На 30 март Министерски съвет прие накуп три инвестиционни проекта в областта на отбраната - за поддръжка на наличните МиГ-29, за покупка на нов многоцелев изтребител и за строителство на два многоцелеви патрулни кораба.
Общата им стойност по данни на МО е 2,419 млрд. лева.
Военният министър Николай Ненчев побърза да заяви, че това е исторически ден и много вероятно да се окаже прав, макар и не точно в контекста, в който му се иска.
В двата мега-проекта за нов изтребител и нови кораби за ВВС трябва да се вложат общо 2,33 млрд. лева в рамките на следващите шест години.
Защо се бърза, след като нормалната практика е подобни сделки да се изплащат в доста по-дълъг период, засега е неясно.
От МО разчитат, че още през тази година за плащания ще се дадат 174 млн. лева. През 2017 и 2018 г. сумата е вече 464 млн. През 2019 г. тя пада до 282 млн., но през 2020 г. отново се вдига до 532 млн. лева и през 2021 г. държавата трябва да отдели 450 млн. с което сделките за изтребителя и двата патрулни кораба ще бъдат изплатени.
Какво обаче показват разчетите на финансовото министерство?
В бюджета за 2016 г. целево са отделени 160 млн. лева за въоръжените сили. Половината от тях са разписани за авансови вноски за придобиването на патрулни кораби, а другите са заделени за стабилизация на изтребителната авиация (най-вече инвестиции в МиГ-29) и малка авансова вноска по придобиването на нов изтребител.
Бюджетните прогнози за 2017 г. говорят за 200 млн. лв. целеви пари предназначени за превъоръжаването на армията, като тази сума ще се запази и в следващите няколко години.
Нужна е математика от нивото на втори клас, за да се види, че плановете на МО се разминават с тези на Министерството на финансите с по няколкостотин милиона годишно.
Министърът на отбраната не пропуска да отбележи, че е длъжник на Сухопътни войски и ще вкара за разглеждане в Министерски съвет техния инвестиционен проект за придобиване на нови бойни машини за пехотата, който се оценява на около 1 млрд. лева.
Въпреки че сметките на военното ведомство очевидно са криви, министър Ненчев и премиерът Борисов повтарят една и съща мантра вече близо две седмици - пари има.
Министър-председателят твърди, че пресечената контрабанда пълни хазната и оттам има и средства за армията.
Явно не точно на такова мнение са в Министерство на финансите.
Опасенията, че поредният напън за модернизация ще излезе ялов са вече плъзнали по етажите на МО.
За разлика от други празни модернизационни инициативи този път на масата има някакви пари, но е ясно, че те няма да стигнат за всички. И явно ще се стигне до народната приказка - който превари, той завари.
Ако в последните над 12 години непрекъснато се говори за покупката на нови изтребители за ВВС, то многофункционалните патрулни кораби за ВМС са новост в общественото пространство.
Някъде в началото на 2014 г. тогавашният военен министър Ангел Найденов пласира концепцията за строителството на три лековъоръжени патрулни кораба в България, като целият проект трябваше да е на стойност 360 млн. лева.
Идеята остана да се развива от неговия служебен заместник Велизар Шаламанов, който в своята визия за въоръжените сили заложи покупката на 2-3 подобни съда. В начален вариант те трябваше да са леко въоръжени, но постепенно да се насищат с оръжия и сензори.
Тези кораби отново се появиха в плановете на властта в края на октомври 2015 г., когато в бюджета бяха заложени 80 млн. лева за авансови плащания за покупката им. Тя окончателно залегна в приетата от правителството „Програма за развитие на въоръжените сили до 2020 г".
Пролетта ни донесе не една, а цели три изненади във връзка с корабните амбиции на МО.
Първо, приетият инвестиционен проект за придобиването на два такива кораба се оказа на стойност от 820 млн. лева.
Второ, ВМС изведнъж забравиха амбициите си да модернизират бившите белгийски фрегати - проект, който бе основен за флота в последните години.
И трето, двата патрулни кораба трябва да се строят в България, въпреки че нямаме никакви традиции в тази индустрия.
Над 400-те милиона, които МО иска да излее за всеки от въпросните кораби, подсказва, че всъщност под названието „патрулен кораб" се крие боен кораб от клас корвета. Предвид зрелищния провал на програмата за придобиване на такива кораби от преди 8-9 години е нормално във военното ведомство да бягат от този термин.
Не по-малко интересна е амбицията тези кораби да се строят в България. Военният министър вече многократно заяви, че така проектът ще излезе до 30% по-евтин, ще се създадат 400 - 500 работни места и част от парите за превъоръжаване ще се върнат като инвестиции в родната икономика.
Всеки средно кадърен икономист би могъл да създаде десетократно повече работни места с 820 млн. лева, а обясненията за 30% по-евтино изпълнение са трудни за вярване, защото практически всичко за тези патрулни кораби ще се внася отвън - като се започне със стоманата, от която те ще се строят и се стигне до въоръжението.
Най-квалифицираният персонал, който ще се занимава с интеграцията на бордните системи и изпитанията им, също ще дойде извън България.
Технологичните рискове от това да се учим в движение как се строят бойни кораби, не са за пренебрегване.
Притеснителното в случая е, че амбициите на правителството да строи бойни кораби превръща евентуалния конкурс за избор на изпълнител в състезание с един кон, защото единствената действаща корабостроителница у нас е варненската „МТГ Делфин".
Тя вече е представила на МО свой проект, който ще се строи с чужди подизпълнители.
Всичко това би било буря в чаша вода, ако представители на ГЕРБ не се ангажираха дейно с проекта. Основен мотор тук е депутатът от управляващата партия Пламен Манушев, който е вицеадмирал от резерва и бивш командир на ВМС.
Аргументите му, че подобни кораби ще ни трябват, за да охраняват евентуалните газови находища в Черно море и ще създават работни места, вече се повтарят и от военния министър.
Летвата на партийна подкрепа беше вдигната до ниво на премира Борисов, който на 10 април заяви, че лично е обещал тези кораби да се строят у нас и изрази увереност, че след това ще можем дори да експортираме въпросните съдове.
Източници в МО твърдят, че в последните седмици везните на политическата подкрепа категорично започват да се изместват към корабостроителната програма, а останалите крупни проекти остават на заден план.
За да не си създава лош имидж във войските, политическото ръководство на армията формално ще подкрепя всички големи модернизационни програми, но реално разполага с достатъчно бюрократични инструменти, за да фаворизира един проект и да канализира малкото налични средства към него.
Ако това стане факт, то МО ще трябва да дава тежки обяснения защо ще се строят бойни кораби, а няма да се купят изтребители за замяна на съветските МиГ-29 или няма да се оборудва пехотата с нови бойни машини.
Не е изключено горещият картоф за приоритизирането на военните проекти да бъде метнат на Народното събрание, което трябва да даде съгласието си за реализацията на всички военни проекти, чиято стойност надхвърля 100 млн. лева.
Миналата седмица Комисията по финанси отказа да гледа проектите за бойните кораби и изтребителите с аргумента, че първо по тях трябва да се произнесе Комисията по отбрана. Кога ще стане това, засега не е ясно.
Обективно, самият военен министър се поставя в матова ситуация, като обещава за всички по много и не дава ясна аргументация затова, защо армията трябва да опитва да се модернизира ударно по всички фронтове, след като е ясна липсата на достатъчно пари за подобни мащаби.
Премиерът Борисов също влезе в този загрижен тон и започна да раздава обещания на килограм.
Предвид наближаващата среща на върха на НАТО през юли, двамата май нямат друг вариант, освен да демонстрират загриженост за армията, тъй като тежките критики за маргинализирането на отбранителния сектор, които партньорите ще ни отправят, са неизбежни.
Ясно е и друго - в бюджета има едни 160 млн. лева, които трябва да се похарчат за модернизация до края на годината.
Кой проект ще бъде спъван от МО и кой ще бъде побутван, ще се разбере съвсем скоро.
