"От началото на своя мандат водя последователна политика за по-тясна интеграция на България в НАТО и откъсване от зависимостта ни от трети страни".
Това бе изречено от министъра на отбраната Николай Ненчев в края на септември 2015 г. По това време с пълна сила течеше дебата „за и против" сключването на сделка с Полша за поддръжката на българските изтребители МиГ-29, а сред най-сериозните аргументи на политическото ръководство на Министерство на отбраната бе скъсването на зависимостта в армията ни от Русия.
И предвид обтегнатите отношения на Русия и НАТО, в това имаше логика.
Три месеца и половина по-късно, договорът за ремонт на шест двигателя РД-33 в полските авиационни заводи вече е факт и даже се изпълнява.
И точно в деня, в който военният министър и премиерът Бойко Борисов бяха в авиобаза Граф Игнатиево, за да видят полетите на първия български МиГ-29 с полски двигатели бе дадена заявка за нова генерална промяна в курса за поддръжката на българската изтребителна авиация.
„Вероятно в края на януари ще обявим обществена поръчка за шест, подчертавам нови, двигатели за МиГ-29 и съответните части, КСА и други, които са необходими, за да може авиацията ни самостоятелно да охранява въздушното ни пространство", това заяви министър Ненчев пред журналисти в Граф Игнатиево вчера, 12 януари 2016 г.
На пръв поглед в изказването му няма нищо странно, но както сам казва, ще се търсят доставки на нови двигатели.
А новите двигатели РД-33 се произвеждат само на едно място в света - Московското машиностроително предприятие „Чернишов".
Ако Николай Ненчев изпълни обещанието си, България ще купи моторите от руско държавно предприятие (независимо дали това става директно или чрез посредник) и всичко това - на фона на клетвите за скъсване на всякаква зависимост от Русия във военната сфера.
Как се стигна до този генерален завой от страна на МО?
През пролетта на миналата година министър Ненчев заговори за това, че условията, по които се работи с руската компания РСК МиГ за поддръжката на българските МиГ-29, са неизгодни. МО и ВВС имат традиционно тежки преговори с руската страна и отдавна се търсеше начин, за да се притискат руснаците за по-добри условия. Зароди се идеята България да се обърне към Полша и да започне да доставя части и услуги оттам, като в същото време да се „извиват ръцете" на РСК МиГ за по-изгодни условия.
Както често се случва в България, добрите идеи не винаги прерастват в добро изпълнение и министър Ненчев реши да прекрати всякакви отношения с РСК МиГ, за това той имаше своите политически аргументи, които в контекста на геополитическата ситуация можеха да бъдат оправдани.
За съжаление, Полша и нейните авиоремонтни заводи нямат необходимия капацитет да се справят с кърпенето на разклатената ни военна авиация и това е станало ясно още края на 2015 г. след серия разговори. Например нови двигатели (отвъд договорените шест) могат да се ремонтират чак през 2017 г., за ремонта на различни части и агрегати е нужно време за организиране на подизпълнителите на поляците (в Украйна, Беларус и Русия).
Според полската страна договорът може да се сключи сред средата на годината и услугите по него ще станат факт пак през 2017 г. За някои стоки и услуги директно е заявено, че България трябва да се оправя сама.
Всичко това не би било чак толкова страшно, ако ситуацията в българската изтребителна авиация не беше маргинализирана в продължение на доста години. Днес почти всичко по нашите МиГ-29 е изтекло по технически ресурс и те летят благодарение на усилията на родните инженери и подписите на началниците им, които носят отговорността.
Така министър Ненчев се оказа в твърде особена ситуация.
Руската компания РСК МиГ е заклеймена и официално няма да се работи с нея по линия на скъсване на зависимостта с Русия. В същото време Полша просто не може да осигури всичко нужно за българските изтребители, а от ВВС настояват да се осигурят технически наличните МиГ-29, за да се изпълняват задълженията ни по интегрираната система за ПВО на НАТО. В последните месеци и военният министър и премиерът Борисов се кълнат, че България ще продължи да изпълнява задачата самостоятелно.
Най-лесният начин за измъкване от сложната ситуация е пускането на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на нужните части, включително и двигатели. Това, което решава чисто техническите проблеми, обаче, създава политически такива за министър Ненчев.
Идва и въпросът дали това точно е най-ефективният начин за изразходване на парите на данъкоплатците.
Министър Ненчев заяви, че възнамерява да купи нови двигатели РД-33. Тяхната цена е около €4 млн. Те ще имат общ технически ресурс от 1500 часа и междуремонтен ресурс от 350 часа.
Покупката на нови мотори е добра идея, ако възнамеряваш да решаваш дългосрочни проблеми, но у нас всъщност кърпим плачевната ситуация и ще платим близо 8 млн. лева, за да ползваме един двигател 350 часа, докато дойде време за ремонт.
Не е за пренебрегване факта, че през лятото и есента на 2015 г. министър Ненчев заявяваше, че ремонта на РД-33 в Русия струва цели €1,38 млн. (това е последния реално сключен договор, след него руснаците бяха готови да клекнат в цената), което е твърде скъпо на фона на полската оферта за €1,023 млн.
Сега въпросните €1,38 млн. изглеждат направо изгодни на фона на покупката на чисто нови мотори за трикратно по-голяма сума.
Няма ли изход от политическия, правния и технически батак, в който е потънал МиГ-29?
Има - и той се нарича нов многоцелев изтребител.
Неговите технологични предимства, по-дълъг живот, съвместимост със съюзниците от НАТО и евентуалните ползи, които ще донесе на икономиката го правят предпочитан вариант пред дългосрочната поддръжката на МиГ-29.
По този проект се изговори много в последните 10 - 12 години и в същото време се свърши ужасно малко. През октомври 2015 г. бе постигнат пробив, когато стана ясно, че в бюджета за 2016 г. има отделени пари за стартиране на проекта. Даже самият финансов министър заяви, че са предвидени средства за половин ескадрила нови изтребители (8 - 10 самолета), а това няма как да стане без благословията на премиера.
Лошото е, че оттогава досега по въпроса не е свършено абсолютно нищо. Действащият Закон за отбраната и въоръжените сили изисква всяка оръжейна сделка на стойност над 100 млн. лева да бъде одобрена от Министерски съвет и Народното събрание.
За целта се гласува т.нар. „инвестиционен проект". Този проект по отношение на новия изтребител е готов още от миналата година.
През май 2015 г. министър Ненчев обеща да го вкара в МС до края на юни. Това не стана и вместо това се похвали, че има „мандат за водене на разговори" с потенциалните доставчици.
Вчера премиерът Борисов отново припомни, че военният министър има мандат за водене на разговори и че ситуацията с изтребителите трябва да бъде стабилизирана в рамките на година - две, докато бъде подписан договор за придобиване на нови. Борисов обаче не каза нищо за инвестиционния проект и кога той ще започне да се разглежда в МС и НС. Мълчание по темата запази и Ненчев.
Без въпросния инвестиционен проект да бъде гласуван от правителството и парламента не е възможно да се стартира процедурата за покупката на нов изтребител. А без ясно протичаща процедура, всички разговори, пък били те подплатени и с мандати, си остават на ниво общи приказки.
В същото време реализирането на сделката за новия боен самолет ще е едно много сериозно начинание, което ще отнеме 12 - 18 месеца и то в оптимистичен сценарий.
До момента никой от Правителството не е дал ясни времеви разчети за това как точно ще изглеждат българските военновъздушни сили след 5, 10 или 20 години - до кога ще ползваме МиГ-29 и кога най-накрая ще бъде получен новия изтребител. Този концептуален вакум е прекрасна среда, в която виреят късогледите решения, а тези грешки се плащат скъпо.
