не по-малко ценна е ролята на този тип при различни и сложни спасителни акции, които се извършват в страната. Тази зима вертолетите Cougar се включиха в спасяването на блокирани хора в снежния ад в Родопите. Проблемът с тези френски транспортни вертолети е относително скъпата им поддръжка, което довежда до това, че активно се лети с много по-малко от половината от доставените 12 машини от този тип.

Военно-транспортната авиация сякаш е малко островче на просперитет в морето на ВВС
, а товасе дължи основно на наличието на модерна техника в лицето на транспортните машини C-27J Spartan и осигуряването на абонаментна поддръжка за тях. Така нагледно се вижда, че при наличие на достатъчно модерни самолети подготовката на българските летци може да е напълно еквивалентна на тази на колегите им от по-големите въздушни армии на НАТО. А това се видя в сериозните учения, в които взеха участие транспортните ни пилоти.

Проблеми има и тук, а и през юли аварира транспортният самолет Pilatus PC-12, който основно се използваше за учебни цели. Разследването там не е приключило, но нуждата от повече изправна техника и часове във въздуха се чувства.Ковачницата на авиационни кадри се намира в Долна Митрополия, край Плевен.

Учебната ни авиация е снабдена със сравнително модерни самолети в лицето на швейцарския PC-9M и чешкия L-39ZA, но липсата на достатъчно финансиране и бюрократични неразбории пречеха натова младите летци да излизат от там с достатъчно часове, които да им позволят веднага да преминат на по-сериозни типове. През миналата година стартира изцяло нова учебна програма, която най-накрая започна да дава резултати и да подсигурява достатъчно добре обучени млади кадри за военната ни авиация.

Днешната българска военна авиация е много далеч от титаничните си размери от времето на Студената война. Когато стартираха реформите в армията, стремежът бе към създаване на малки, модерни и добре обучени въоръжени сили и ВВС в частност. Днес, българските военновъздушни сили определено са малки.

Обучението е на такова ниво, каквото позволяват наличните ресурси, като българските авиатори показват професионализма си в спасителните акции над страната и при различни международни учения. Колкото до модерността, то може да кажем, че в най-ключовия си елемен, бойната авиация, нещата са отчайващо изостанали от съвременното ниво на съюзниците ни в НАТО.

Поддържането на модерна армия е скъпа необходимост в днешния неспокоен свят. Военновъздушните сили са не само най-универсалния и мощен инструмент за военно, а и политическо въздействие, но са и жизненоважни при възникването на крупни природни бедствия и аварии. Проблемът е, че с половинчато финансиране такива модерни и добре обучени ВВС не могат да се изградят.

Затова и днес, когато отбелязваме 103-годишнината на българската военна авиация, политическото ръководство на армията най-накрая трябва да каже ясно на данъкоплатците, дали ще имаме такива ВВС, които да вършат ефективно конституционните си задължения или ще се наредим към държавите, които вече не разполагатс военна авиация.

А това последното е особено болезнен въпрос, предвид поредния доклад от страна на НАТО, в който ясно сме посочени като консуматор, а не като генератор на сигурност.

С какви типове военни самолети и вертолети разполагаме може да видите в прикачената галерия!

Новините

Най-четените