Правителството на коалицията „Южен поток" си отива и избухналите протести преди година имат решителна роля за това. Внезапното им избухване обърка властта и тя месеци наред не можа да намери начин да си върне инициативата и да възстанови контрол върху българската публичност.
Форсира канонада от безумия и полицейщина, които сринаха каквато и да било подкрепа и доведоха до изборната имплозия на евровота. Доведе до може би най-мащабното прегрупиране на наличния корпоративен социално-икономически ресурс в най-новата история на страната.
Седмиците на публична безпомощност бяха заменени с тотална публична война с армии от тролове, шпицкоманди с опорни точки, които вършееха онлайн и офлайн. Срещу един говорител на протеста, излизаха по четирима. Срещу една теза, излизаха четири контри. Напразно, една година и няколко милиарда по-късно циркът се разпадна.
Мнозинството си отива и заради още три неща
Очаквано едно от тях е напълно безконтролната лакомия, която от самото начало бе негов символ. Нейното развихряне бе достатъчно очевидно.
Успешното сваляне на автократа Виктор Янукович и руската агресия са не по-маловажен фактор. Анексирането на Крим върна стратегическото в мисленето на Запада и внезапно уж завършения геополитически преход се оказа на карта и доведе до следваща вълна от развитие на неговия ангажимент в региона.
Каскадното спиране на европейските фондове сви окончателно перспективата пред мнозинството. Комбинацията от административна безпомощност и политическа арогантност не просто заплаши да повтори знаковото спиране от 2008 година, а на практика сложи въпросителна пред самия бюджет на страната. Възможността от постоянно нарастващи спирания на средства, глоби и покривания с национални средства на „финансовите корекции" де факто подкопа цялата финансова рамка пред управляващите.
Във вътрешен план нещата са в рамките на очакваното
Реформаторският блок е закрепен, но е все още труден и небалансиран партиен сбор. Не успя да интегрира в себе си лица на протеста с автентични биографии, а голямата заявка за нова форма на политика през Гражданския съвет не сработи. Все пак, те успяха да възстановят поне частично социално-експертната мрежа около себе си, която отличава традиционната десница.
Едва година след началото на протестите се оформят нови партии, които се опитват да включат в българската политика по-ново поколение хора. Например, ДЕОС и донякъде създаващото се Движение за независима България. Евроизборите бяха референдум срещу правителството, но и тест за готовността на повече хора да подкрепят политическа промяна почти 12 месеца след големия социален взрив.
Резултатите не са впечатляващи. До голяма степен ГЕРБ продължават да не разбират по-дълбокия смисъл на случващото се.
Вътре в самото гражданско общество и особено в структурно отношение няма неочаквани скокове напред. През изминалата година не се появиха значими нови субекти, „Протестна мрежа" остана вярна на името си, тук - там имаше сравнително успешни общи усилия, например по въпросите на съдебната система.
В страната продължават да се развиват хубави микро-инициативи и мрежи за солидарност (дарителство, фондонабиране за малки местни инициативи и т.н.), но няма очевидна формула, по която да прераснат в по-системен натиск за промяна.
Между мързеливата и прихваната държава и тези инициативи зее пропаст, която се запълва изключително трудно. Превръщането на неправителствените организации в доставчици на услуги, което много от еврофондовете стимулират също ще си остане сериозен проблем през идните години.
Ясно е, че това е възможната скорост на промяна
Автентичната енергия на това недоволство прави чашата наполовина пълна, особено на фона на свирепата ярост и репресия, която се изсипа през последните 12 месеца. Както и очаквахме най-голямата полза от протеста е в по-общ, културен план, в бавното вкореняване на непримиримостта, в плавното преминаване от мобилизация към промяна.
Няма съмнение, че все повече хора все повече протестират и са готови да защитават правата си. В същото време, скоростта и ресурса за имитация и директна профанизация на гражданското и политическото е очевидно ускорено през изминалите месеци и това изисква и внимание и реакция.
Контрапротести, контраНПО-та, контранаблюдатели, контрамедии.... Затова възможното темпо на промяна няма да е достатъчно.
Все пак много от силуетите имат вече лица и движението им е по-видимо. Бързото превъртане на сценарии е индикатор, макар все още повече за неудобство, отколкото за отстъпление. Мрежите на членствата ни в ЕС и НАТО сработват макар и неравномерно, а страната има нужда от нова вълна от реформи, за да си гарантира окончателно мястото в Европа.
Затова тази събота не е единствено и само ден за чествания, а и ден на всички, които имат своите продължаващи съмнения за бъдещето, за способността ни колективно да променим начина, по който се управлява в страната, за устойчивостта на нашето недоволство.
Бавно и мъчително прохожда опита ни да променим собственото ни общество, мъчено от добре познатите ни ограничения. Гражданското общество в България получава важна, заслужена и знакова победа, но мисията е едва започната.
Да се радвам ли или не - правителството щяло да пада Фрида отново със симпатичен коментар Абе, какво ли говори на инвеститорите словосъчетанието "нестабилна вътрешна политика"?! Десни ли сме или леви, преследваме ли националния интерес, включване на етнически малцинства в политиката, толерантност/хомофобия и еврогей протести/почитане на Запада (по мнението на акад. Симьо Пьетков) Добър ли е плоският данък или вреди на икономиката, като една от сочените за причини на застоя дилеми... Хайде да помислим - преврати, парламентарни (конгресни, сенатски) битки навсякъде по света, секс афери и скандали - дори в Чехия и Франция. Лошото е, четези хора извличат най-доброто за себе си дори при провал, а при вас, в Булгаристан, винаги нещо се губи. Аз все си мисля, че колкото по-малко правителството и премиерът са главни действащи лица, толкова по-стабилно е управлението, толкова по-сигурно е икономическото възстановяване и развитие. Накрая виждам нещо добро - щели да развиват нови търговски представителства в 20 дестинации, а какво ли чакаха досега?! Инвестиции не се привличат с голи обещания, смешни туристически логота или честа смяна на правителства, а с разумна национална политика, с данъчни облекчения, с качествени национални производства...Апропо, Холандия е преди всичко търговска държава, подобно на Великобритания, така че (освен лалета и малко електроенергия и въглеводороди друго няма). Нещо май ни куца сериозно...
Не гласувам за никой от доста време но много ще ме изкефи утайки като сините дето си помислиха че пак ще са в парламента да издухат отново супата. То боклуците от бсп и герб няма как да я издухат и нарочно ще гласувам за бсп а дано да има голяма активност и сините утайки да останат с пръст в г... Па даже се замускям що пък и за болния да не пусна да ги дразни
Тея па платените протестиращи говна за нищо не стават само циркове могат да правят
Чудя се дали оная дърта пияница Божо Димитров пък не е прав в една своя констатация. То като се замислиш и протестиращите да дойдат на власт кво пък по-различно ще направят. Геренова, моля те, припомни на аудиторията, какво каза Божо за народа
„Бавно и мъчително прохожда опита ни да променим собственото ни общество, ……. Може и това да стане, но се иска търпение и най-вече време, за да се случи това. По този повод ми идва на ум една перифраза на един виц от соца: Обама попитал Господ: „Боже, ще демократизираме ли Русия?” – „Да, рекъл Господ, ще я демократизирате, но ти няма да доживееш, за да го видиш!” Обама заплакал и си тръгнал. Ганчо, на свой ред, попитал Господ: „Боже, ще станем ли ние, българите, гражданско общество? Господ заплакал и казал: „Ще станете, но аз няма да съм жив, за да го видя!”