В момента в Twitter обикаля едно meme, в което има две контрастиращи снимки: едната е "аз в началото на 2016"; другата - "аз в края на 2016".
Популярните примери за това meme включваха пате, държащо нож за масло, срещу гарван, държащ назъбено острие, младия Леонардо ди Каприо в "Титаник" срещу замръзналия ди Каприо в "Завръщането"; Статуята на свободата, каквато в момента съществува, срещу разпадащата се затрупана от пясък Статуя на свободата от "Планетата на маймуните".
Me at the beginning of 2016 versus the end of 2016. pic.twitter.com/VTmv8hR6HF
— Amir Talai (@AmirTalai) December 16, 2016
Като всички подобни шеги, и тази спира да бъде забавна в момента, в който я опишете с думи. Но разбирате идеята: закачката е в това, че разрухата през тази година ни е изпълнила с дълбока горчивина. Защото 2016 беше много, много неприятна година.
Присъщо е на годините да изглеждат изтощително, погледнати в ретроспектива. Светът е безмилостен; имаме кратка колективна памет и когнитивно предразположение, което ни кара да помним неприятните събития повече от позитивните.
Социалните медии ни насърчават да описваме неприятните неща по по-драматичен начин и после да претендираме, че сме били полезни на другите. Затова ужасните им традиции ни водят до нещо като ежегодно заключение.
Търсенията в Google за "най-лошата година" достигат своя пик всеки декември. Всяка година е най-лошата в историята - или поне от известно време си мислим така.
Все пак 2016 г. сякаш си е заслужила някакъв вид специално признание. Още преди да е приключила, годината изглеждаше като една дълга безсънна нощ, погълнала бекрайна серия от кошмари.
Вирусът зика; терористични атентати през няколко дни, включително бомби в Брюксел, смъртните случаи в Ница, на националния празник на Франция, опитът за преврат в Турция. През юни 50 души бяха убити в гей клуб в Орландо; през юли един-единствен атентатор-самоубиец уби 292 души в Багдад.
me at the beginning of 2016 versus me at the end of 2016 pic.twitter.com/KQGbanV1Xk
— HawkesBay (Löuche) (@HawkesBay) December 16, 2016
Дейвид Боуи умря, както и Принс, Мохамед Али и Ленърд Коен. На 5 юли, Алтън Стърлинг бе застрелян от упор от полицаи в Батън Руж; той продаваше компактдискове на паркинг. На 6 юли Филандо Кастил бе убит от полицаи по време на рутинно спиране от пътната полиция Минесота; последните му мигове бяха заснети на видео от приятелката му Даймънд Рейнълдс. На 7 юли при мирен протест в Далас срещу тези незаконни полицейски убийства, бяха убити петима полицаи.
И после, естествено - не, че сте забравили! - дойдоха изборите.
За САЩ седмиците от 8 ноември напомнят последиците от природно бедствие - безумна, нетипична катастрофа, която остава невидима за някои, а за други носи само радост. Престъпленията от омраза се увеличиха; свастики се появяват на много места.
Изборът на Доналд Тръмп е реабилитация на предразсъдъците като основа на американската държава и сигнал за сериозна предстояща глобална нестабилност. Светът не е достатъчно подготвен, за да се справи с президентството на Тръмп.
Северният полюс, седмица след изборите, беше с 2 градуса по-горещ от нормалното. Венецуела се срина; Турция е бездна от нарушения на правата на човека; Алепо изживява "пълен разпад на човечността."
Силата навсякъде се оказва в ръцете на твърдата и крайна десница.
И все пак, няма никакъв смисъл да казваме, че 2016 е била най-лошата година за всички времена. Това е тик или ритуал - нещо като молитва следващата година да бъде по-добра, което няма да се случи.
Светът остава постоянен; нищо не се променя особено в полунощ на който и да е ден, независимо колко бляскаво е обратното отброяване. Джон Оливър взриви гигантски надпис "2016" в шоуто си по HBO, но жестът му изглежда напълно безсмислен.
Предполага се, че водещата идея в случая е била катарзис, но думата "най-лоша" просто води до още по-депресиращи сравнения. Погледнато обективно, няма недостиг от кандидати за по-лоши години.
През 2013 - годината на атентата по време на Бостънския маратон - The Atlantic анкетира някои експерти по този въпрос. Най-лошата година, заяви един от тях, е била преди над 65 милиона години, когато Земята е била ударена от астероида Чиксулуб.
Или 1520 г., когато едрата шарка е съсипала Америка; или 1914, когато е избухнала Първата световна война; или 1918, когато краят на тази война е бил последван от "испанския грип". Slate зададе същия въпрос миналия юли, и един историк посочи като най-лоша година 72 000 пр.н.е., когато вулкан в Суматра е изригнал със силата на 1.5 млн. атомни бомби.
Друг посочи 1348 г., в която Черната смърт е стигнала до Европа; трети - 1943, най-смъртоносната година на Холокоста; още един предложи 2003 - годината на американската инвазия в Ирак.
Бъдете сигурни, че 2016 година не е най-лошата за всички времена.
Стивън Пинкър твърди в книгата си "По-добрите ангели на нашата природа", че всъщност светът използва все по-малко насилие с течение на времето. Това, което е особено болезнено сега, е това усещане за неочакван обрат - страхът, че десетилетия на постепенен прогрес ще бъдат бързо заличени от празноглав демагог, който изглежда сякаш прави всичко според капризите на момента.
Два дни след изборите Зейди Смит каза пред група хора в Берлин: "Ако облаците се сгъстяват над прозата ми, това не е защото нещо перфектно се е доказало като лишено от съдържание, а защото това, което ставаше възможно - и все още се приема от милиони за възможно - сега се отрича, все едно никога не е било, и никога не би могло да съществува."
Obama: 'Me at the beginning of 2016 versus me at the end of the 2016' pic.twitter.com/Hn8UPfp6AN
— Will Federman (@wfederman) December 16, 2016
Надеждата е нещо неуловимо, но в крайна сметка ще се върне. Това, от което се опасяваме този декември, са условията, които позволяват на надеждата да надделее.
Притесняваме се, че усещането за "най-лошата година в историята" е наполовина състояние на Интернет, на начина, по който възприемаме новините, поднасяни през социалните медии. Всичко изглежда твърде интимно, твърде агресивно; интерфейсите, които трябваше радостно да ни свързват със света, вместо това породиха страх и отчуждение.
Притесняваме се, че това усещане за безкрайно емоционално бомбардиране ще ескалира, независимо какви са новините.
Във всеки случай, някой ще туитва "най-лошата година" на всеки няколко минути, докато 2016 не приключи, и после хората ще започнат да туитват "най-лошата година" в момента, в който започне 2017.
Те ще пишат "най-лошата година", защото са разляли напитките си или таксито им е закъсняло; защото не харесват Тръмп; или защото са прочели нова публикация от Бана Ал Абед, 7-годишното момиче в Алепо, което туитва за страха си от смъртта.
Няма граници на количеството нещастие, което човек може да възприеме през Интернет, и няма лесен начин да се калибрира. Не е създаден пътеводител как да разшириш сърцето си, за да побереш в него тези едновременни частици от човешко изживяване; няма начин да се приучиш да отличаваш баналното от фундаменталното.
Нашата способност да променяме нещата не нараства със същите темпове като способността ни да научаваме за тях.
Така че 2016 не е най-лошата година в историята, но е годината, в която започнахме да чувстваме, че Интернет би могъл да предизвиква само усещане за безпомощност.
Това чувство се проявява, когато се получи дисбаланс между нещата, които човек може да промени, и нещата, които могат да променят човешкия живот. което не носи никакво облекчение.
