Защо 2018-а не беше чак толкова лоша

Справедливо е да се каже, че 2018 г. беше трудна година за каузата на демокрацията в света. И все пак, както казва старата поговорка: "Докато има живот, има надежда." Думите са особено подходящи за Европейския съюз, където въпреки някои очевидни неуспехи, все още има причини - колкото и да са неясни - за оптимизъм.

Можем да направим списък с тях, без конкретен ред или класация, и да отбележим например, че в преговорите за Брекзит с правителството на Тереза Мей, ЕС успя да запази своето единство въпреки опитите за разделение и последователни предоговаряния в Лондон.

Струва си също така да отбележим, че макар и популистите да продължават да трупат власт - от Унгария, през Полша, до Италия - вече не желаят да напускат Обединена Европа. Те се надяват по-скоро да насочат европейския проект в нова посока или поне да му придадат ново значение. Така че (поне засега) повече излизания от ЕС не се предвиждат.

В този бърз каталог на "почти добри новини" има и някои специфични чисто национални развития по дадени теми. Така например в Полша, макар голяма част от младите да са все по-консервативно и националистически настроени, съпротивата срещу спорните политики на настоящото правителство в страната продължава да расте и да се самоорганизира, давайки надежди за проверопейското бъдеще на страната.

Все пак полското общество остава дълбоко разделено. За разлика от Унгария на Виктор Орбан, полското общество не следва сляпо партийната линията на популистки настроения лидер Ярослав Качински.

Връщането към властта на последователите на класическата либерална демокрация, отдадени на традиционните европейски ценности, вече не е отдалечен идеал, а сценарий, който може да бъде близък и може да се сбъдне още на следващите избори през пролетта. В края на краищата, сегашният премиер на Полша Матеуш Моравецки сам е умереното лице на ултраконсервативния режим в страната и като такъв е възможна преходна фигура.

В Германия канцлерът Ангела Меркел и нейните християндемократи може и да губят позиции, въпреки че Меркел продължава да е силното лице на европейските ценности, но страната има и други поводи за оптимизъм. Макар и с отслабени позиции тя успя да наложи "своя" кандидат Анегрет Крамп-Карренбауер за свой наследник като ръководител на Християндемократическия съюз. Така краят на управлението на Меркел ще е далеч по-малко унизителен, отколкото някои се страхуваха (а други се надяваха).

Силното представяне на Зелената партия на последните регионални избори успява да задмине крайнодясната "Алтернатива за Германия", показвайки, че има отговор срещу политиката на омразата и самозатварянето.

Зелените са единни, отговорни, "центристки" и дълбоко проевропейски. Накратко, те са модел, който екологичните партии в други страни от ЕС биха могли да следват, ако искат да повторят успехите на германските си колеги.

Колкото до Великобритания, страната продължава да се движи под тежкия облак на Брекзит.

Преди вече две години и половина малко над половината британци гласуваха за излизането на страната от ЕС, ядосани от притока на мигранти и от липсата на яснота в политиката. За това помогна много и агресивната кампания за напускането на Съюза, която често разчиташе на силно изкривяване на истината, за да убеди хората.

Сега обаче страната се сблъска с реалните политически и икономически последствия, които ще я застигнат при излизането от ЕС и те са по-сурови, отколкото и най-големите привърженици на Брюксел на Острова не са предупреждавали.

За да се избегне гласуването, което би било катастрофално за нея, премиерът Тереза Мей се видя принудена да го отложи (в търсене на нови договорки с Брюксел) и да поиска отлагане на датата за напускането на ЕС. Това, разбира се, е губеща ситуация и за двете страни, но вероятността за втори референдум, макар и все още ниска, нараства значително.

Макар във Франция краят на годината да е особено бурен за страната покрай протестите на жълтите жилетки, вълненията малко по малко започват да се уталожват, особено след намесата на президента Еманюел Макрон и обещаните от него отстъпки. Те успяха да успокоят страстите в поне част от протестиращите, особено на фона на терористичния акт в Страсбург и масовото желание да не се добавя допълнително обществено напрежение.

Как можете да направите революция без революционери?

"Жълтите жилетки" не са нито повторение на Френската революция от 1789 г., нито еквивалент на руската болшевишка революция от 1917 година. Така че бунтовете се отлагат.

Междувременно САЩ се отдалечават все повече от Европа и това се видя ясно през последната година. Все пак обаче има много силна психологическа взаимозависимост между двата континента. Победата на Brexit в британския референдум проправи пътя за победата на Доналд Тръмп, а тя, на свой ред, засили популистката страна в Европа, а и по целия свят.

Сега обаче, след като мина известно време и всички резултати са надлежно преброени, междинните избори, които се проведоха в САЩ през ноември изглеждат насърчително за демократите и като  предупреждение за републиканците. Поражението за Доналд Тръмп на президентските избори през 2020 г. далеч не е гарантирано, но със сигурност е възможно. А това, на свой ред, би върнало обратно в релси добрите отношения от двете страни на Атлантика.

На по-глобално ниво еволюцията на глобалната геополитика е в основата на сегашния Европейски проект, ако не се е превърнала вече и в неговия основен смисъл. Вече не става въпрос за гарантиране на "никога повече" и политическо помирение на континента, какъвто е случаят след Втората световна война.

Също така не става въпрос и за това да се покаже на света един образ за по-хуманен и по-ефективен модел на управление (дори и тази цел все още да е на дневен ред).

Сега ЕС е съюз, който гарантира сигурността, икономиката и стабилността на своите страни членки. Сигурност, която е по-малко очевидна от всякога, тъй като Америка се отдалечава, Русия се приближава, Китай разширява амбициите си, а Великобритания е поела по пътя на саморазрушението.

Но и Европейският съюз не може да се задоволи само с това. Днес живеем в среда, в която гражданите искат удвояване на усилията на държавите си в посока сигурност, но и същвременно искат да плащат по-малко и по-ниски данъци. В отношенията си с ЕС европейците също са напълно противоречиви. Те искат да се освободят от оковите му, но въпреки това очакват да ги защитят повече от всякога.

Затова и 2019-а ще е година, в която ще трябва да си изясним какво точно искаме от държавите си и от Европа като цяло. Разберем ли това вече, ще започне и работата по изпълнението на целите.

Новините

Най-четените