Честно казано, никога не съм допускал, че ще видя Красимир Каракачанов в сградата на македонското правителство. Още по-малко редом със Зоран Заев или Радмила Шекеринска, настоящият и бившия лидер на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ). Но ето че бившите Титови комунисти в някогашната югорепублика се оказаха радетели за сближението между Македония и България.
Спряганата някога за българофилска ВМРО-ДПМНЕ пък громи яростно "националното предавство", извършено с договора за приятелство с България.
Едно време беше обратното. СДСМ не щеше да отстъпи и на йота по т.нар. езиков спор през 90-те години, та чак като дойде на власт Любчо Георгиевски през 1998 г. се изкова компромисна формула, която е залегнала и в сегашния договор. Любознателните може би ще си спомнят, че Никола Груевски по онова време беше министър на финансите и минаваше за млад технократ, а не патриот номер 1 в Скопие.
Каквито и недостатъци да имат македонските и българските политици, трябва да им се признае, че мислят и действат прагматично. Ако бяхме оставили отношенията между двете държави на историци и медийни коментатори, които буквално с това си вадят хляба десетилетия наред, резултатът щеше да е плачевен.
Още щяха да текат караници, с каквито прелива интернет.
Заев и Борисов преследват конкретни цели. Договаряйки се с България, македонският премиер демонстрира пред Запада, че с политиката на изолационизъм е свършено и страната поема отново пътя към НАТО и ЕС.
Борисов печели вътрешно и външнополитически точки. Поставен на дневен ред от първото правителство на ГЕРБ 2010 г., договорът е реален успех. Да не забравяме и аплодисментите не само от Брюксел, а и от страна на влиятелни страни-членки като Германия, където външният министър Зигмар Габриел потупа българи и македонци по рамото.
От Балканите рядко идват добри новини, та Габриел има защо да е доволен.
На този фон БСП, които се опитаха да атакуват правителството по повод договора, изглеждат неуместни. Да припомним Габриел, както и Заев са социалдемократи. А в недалечната 2015 г., когато избухнаха протестите срещу управлението на Груевски, Сергей Станишев говори на митинг в Скопие (на английски език!) като представител на ПЕС.
Дотук добре, но важният въпрос е какво следва от договора.
Безспорно в политиката символичните актове имат голямо значение. Съвместното поднасяне на венци на гроба на Гоце Делчев в двора на скопската църква "Св. Спас" от страна на двамата премиери ще има положителен имиджов ефект.
Ето, отдаваме почит на споделената история на двете братски страни и народи. (Любопитен факт: костите на Делчев са пренесени от София в Скопие през октомври 1946 г. като дар от България на новооснованата македонска република в рамките на Титова Югославия).
Всъщност обаче отдавна имаме прецеденти на съвместни чествания. Още на 24 май 1999 г. Иван Костов и Любчо Георгиевски присъстваха заедно на молебен над гроба на Св. Константин-Кирил Философ в римската базилика "Сан Клементе". През март 2008 г. президентите Георги Първанов и Бранко Цървенковски положиха венци на паметника на Яне Сандански в гр. Мелник.
За съжаление тези прояви не са допринесли кой знае колко за разбирателството между България и Македония. Съвместното отбелязване на исторически събития може и да изиграе някаква роля, ако се превърне от изключение в норма, но нека да не избързваме със заключенията. Да изчакаме най-малко до Илинден 2018 г.!
Дано да се окажа лош пророк, но има реална опасност сближението между Македония и България да се окаже чудо за три дена.
Всичко много зависи от това доколко нашите съседи ще успеят да удържат курса към влизане в НАТО и ЕС. Основният препъникамък си остава Гърция, а по всичко изглежда, че тамошното правителство не е склонно на компромиси в спора за името.
Преговорите с Атина са много по-сложни от тези със София, а и залогът е по-голям. Гърция няма особен стимул да прави отстъпки, понеже статуквото малко или много отговаря на интересите й. Казано с други думи, Заев може да удари на камък в усилията си да деблокира процеса на присъединяване с евроатлантическите институции, а това да подкопае управляващата коалиция начело със СДСМ.
Въпреки че днес една част от висшите функционери и "приятелски кръгове" на ДПМНЕ са клиенти на специализираната прокуратура, не е изключено партията да се завърне на власт при нови избори. А това значи, че реални преговори с Гърция няма да има, ще настъпи обрат в отношенията с НАТО и ЕС, а договорът с България може да се окаже списък с добри пожелания.
Каквото и да се случва оттук нататък, за България е много важно да дефинира какво иска да постигне в отношенията с Република Македония. За съжаление изглежда, че мнозина хранят съвсем нереалистични надежди.
Едва ли не че договорът отключва процес, който лека полека ще накара македонците да осъзнаят, че са българи, но до този момент са живели в заблуда. Истината е, че това няма да се случи. Нито правнообвързващата сила на договора, нито съвместната комисия от историци, предвидена в него, ще заличат "идентитетот" на мнозинството в бившата югославска република.
Мантрите, че македонизмът е измислица на Коминтерна и Тито, служат предимно за наша вътрешна употреба. И преди да започнем да се оплакваме, че в Македония се вихри говор на омразата спрямо България и българите, да се замислим за тона в българските медии! За съседната страна често се говори с пренебрежение, дори с открита враждебност ("те ни крадат историята, но скоро албанците ще им видят сметката и ще ги претопят".)
Българският, а и македонският интерес е икономическите, културните, човешките връзки от двете страни на границата да укрепват и да се развиват. Договорът за приятелство ще придобие реална сила, само ако допринесе са реализирането на тази цел.
Ако се вярва на числата, дори и без него трендът е положителен. Въпреки малобройното си население Република Македония е четвърти по величина пазар за българския износ на стоки на Балканите след Гърция, Турция и Румъния. През 2016 г. България изнася за Македония повече отколкото за Русия, САЩ, Швейцария, Япония и почти толкова, колкото за целия бивш СССР.
Дано съвместните комисии, които са предвидени в договора, да свършат някаква работа, освен да разходват командировъчни и да произвеждат доклади (в два екземпляра, по един на съответния конституционен език).
Безспорно в този момент, Боко постигна голяма политическа победа, която рано или късно ще принесе ползи на България без значение в икономически или политически план! Явно тоя човек, който не харесвам нито като поведение, нито като индивид- ще се окаже, че може да се учи в движение и последните няколко месеца показва завидни политически дарби!! Совалките в Турция, Германия, сега в Македония....браво! Засега добре...
Дотук добре, но важният въпрос е какво следва от договора. ___________ Ами горе долу нищо, както признава и самият д-р Бечев. Договорът е с пожелателен характер, повечето членове са общи приказки. Важен е член 11, но не са предвидени никакви гаранции за изпълнението му. Членът за помощ за нато и ЕС е залъгалка. ЕС трещи по шевовете и скоро няма да му е до разширение. НАТО си има голяма база в Косово и няколко по-малки в България. Дали ще им трябват бази и в Македония не мога да преценя, но съпротивата на Гърция ще бъде непреодолима. Нито нато, нито ЕС, нито САЩ са могли, и не са си и помисляли да откажат гърците от тяхната мегали идея. А ако Македония приеме включване под гнусното име БЮРМ, тя не заслужава да съществува като държава. Ползата за България е единствено чл.11, и то ако се спазва стриктно. Икономическите отношения си вървят и без договор. А това, че износът за Македония е по-голям от този за целия огромен бивш съветски съюз е по-скоро срам за България. Нищо не може да спре медиите в Македония да пръскат антибългарски материали, нито тези в България да се отнасят пренебрежително. А как да се отнасят? "Те ни крадат историята, но албанците ще ги претопят" е вярно на 100%. Накрая, последният абзац на договора съдържа думите МАКЕДОНСКИ език, а не Конституционният език на република Македония. Договор с Австрия на АВСТРИЙСКИ език ли ще се съставя?
Коментарът е добър общо взето, но за следното др. Бечев ИМА МНОГО ЗДРАВЕ от арменския поп: 1.ЕЗИКЪТ НА ОМРАЗАТА откъм Скопие е на порядъци по-висок, отколкото откъм София 2.македонската нация НАИСТИНА е създадена от Коминтерна др. Бечев и това е исторически факт. 3. Че т. нар. "македонска история" е на 80-90% фалшификат също е ОБЕКТИВЕН ФАКТ 4. Че политиката на БКП КЪМ СР МАКЕДОНИЯ 45 години беше ПРЕДАТЕЛСКА (насилствената и кървава македонизация, както и пълната индиферентност по отношение на кражбите от българската история и т.н и т.н.)няма спор.Но забележете, Хора, сега се хвърлят много усилия дя се замаже миналото и най-вече престъпленията на БКП. Вече активисти на БКП и бивши агенти започват да пеят тази песен: "Тури му пепел на миналото, да гледаме напред..." Дори един наглец, академик-историк си позволи да се възмущава, защо в Македония обявявали Н Й Вапцаров за македонец...Въпросният агент обаче много добре знае, че самият Вапцаров сам, доброволно, енергично и писмено и многогодишно се е обявявал за "македонски писател" и е подкрепял съществуването на Македонска, Добруджанска иТракийска нации и т.н. и т.н. - документи бол и вече са разсекретени А ПЪК ДАЛИ ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ ИЛИ НЕ "македонскиот интегритет" нема никакво значение. ЕДИНСТВЕНОТО, което има значение, е да ЗАЩИТИМ НАШИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС в отношенията с Македония, др. Бечев! А това включва и Историческата истина и правата на хората с българско нац. съзнание в Македония
Уточнителят, Д-р Бечев сам си признава, че чакапоздрави от поп Саркиз. За огъня и жупела, които бълваш по македонизма, коминтерна и бкп мога само да ти налея още бензин. Но, моля, дай малко уточнения или линк кога, къде и как Вапцаров се е изявил като агент на македонизма. Че е от Македония (Пиринска) няма спор. Че е бил агент на коминтерна и правилно е разстрелян като такъв, също. Но все пак е голям поет, писал на чист български език, което го прави български поет. Преди години мой приятел, поет, ме запозна с друг и го представи като "млад турски поет". "Чакай" питам "на какъв език пише?" "На български." "Какъв турски поет може да бъде тогава? Може да е турчин, арменец или румънец, щом пише на български е български поет." А македонскиот идентитет ще се промени, и то скоро. Ще стане шиптарски.
ИЗБЕГВАМЕ ДА ОБЯСНЯВАМЕ, ЧЕ ГЕВРЕКЪТ ИМА ДУПКА ИЛИ, ЧЕ ВОДАТА Е МОКРА (както и що е то нац предател) Но ще направим едно изкл за незнаещите, защото 70 год промиване на мозъци доведе дотам, че мнозинството от българите не знаят, че са лъгани относно най-важните събития в бълг история (напр произхода и културата на древните българи, бълг. език, "основаването на България", "освобождението на България от Русия", световните/европейски рекорди на българския комунизъм/АБпФК по отн на геноцида към собствения си народ и по отн. на степента на нац. предателство и т.н. и т.н.) А що се отнася до лицето Н Й Вапцаров, ето ви линк (със забележката, че чичо Гугъл не е най-доброто средство за ограмотяване - требва да се чете, да се чете......) с една предв забележка - писал е на български, защото (справедливо) е бил разстрелян малко преди да се изобрети "македонския език". Просто не е имало на какъв друг език да възпява отечеството (става въпрос за Македония - вж поредицата стихотворения Моята родина) Вж по-долу: Устав на Македонския литературен кръжок [София], април 1939 г. ОСНОВИ НА КРЪЖОКА Същност 1. Кръжока е самостоятелна (независима) група от (македонски) поети и писатели, обединени от общата цел да работят за създаване на македонска художествена литература. Като културна организация кръжокът стои настрана от всякаква политическа дейност, но не и от всяка политическа идеология. (Политическите идейни основи, задължителни за всеки член, са тия на старата Гоцева организация). Вътрешна организация 2. Кръжока се състои от кръгове от по десет души, като в първия влизат първите десет души по реда на постъпването. Останалите, докато станат десет, се числят към първия, от който се отделят, щом попълнят цифрата десет. 3. Управлението на кръжока се поверява на трима делегати, излъчени от членовете, със свободно избиране и абсолютно болшинство. Това управително тяло има следните задачи: а) да свиква на заседание кръжока, б) да чертае и предлага за приемане дневния ред, да представлява, където стане нужда, кръжока, да взима всички инициативи, свързани с вътрешния живот и публичните прояви на кръжока, да предлага за приемане и изключване членовете на кръжока. 4. Правата на членовете са: да избират управлението, да участвуват във всички прояви из вътрешния и външния живот на кръжока. 5. Задълженията са: да работят за поставените задачи на кръжока, да не излагат навън името на кръжока, да не развиват дейност, която влиза в разрез с идеите и задачите на кръжока. 6. Приемането и изключването на членовете става по предложение на управителното тяло и по решение на кръжока с абсолютно болшинство. Всеки член може да иска от управлението да предложи някого за изключване или приемане. Обществена дейност 7. Кръжока, освен творението и издаването на книги, може да развива и следната публична дейност: Да урежда литературни четения, вечеринки, утра, да издава вестници, списания, сборници, алманаси и други. 8. В кръжока се поддържа дух на пълно приятелско доверие и искреност. 9. Кръжока се образува за неопределено време. Публ. в Македонскиот литературен кружок, с. 175-176. Факсимиле. Друг, втори вариант на устава вж. на с. 53-54. http://www.sitebulgarizaedno.com Цочо В. Билярски --------------------------------------------------------------------- Доклад на Никола Й. Вапцаров „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев” пред сбирка на Македонския литературен кръжок Октомври 1938 г. Никола Вапцаров Да се правят доклади в такъв важен момент със сухо, догматично, теоретично отношение към един проблем, който е в кръвта ни, е, мисля, светотатство. Не че не трябва здраво да се разчетат всички обективни и субективни предпоставки, но, струва ми се, за нас като пишущи македонци е необходима една първична емоционална сила, която да раздвижи кръвта ни, да раздвижи емоционално много притъпени чувства, много спомени и да ни върне на местопредназначението си. Защото, ако в последните години македонската революционна борба тъпче на едно място, струва ми се, че причината не е в липса на теоретично отношение към въпроса, а по-скоро на жива движуща сила. Макар и непълно, макар и не всестранно, македонският въпрос в теоретично отношение е много по-напред, но когато трябва да се пристъпи към по-широка масова работа, народната македонска душа здраво залостваше вратата си, защото ние бяхме далече, много далече от нея. Ние не намерихме една що-годе пригодна форма, за да съградим жива вяра в хлебарския работник, в обущаря, в гладния земеделец, в дребния чиновник. Ние теоретизирахме, теоретизирахме, класово разнищвахме един въпрос, съвсем конкретен, един прост въпрос, който е спомен, един въпрос, чието име е родина. А той живееше с родилни болки в тези хора, той ги караше да сънуват една малка къща с разцъфтели дървета в Тетово или насмолена рибарска лодка в Костур, или една стара легенда, която разказват покритите с мъх ридове на Прилеп, и колко още спомени, които порят съзнанието на всеки македонец. Не че фурнаджийският работник, не че гладният земеделец, не че дребният чиновник не мислят, че парите за хляба при сегашната икономическа система няма да стигат и при независима Македония, но нашата грешка е там, че не намерихме живата връзка между икономиката и живота, между нас и онези, които не разбират в онази ширина, в която ги разбираме ние. И се случи така, че събитията ни подчиниха, удариха ни ритник и след този ритник едва ние се мъчим отново да запазим равновесие. Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно поколение, ентусиазирано от лозунга - Свободна и Независима Македония! Това е най-важният етап от македонския въпрос в последните години, който ние навреме не забелязахме и за чието проспиване носим лична и организационна отговорност. Да се търси организационна отговорност, е било винаги лесно. Ние сме свикнали след всяка грешка да правим стереотипна са
ПРОДЪЛЖЕНИЕ (извиняваме се) самокритика, да приказваме, да пишеме и все пак да тъпчеме на място. Но ако ние милееме за своята родина, ако в нас има капка македонска кръв, ако в нас е останала искра от благороден патриотизъм, този път трябва да го впрегнем, за да понесеме част от тежестта на едно дело и жестокото величие на една епоха. Действително, страшни опустошения направи в народната душа бившата ВМРО. Тя ни остави едно наследство на огорчение. Една невяра. Нека не си правим илюзии, че народът в Петричко и бежанията в България знаят добре да разграничат нашия кристален идеализъм от бандитските прийоми на михайловизма. Ние нямаме създадено едно стройно, популярно учение, което напълно да измести болката от простата душа с вяра. И нашите другари, които ще боравят в тази област с политика, трябва добре да внимават, защото досега е ясно, че още не е преминала организационната апатия. Нашите другари, които ще боравят с политика, трябва да оперират внимателно още и за това, че на една наша силна организация може да бъде противопоставен като политическа нужда отново михайловизмът. Но докато дотук ние търсихме отговорности, които не ни засягаха, които бяха на педя далеч от нас, ето че камшикът на обективизма трябва да заиграе и по гърбовете ни. Какво направихме ние, другари, за да помогнем на политическия процес? Направихме ли нещо системно, организирано? Помъчихме ли се поне да създадем убеждението, че съществува македонска литература. Помъчихме ли се да създадем с малките си силици впечатление, че съществува група пишущи хора, която не е забравила своята родина. Простете, другари, но аз мисля, че отговорът трябва да бъде - не. В това направление не се е направило нищо повече, а дори по-малко от онова, което направи михайловизмът. Вярно е, че има опити, но те не надхвърлят благородните индивидуални амбиции, макар че по времето на „Македонска земя” имаше обективни възможности за по-широка литературна работа. Не ме разбирайте криво, не отричам личната саможертва, но тя беше и е недостатъчна. Ясно е, че е имало причини, които са ни спъвали. Вярно е, че работим при нечовешки, тежки условия, но кажете ми, биха ли могли тези оправдания да успокоят съвестта ни. Мислите ли, че биха могли? Има нещо страшно трагично в нашето положение. Ние се оставихме като да ни влачат на буксир политическите задължения. Разбирате ли ме? Ние трябваше да бъдем авангард, тъй по своему, а останахме надире. Много от нас бяха в крак с политическите лозунги на момента, но колцина усетиха със сърцето си македонския въпрос. Колцина му дадоха жива форма? На какво се дължи това? Само че сме малки таланти ли? Нещастието не е само там. Нещастието беше, че ние казвахме репликите винаги след политическия суфльор. И народецът, простият народец, хлебарският работник, гладният земеделец, дребният чиновник не почувстваха нашето съществуване и оттам не почувстваха и борбата. Нашите задачи? Та ние имаме толкова неща да кажем. Един старец умира и пред смъртта го мами зеленото спокойствие на гробищата в родното село, кръстът на неговата майка, топлината на родната пръст. Един младеж оре тука земята, а мисли, че там тя някак по-другояче мирише, че вятърът е по-друг, че звездите са ниско, много ниско, че ако сутрин се качиш на Али-Ботуш, ще хванеш слънцето, че старата мисли на чисти понеделник за едрите кавалски маслини, че младата пее за пъстрата чаршия в Струга. Как мислите? Романтика и консерватизъм? Но слушайте, приятели, това живее в душата на народа. Ако вие му разправяте как някой по-просветен младеж вербува и насажда македонско съзнание в по-непросветен, ако дадете безконечните доводи на просветения, който му разправя, че е срамно да не се чувства македонец, и след това го заведете в своя кръжок, където другите също теоретизират, бъдете сигурни, че нищо няма да излезе. Задачата ни значи е сложна, защото трябва да хванем живота не клекнал, а движещ се с моторна скорост на самолет. И още по-сложен, защото обикновено се пише искрено, когато пред себе си имаш едно кипнало движение, което ти дава крила. А от друга страна, казахме, че само политически не се изгражда едно движение, казахме, че трябва изкуство, което да стигне в низините и да разпали една национална жажда. Какво се получава всъщност? Един кръг, началната точка на който не се знае и трябва да се прекара всъщност тангента, която да допира до една точка, която се казва хармония между политическа концепция и изкуство. Политическата концепция често пъти ще изпраща изкуството да трасира пътя и обратно. Но неотменна цел и на двата фактора ще бъде народностното съзнание. За нас се създава необятно поле за работа. Македонският фолклор е толкова богат. Ние трябва да го изучаваме в най-тънките му подробности. Ние трябва да влезем под кожата на онези, които го носят още жив у себе си. А това са стари хора, носещи неизчерпани богатства. Това са сборниците с фолклорен материал. При изучаване на вторите обаче трябва да бъдем особено внимателни, защото не са редки случаите на фалшификации или на авторски амбиции, които сервират неочаквани безвкусици. За нас, особено за белетристите, е абсолютно необходимо да познават нравите, обичаите, носиите, езика в типичното преобладаване на някои изрази, думи и образи. Ние трябва да познаваме македонската история и най-вече историята на националреволюционното ни движение - Илинден, Гоце, Даме, сраженията. Смъртта им и подвизите на много неизвестни. Трябва да се създаде така наречената революционна романтика, която е съставна част на художествения реализъм. Не мислете, че всичко това ще стане на един дъх. Но не забравяйте, че ако с нещо покажем съществуването си, усилията си, отдоле ще изникнат други, които далече ще ни задминат. Вярно е, че работите не тръгват никога като курдисан часовник. Ще се срещнат мъчнотии, но те няма да бъдат толкова обществени, колкото вътрешни - в самите нас. Тия мъчнотии според силите си ще преодолеем, но трябва страшно напрежение и себеотрицание. Трябва да се напънем мъжки. Какво се иска всъщност от нас? Много. Тв
НИКОЛА ВАПЦАРОВ КАТО МАКЕДОНИСТ (вж и по-долу материалите, цит. и линк) Че Вапцаров сам и тържествено се е отлъчил от България си е доказан факт, защото официално и документално се е отрекъл от Родината си и от бащиното си дело. Той става фанатичен комунист, отдава всичко от себе си за победата на пролетариата и за подпомагане на СССР. Хвърля всички сили за прокарването на коминтерновската резолюция от 11 януари 1934 г. - започва борба за признаването и утвърждаването на тракийска, добруджанска и най-вече - македонска нация, неговата нация. Борбата води както на литературния фронт (създава Македонски литературен кръжок, пише стихотворенията „Татковина”, „Земя”, „Елтепска”, „Майка”, „Реферат”, „Илинденска”, „Крали Марко”), така и на политическия фронт – става лице и душа за „Соболевата акция“(Ное 1940), организирана от БРП(к) кампания за събиране на подписи за приемане на предложението от СССР в България да бъдат въведени руски войски, по аналогия със „споразуменията“ с Балтийските републики. Впоследствие взема участие в минноподривната дейност, организирана от ЦК на БРП(к). Всъщност това е един измислен ИДОЛ - Железният комунист и Гениален поет. Този идол е сътворен по решение на комунистическите пропагандни централи посредством огромен брой преводи, субсидирани по Целия прогресивен свят.Неговата звезда „изгрява“ посмъртно на конгресите на Световния съвет на мира* в Париж и Прага през 1949 г., когато е, така да се каже, промотиран за пръв път... Виж: Доклад на Никола Й. Вапцаров „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев” пред сбирка на Македонския Литературен Кръжок: .................................. Октомври 1938 г., докладчик Н. Вапцаров: Виж също: Устав на Македонския литературен кръжок: [София], април 1939 г. http://www.sitebulgarizaedno.com БЕДНА, БЕДНА БЪЛГАРИО, страната където предателите се ползват с почести (вж. още: генералите: Заимов, Радко Димитриев, ИВАН МАРИНОВ), а патриотите са забравени ! ____________________ *(комунистическа подривна организация, насочена срещу западните демокрации по време на Студената война, ръководена от съветските тайни служби) .....На 23 юли 1943 година е разстрелян Никола Вапцаров, осъден на смърт като помощник на Цвятко Радойнов и в това си качество като завеждащ минно-подривното дело в България. Много неща са казани за Вапцаров, но малко е известно неговото участие в Македонския литературен кръжок, създаден от комунистите за да възпитава и налага новата сърбоболшевишка "македонска нация"! За съжаление неговата поезия и творчество са преплетени от политическите му убеждения и дейност при изпълняването на партийната повеля за отпочването на създаването на македонски език и литература, както и написването на македонска история, за да се намерят аргументи, макар и фалшиви, за утвърждаването на измислената с коминтерновски декрет македонска нация (вж. Резолюцията на Коминтерна от 11 януари 1934 г.). Дори съпругата на поета Бойка Вапцарова, въпреки изключително ценните си спомени и публикации за поета, не се осмелява да каже истинското име на създадения и оглавен от Н. Вапцаров Македонски литературен кръжок, а говори само за някакъв неопределен Литературен кръжок. Тази истина се спестяваше и в учебниците по българска литература. Тя не намери място и в историята на българската литература. Цензурата и страхът бяха пречка и за анализа на стихотворенията му „Татковина”, „Земя”, „Елтепска”, „Майка”, „Реферат”, „Илинденска”, „Крали Марко”, които са вписани в документите на кръжока като планирани..................................................................................................................... Цит.: Цочо В. Билярски,frognews, 23 Юли, 2012
Добре, че американците и европейците ги подбутнаха. И добре, че Русия в момента е слаба.
ЦИТАТ от македонеца Н Й Вапцаров (вж по-долу) от доклада на Никола Й. Вапцаров „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея, които трябва да следват революционните идеи на Гоце Делчев и Даме Груев” пред сбирка на Македонския литературен кръжок Октомври 1938 г. .................................................................................................................. .........................Случи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват и крепне едно поколение, ентусиазирано от лозунга - Свободна и Независима Македония! Това е най-важният етап от македонския въпрос в последните години...................................................... ..................................................................................................................
Уточнителят, тоя цитат го цитира още в коментар №5. Всъщност правилно го вадиш отделно, щото се съмнявам много хора да са ти прочели целите километрични коментари. Можеше да минеш само с него.