Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Наследството на Тито: какво се случва с имотите на югославския лидер

Разкошни вили, островни почивни станции, ловни хижи и яхти: многото имоти на Йосип Броз Тито са били разпръснати из републиките на бивша Югославия - но някои са изпаднали в разруха след разпадането на държавата Снимка: Getty Images
Разкошни вили, островни почивни станции, ловни хижи и яхти: многото имоти на Йосип Броз Тито са били разпръснати из републиките на бивша Югославия - но някои са изпаднали в разруха след разпадането на държавата

Югославският лидер Йосип Броз Тито е използвал много резиденции и почивни домове през дългия период на управлението си от 1944 г. до смъртта си през 1980 г.

Комунистическият президент се е наслаждавал на луксозен начин на живот по време на заемането на ръководния пост и се смята, че когато е починал, е оставил имуществото за милиони евро. Въпросът кой би трябвало да го наследи води до съдебни спорове, които продължават и до този момент.

Някои от имотите на Тито от тогава са продадени или отдадени под наем, но други все още са популярни атракции за изпитващи носталгия по Югославия туристи, като Къщата на цветята в Белград, където е погребан той, или вилата му в родното му село Кумровец в Хърватия, където рожденият му ден се чества от негови почитатели ежегодно.

Сърбия: Милошевич се нанася

След Втората световна война и освобождението на Белград, Тито се нанася в сръбската столица и живее във вила на ул. "Ужичка" 15 в елитния квартал Дедине.

През Втората световна война вилата, построена през 1934, е използвана от командващите на германската армия, докато не е превзета от югославски партизани. Командирът на партизанските сили Пеко Дапчевич ръководи окончателната операция по освобождаването на Белград именно от тази вила. От 1946 до 1979 г., тя става дом на Тито.

Тито е живял в определен момент след войната и в Бели Двор ("Белия дворец"), собственост на югославското царско семейство, който е завършен през 1937. Когато пристига в Белград, той води със себе си дългогодишната си лична асистентка и както се твърди, най-голямата му любов - Даворянка Паунович. Тя умира през 1946 г. и е погребана в дворцовия комплекс.

Сега комплексът е собственост на държавата, но фамилия Караджорджевич, бившата царска династия на Сърбия, има правото да го използва. Той е отворен за посетители.

През 1979 г. друга вила е построена наблизо, на "Ужичка" 11, по-късно наречена Вила Мир, но Тито така и не е заживява в нея.

След смъртта му двете вили на ул. "Ужичка", зимна градина (по-късно наречена "Къщата на цветята", където са погребани Тито и съпругата му), два музея и още няколко други сгради се превръщат в Мемориалния център "Йосип Броз Тито". Къщата на цветята и Мемориалният център сега са част от Музея на Югославия, който остава популярна локация за туристи.

След изборите през 1997 г., когато Слободан Милошевич става президент на Югославия, той и семейството му се нанасят във вилата на "Ужичка" 15. Те живеят там до април 1999 г., когато сградата е засегната при бомбардировките на Югославия от НАТО и понася сериозни щети.

После фамилия Милошевич се нанася в другата вила на "Ужичка" 11, която по това време е съдържала голяма част от имуществото на Тито. След като е свален от президентския пост, Милошевич е арестуван там през 2001 г. и впоследствие изпратен в Хага, за да бъде съден за военни престъпления.

Сега вилата на "Ужичка" 15 е предназначена за употреба от представители на държавната власт, а "Ужичка" 11 е обявена за "резиденция" и може да се използва по време на приеми от президента или премиера, за да посрещат чуждестранни гости на високо равнище.

След смъртта на Тито вдовицата му Йованка е прехвърлена в друга вила на булевард "Мир" (сега булевард "Принц Александър Караджорджевич") в Дедине, където живее до смъртта си през 2013. Тя рядко напуска къщата, която е била много неподдържана.

Къщата е имала същия статут като вилата на "Ужичка" 15, но според медиите държавата не е можела да си позволи да я реновира.

Друг комплекс в Караджорджево, селце край Бачка паланка в Северна Сърбия, е използван от югославското правителство и после през 1973 г. е предаден на Югославската народна армия, но е смятан за собственост на Тито, защото той е прекарвал много време там - основно за ловуване, но за посрещане на високопоставени чуждестранни гости.


Getty Images

Първоначално личните имоти на Тито са обявени за собственост на държавата след смъртта му, но това решение е обявено за противоконституционно през 2000 г. Съдебните дела за правата върху наследството му продължават и до днес.

През 2013 г., тогавашният президент на Сърбия Томислав Николич създава комисия за отварянето на сейф, принадлежал на Тито в Националната банка на Сърбия.

Сейфът е отворен, но не е разгласявана публично информация какво е открито вътре, въпреки че медиите твърдят, че той е бил пълен със злато и ценни бижута.

Хърватия: Адриатически островни идилии

Най-прочутата от хърватските резиденции на Тито е на островите Бриуни, които са в северно Адриатическо море и се славят с невероятната красота на природата си.

Тито за първи път посещава Бриуни през 1947 г., и Бела Вила става негова официална резиденция през 1953. Той прекарва средно 4 до 6 месеца годишно на островите, и последният му престой е през 1979 г. - година преди смъртта му.

Някои от вилите на Тито впоследствие са превърнати в апартаменти за богати туристи. Други са собственост на държавата и се използват като резиденции, като в тях се посрещат чуждестранни и национални политици.

В Кумровец - селото, където е роден Тито, има една вила, строена през 1947 г. като хотел и после превърната в резиденция на Тито през 1962 г. Сега тя е собственост на Министерството на държавното имущество, което е пуснало резиденцията на пазара за отдаване под наем през 2014 г., но никой не е проявил интерес.

В крайбрежния град Сплит е Вила Далмация, строена в началото на Втората световна война. През 1947 г., вилата също става резиденция на Тито. Сега тя е притежавана от градската администрация на Сплит, и може да се наема за събития като например сватби, на много висока цена.

Има друга вила, която някога е принадлежала на Тито в Дубровник, на полуостров Лапад - имот, който е бил отнет от реалните му собственици, заможната фамилия Банац. След 12-годишна борба за реституция, вилата им е върната, и сегашният й собственик е хърватски предприемач.

В източната част на Хърватия е Вила Дунавка, близо до град Илок. На това имение с територия 100 акра има лозя, гора с ловно стопанство и винарска изба. Вила Дунавка е мястото, където Тито се е оженил за съпругата си Йованка Броз през 1952 г. Според медиите, комплексът сега е собственост на държавата, но не е в добро състояние.

Замъкът Тиквеш, също в източната част на страната, строен през XIX век, става ловна резиденция на Тито след Втората световна война. По време на хърватската война за независимост (1991-1995), той е разграбен и понася щети, но сега е притежаван от държавата и се използва за спортни, развлекателни и туристически цели.

В Самобор, малък град край Загреб, има имот, който всъщност е бил лична собственост на фамилията Броз преди национализацията. Фамилия Броз се опитва да си възстанови собствеността над него от десетилетия.

Къщата в провинцията става собственост на държавта, но както съобщиха медии миналата година, синът на Тито - Александър Броз, продължава да използва сградата, което през 2017 г. накара министъра на държавното имущество Горан Марич да се опита да го изведе по съдебен ред от имота. Той също така опита да обвини Броз в незаконна употреба на имота, който струва около милион евро; съдебният процес все още продължава.

Босна: Вили, оставени да се рушат

Вилите на Тито в Копривница и Горица, близо до централния босненски град Бугойно, някога известни като любимо негово място за лов, сега са изоставени и безстопанствени.

Вилите имат известен туристически потенциал, но не могат да бъдат използвани, докато не се уреди нерешеният въпрос със собствеността на бивша Югославия в Босна и Херцеговина.

Вилата на Тито в Копривница е била заобиколена от горски ловен комплекс с територия около 80 хектара. Тя е строена през 1972 г., но Тито е установил, че голямата надморска височина не се отразява добре на здравето му, и две години по-късно е построена Вила Горица.

След Белград и Бриуни, Горица е описвана като едно от любимите му места, което той е посещавал 17 пъти в рамките на 10 години. Сред гостите му там е бил и либийският лидер Муамар Кадафи.

Друга интересна локация е бункерът на Тито, строен в Кониц между 1953 и 1979 г., който може да подслони около 350 души и който в случай на ядрен удар би могъл да издържи до шест месеца без нужда да се излиза навън.

Прикрит от три къщи, които са свързани със съоръжението чрез дълги коридори, бункерът - сега собственост на босненското министерство на отбраната - е разположен под висок 280 метра хълм, и е отворен за посетители.

Пещера в западния град Дървар, която е служила като база на Тито, когато през 1944 г. германските окупатори са се опитвали да го ликвидират, също е била туристическа атракция, след като е възстановена и открита през 2006 г.

Тя обаче е затворила врати за посетители през март тази година, заради липса на средства за отстраняването на каменно свлачище, което прави достъпа там небезопасен.

Черна гора: Продадени кораби

Правителството на Черна гора е продало или отдало под наем повечето от имотите, които Тито е притежавал в републиката, но все още държи Вила Галеб в крайбрежния курор Игало, където домът на Тито и съпругата му е запазен като къща-музей и може да бъде посетен от туристи.

Вила Галеб, лятна резиденция на Тито, е строена през 1976 г. и му е давала възможност да ходи на процедури в съседния спа курорт. Комплексът е с територия 5500 кв.м., на четири етажа, и включва кино, противоатомно убежище, плувен басейн и 75 000 кв.м. парк наоколо.

Тито отсяда във вилата четири пъти преди смъртта си и през 1985 г. собствеността й е преотстъпена на института "Д-р Симо Милошевич", който я използва като здравна почивна станция.

Вила Ловчен, бивша резиденция на Тито в Которския залив, е наета от азербайджанската компания Azmont Investment, която държи луксозната марина за суперяхти Portofino в Черна гора.

Комплексът на центъра за военномедицински институции в Мелине, където е разположена Вила Ловчен, е купен от консорциум начело с Atlas Group за 5.6 млн. евро през 2008 г., и азербайджанската компания я наема през 2013 г.

Тито никога не е посещавал вилата, но срещите на Върховния отбранителен съвет на Югославия и Държавния съюз на Сърбия и Черна гора са се провеждали тук, и тя се е използвала и за почивки от членове на югославския политически и военен елит.

От плавателните съдове, които Тито е притежавал в страната, правителството на Черна гора е продало прочутия му кораб "Галеб", и една от яхтите му - "Приморка", но все още се опитва да намери купувач да друга яхта - "Ядранка".

Наскоро Министерството на отбраната предложи "Ядранка" за 50 000 евро, след години на опити да я продаде за 80 000 евро. Правителството е извадило яхтата от оперативна употреба през 2017 г., като заявява, че тя се нуждае от сериозна поддръжка и обновяване.

Строена през 1976 г., "Ядранка" е дълга 34 метра и има три салона, два апартамента и две кабини за гости. Тя е била използвана от Тито общо 34 пъти, съобщават медии.

По време на войната в бивша Югославия, тя е закотвена във военното пристанище Кумбор и е използвана за протоколни събития от властите на Черна гора.

Правителството е продало строената в Италия "Приморка" за 104 000 евро през 2007 г. на морски капитан от Котор на име Смилян Самарджич.

Правителството на Черна гора е продало третия кораб на Тито - "Галеб", за 750 000 евро на гръцкия бизнесмен Джон Пол Папаниколау през 2000 г. Корабът после е купен от хърватския град Риека, и през 2006 г. е обявен за част от хърватското културно наследство.

Тито е използвал 117-метровия съд като плаваща резиденция и за развлекателни цели. На него той е посрещал многобройни световни лидери и холивудски звезди.

Сега има планове той да бъде реновиран и превърнат в музей, включващ някои от личните стаи на Тито.

 

Най-четените