Време ли е Украйна да се откаже от Донбас

Вече повече от пет години конфликт разкъсва украинския регион Донбас. В началото на седмицата в Париж бяха направени може би първите реални крачки към мира, когато лидерите на Украйна и Русия - Владимир Зеленски и Владимир Путин - се срещнаха за пръв път. На срещата, домакинствана от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, стана ясно, че между Путин и Зеленски все още има разминавания.

Руският президент иска специален статут за Донбас, докато украинският му колега е на позиция, че неговата страна няма да прави териториални отстъпки в името на мира.

Може би обаче е дошъл моментът, в който украинците да помислят за възможността окупацията на Донбас да е дар божи за тях.

Регионът редовно е подкрепял най-ретроградните, анти-реформаторски, анти-европейски, про-руски и про-съветски политически сили в Украйна. Именно заради Донбас президент на страната през 2010 г. стана Виктор Янукович, чиято политическа кариера беше посветена на това да върне Украйна в руска орбита. Именно от Донбас се появи корумпираната Партия на регионите. И именно Донбас се противопостави на масовите про-демократични бунтове през 2004 г. и 2014 г.

Окупацията на източната част на Донбас през лятото на 2014 г. от страна на подкрепяни от Русия сили окончателно лиши от права тамошните избиратели. Това бяха лоши новини за самите тях, но позволи на про-демократически настроени сили в останалата част от Украйна да спечелят президентския пост и контрола над парламента в страната. Повечето от реформите, които са се случили през последните пет години - включително и решителният марш на Украйна към Европа - щяха да са невъзможни, ако Донбас беше останал част от страната.

Ако източен Донбас бъде върнат под контрола на Украйна, много от тези промени могат да премахнати или забавени.

Така каквито и планове за още реформи да има сегашният украински президент Владимир Зеленски, те може би ще бъдат попарени. Също така, заради апетита на Украйна към самоунищожение, Путин може да се изкуши да си позволи дори още по-големи опити за посегателства над нейния суверенитет.

Донбас и неговите жители са най-големите губещи във войната. Хиляди умряха в боевете; домове и инфраструктура бяха унищожени. Икономиката на региона, някога основна част от Украйна, се срина, безработицата скочи, инфлацията също - а новият режим и неговите мутри се възползваха от ситуацията, за да забогатеят. Сепаратисткото правителство спомогна за упадъка, като закри важни заводи и ги продаде на Русия. Не е чудно тогава, че за много жители на Донбас най-добрият източник на работа всъщност са въоръжените сили на сепаратистите.

Благодарение на централното си място в стратегията за индустриализация на Съветския съюз, Донбас винаги е бил “примерен” съветски регион, управляван с твърда ръка от самоуверени, добре охранени лица от Комунистическата партия, чиято основна цел е била да покажат на света, че успешно са създали “новия съветски човек” - личност с пълна преданост към партията и държавата, който е отхвърлил всички ласкателства на Запада.

С подобни дългогодишни традиции, няма нищо изненадващо в това, че Донбас се превърна в крепост за някои от най-проруски ориентираните олигарси в Украйна. Заради близостта си с Русия и силните връзки с руския енергиен сектор, Донбас също така функционираше като канал, по който руски корупционни бизнес практики да намерят почва в Украйна. Поемането на контрола над Донбас от страна на подкрепяните от Русия сили незабавно превърна Украйна в по-прозрачна държава, тъй като просто разчисти мрежата от корупция и престъпност, в която бяха оплетени тя, Донбас и Русия. Ако източната част на Донбас бъде върната обратно в Украйна, този процес ще се обърне.

Без Донбас Украйна имаше и възможността да предприеме енергична програма за изграждането на толерантна, включваща, гражданска нация. Това беше много по-трудно, когато политици и движения от Донбас, убедени в руското превъзходство, настояваха, че единственият правилен тип украинска държава е тази, която подкрепя авторитаризма в стила на Путин. Янукович беше този, който с подкрепа от региона определи авторитаризма на Путин за демократичен, а украинската демокрация - фашистка.

Ако тези политици бъдат върнати на сцената, все още крехкият проект на Украйна за построяване на либерална нация може да се срине.

Владимир Зеленски тепърва ще трябва да се изправя пред предизвикателствата, свързани с Донбас. Снимка: Getty

Окупацията на Източен Донбас също така доведе до намаляване на влиянието на Путин върху Украйна. Докато про-руският, анти-западен регион беше част от Украйна, руският президент можеше - и го правеше - да настоява да може да се меси във вътрешните работи на своите демократични съседи. Влиянието на Путин ще се увеличи, ако Донбас отново е част от страната, тъй като той ще получи пряк път към вътрешната й политика.

Заради всички тези причини, повторната интеграция на Донбас ще доведе до това Украйна да загуби много от постигнатия през последните пет години прогрес. Може дори да влоши още повече ситуацията поради две други причини.

Първо, икономиката на Източен Донбас е в състояние на свободно падане, a брутният вътрешен продукт се е свил с над 75 процента от 2014 г. досега. Безработицата е висока, инфраструктурата бива пренебрегната, а индустриалната база, която вече беше в отчайващо състояние през 2014 г., се разнебити дори още повече. Това е лошо за хората там, а за да оправи проблемите, Украйна ще трябва да похарчи около 20 милиарда долара, според изчисленията на икономиста Андерс Аслунд.

Украйна не разполага с тези пари и малко вероятно Европейският съюз или САЩ - Русия няма смисъл да я споменаваме - да осигурят значителна част от нужните средства. Киев от своя страна няма да има избор и ще трябва да задели ресурси, предвидени за останалата част от Украйна, и да ги насочи към Източен Донбас, най-вече защото Путин ще може да създаде проблеми, ако това не се случи. Същевременно регионът преживя и сериозни поражения по околната среда по време на окупацията и отново Украйна - а не Русия - ще трябва да плати сметката за това.

Втората причина е, че има около 35 000 сепаратистки войници в региона. Някои от тях може и да вярват твърдо в сепаратистката кауза, някои може би са руски националисти, а други може би са се присъединили, просто защото имат нужда от работа.

Какъвто и да е случаят, това те да бъдат разоръжени ще падне на раменете на Украйна. С оглед на огромния брой оръжия, които и сега са в циркулация в Украйна, разоръжаването в най-добрия случай може да бъде временно и непълно - в смисъл, че въоръжени банди от сепаратисти и руски националисти ще излязат на улиците. Останалата част от страната може да стане обект на периодични терористични атаки от про-руски сили, а Путин със сигурност ще се възползва от нестабилността.

Има, разбира се, и няколко ползи от повторната интеграция на Източен Донбас.

Жителите на региона, които все още са верни на Украйна, очевидно ще имат полза от това да бъдат събрани с родината си, но техният брой може да е много малък. Около 1,5 милиона украинци напуснаха Донбас между 2014 и 2015 г. Както посочва скорошно проучване, голяма част от настоящите жители на региона изглежда са верни на Русия и не биха били очаровани от това да попаднат отново под украински контрол.

Дори сега около 2-3 войници биват убивани от про-руски сили всяка седмица на демаркационната линия. Има шанс ако регионът се върне под контрола на Украйна, тези убийства да спрат. Разбира се, има вероятност и войниците просто да бъдат заменени от полицаи или представители на останалите сили за сигурност, които да губят живота си при битки с въоръжени националисти. Със сигурност при терористични атаки ще има и цивилни жертви.

Украинците също така ще се чувства добре, поне за малко, да изживеят еуфорията около това, което ще се случи с повторно обединение с Донбас и техните загубени братя и сестри. Но патриотичната радост може бързо да угасне, ако гражданите в Западна и Централна Украйна решат, че страната им отново е поела към руска орбита.

Така че занапред властите в Украйна ще трябва да подхождат внимателно към този въпрос. Може би времето за реинтеграция на Донбас ще дойде след десетилетие или две, когато страната ще има икономическата, политическа, социална и военна възможност да се справи с нещо толкова мащабно.

За Зеленски обаче ще е трудно да подхожда бавно и внимателно към темата, защото тя беше на върха на неговата кандидатпрезидентска програма. Въпросът е дали е способен да измайстори дипломатически трик, за да изкара друг виновен за по-бавния си подход към Донбас.

И докато правилният момент дойде, украинците трябва да помислят дали наистина понякога по-малко всъщност не значи повече.