Извинявайте, не разбирам от право, наблюденията ми са аматьорски. Но попитайте се - коя институция през последните години пораждаше най-силни и противоречиви страсти? Социалното министерство? Църквата? Клуб "Левски"? Не: това е главният прокурор на държавицата.
"Над мен е само Господ"
Трима от избраниците бяха излъчени отдясно и като такива влизаха в играта силово, с поръчението да въведат ред и послушание. Татарчев беше предложен от злополучния Първи адвокатски колектив на Филип Димитров (доколкото знаем, от още по-злополучния Лучников): неговата задача беше да декомунизира България според стиха на Вазов "клахме ги, както те ни клаха". После човекът се оказа македонстващ, самовлюбен, уволни 1000 прокурора за 3 месеца, забърка се в едни съмнителни неща.
Нейсе, отървахме се, дойде Филчев, лансиран от Иван Костов. Задачата, както си я представям ретроспективно - да се откъсне бизнеса от държавата, да се вкара икономиката в Прокрустовото ложе на приватизацията. Това с лайтмотива: независимост на правната система. Е, в тази посока Филчев радикализира максимата на Татарчев "над мен е само Господ": той стана независим не само от издигналата го десница, но и от здравия разум в най-психиатричния смисъл на думата. Заговори се за параноя, за заплахи, дори убийства.
Нейсе, отървахме се от него и го натресохме на казахските дипломатически среди. В една кратка лява пауза - появи се Борис Велчев. Какво облекчение: един видимо нормален човек, не суетен, ползващ граматиката според общоприетите правила за разлика от предшественика си. Но, пусто, радостта ни отново беше кратка: постепенно медиите го разлюбиха, а гражданите се разколебаха в ролята му на спасител - бил безволев, че се поддавал на влияния и Тройната коалиция си прави каквото иска.
Нейсе, прехвърлиха го предсрочно в Конституционния съд и ето ти новата десница на ГЕРБ отново на ход със Сотир Цацаров на бял кон. Казвам "нова", защото мястото на идеологическите войни и машинациите по приватизацията сега беше заел флиртът с комерсиалните медии - жанр, в който вече се бяха изявявали Белускони, Путин и Саркози. Борисов владееше публичното пространство чрез тактиката на медийния удар* - веднъж на тема магистрали, друг път антикомунизъм, трети - лични подигравки; и ето ти ново послание - хипер-прокуратура, която ще изреже злото до самото дъно и ще вкара всички лоши в затвора (нали помните "камионетките" на коалиционния партньор Яне Янев?).
"Каквото за него, това и за другите"
В този сюжет новият избраник влезе с летящ старт, като още от самото си избиране неочаквано обърна фронта и влезе в атака срещу благодетелите си в лицето на Цветанов. Може ли да измисли някой по-силно медийно кроше от това? В Дисни-парковете има един такъв атракцион: качваш се на влакче на ужасите и то изведнъж тръгва назад: не мога да ви опиша как се пищи!
Медийна прокуратура, дали Уолт Дисни можеше да го измисли? Разгромът на Корпоративна търговска банка показва колко ефикасна може да бъде тя - влизаш да проверяваш едни неща и в следващия момент опашката от хора, дошли да теглят парите си, вече се е извила. За Доган ли играе прокуратурата? Някакви собствени интереси ли има? Тънка стратегия за връщане на ГЕРБ на власт ли има тук?...**
През следващите дни ще чуете всички възможни интерпретации. Културологията може само да се диви пред това ново оръжие, попаднало в ръцете на безконтролната институция. В PR-литературата го наричат storytelling: разказване на истории, които замайват въображението на публиката и я карат да купи един или друг продукт.
Бухалка, джобно ножче, мишена?
Би било добре все пак да поразсъждаваме за това, какво очакваме от правосъдната система. Първо усещането ни за несправедливост и престъпления е толкова голяма, че никакви конкретни стъпки няма да ни задоволят - освен, може би, ако споменатият Господ ни пусне огън и жупел, както е сторил със Содом и Гомор.
Със сигурност, ако има злоупотреби в КТБ, квесторите на БНБ могат да изискат незабавно връщане на съмнителни кредити, медиите на г-н Пеевски, разпространявали небивалици, могат да бъдат наказани, партията на г-н Бареков - подложена на ревизия... Но да се "рестартира системата", да се анулират резултатите на прехода, да се накажат всички лоши - това няма как да се случи, поне в подлунния човешки свят, както са казвали едно време. Нещо повече: свръхочакванията обикновено пречат да се осъществят реалистичните стъпки на правосъдието.
Искаме също да участваме в правораздаването непосредствено - тъй както е било при лова на вещици, сталинските доноси или линча в Америка, тъй както е в риалити форматите днес. А медиите ни насърчават, защото така им вдигаме оборота. Обаче правото почва там, където съди някой друг, стоящ над и отвъд спорещите страни - царят, свещеникът, съдията. Там, където аз, гражданинът, лично искам да реша своя случай, няма правосъдие, а отмъщение, или - в медийния му вариант - гражданско злорадство. И светът се връща 37 века назад, когато цар Хамураби въвежда писаните законите на Вавилон.
Смяна на системата
Това не значи, че странно безотговорната институция "прокуратура" не е неадекватна. Гражданската енергия трябва да излеем там, в посока на политики за промяна на този абсурд. Пред кого е отговорна тя за тормоза, за унищожението на една или друга публична личност? Ако, примерно, се окаже, че акцията срещу КТБ е имала за цел единствено да занули дълговете на г-н Доган към тази банка или пък да подготви придобиването й от руско-омански фондове?
Според простата политическа логика следва целият Висш съдебен съвет, предложил г-н Цацаров, а може би и самият президент, подписал указа за назначението му, да си подадат оставките. Е, ще кажете, че става много. Но има и по-прост вариант: прокуратурата да стане част от изпълнителната власт, която да носи отговорност за нея. Става гаф - оставка на министър, голям гаф - на правителство. Това ми хрумва на мен, нека юристи да предложат нещо по-компетентно.
* По "танковия удар", измислен от генералите на Хитлер, където огромно количество техника се струпва в малък участък на фронта, за да се направи пробив.
** Авторът декларира, че няма влогове във въпросната банка.
