Гръцката драма се развива вече 5 години. За да се избегне фалитът на страната и да се спаси еврозоната, бяха направени множество отстъпки и реформи и бяха налети огромни суми пари.
Всъщност Гърция в момента дължи повече, отнесено към размера на нейната икономика, отколкото в началото на кризата.
За сметка на това много държави от еврозоната бяха притиснати с гръцкия сценарий да приемат тежки и болезнени реформи и икономии.
Резултатът е спорен. Задлъжнялостта на Испания, Поругалия и Италия остава висока. А дългосрочните им икономическите проблеми се задълбочиха в резултат на политиките на икономии.
Гръцкото плашило работеше добре, докато на власт в Атина в началото на тази година не дойде СИРИЗА. Коалиция от леви идеалисти, които не вярват на Брюксел и искат да извадят страната си от перманентната криза, която вече изяде една четвърт от гръцката икономика, без да има каквито и да е признаци на съживяване.
Изведнъж фалитът на Гърция отново излезе на дневен ред. Сумите, които дължи страната, са огромни. Държавният външен дълг възлиза на 177% от брутния вътрешен продукт по данни на ЕВРОСТАТ или 323 млрд. евро.
Плащанията по дълга, въпреки че лихвите са много по-ниски от пазарните, а голяма част от падежите са отложени за след 2022 г., представляват сериозно изпитание за гръцкия бюджет, който, благодарение на свиващата се икономика, преразпределя все по-малко средства.
За да се избегне фалитът на страната, кредиторите - Европейският фонд за финансова стабилност, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, постоянно отпускат нови заеми за гръцкото правителство, с което то да рефинансира старите. Или по-скоро, отпускаха.
От идването на СИРИЗА на власт спасителната програма за Гърция и оставащите в нея 7.2 млрд. евро, са замразени. Въпреки това вече 5 месеца гръцкото правителство успява да избегне фалита. Но натискът върху него се засилва с всеки изминал ден.
Какво се промени в Гърция с идването на СИРИЗА? Нищо особено. Обещанията за увеличаване на публичните разходи и икономически растеж няма как да бъдат изпълнени, когато всяко свободно евро отива за плащанията по дълга.
За кредиторите и по-специално за тези от еврозоната, към които е 60% от гръцкия дълг, проблемът е политически. Истината е, че въобще не става въпрос за пари, а за избиратели. Мнозина политици в Северна Европа и най-вече Германия, Финландия и Холандия използваха гръцкото плашило в предизборните си кампании и сега трябва да играят по правилата, които сами са си създали.
В Гърция проблемът също е политически. Всяка отстъпка пред кредиторите е удар срещу предизборните обещания на СИРИЗА и предпоставка за нови предсрочни избори.
Нещата щяха да са значително по-прости, ако ставаше въпрос само за няколкостотин милиарда евро.
Всички са наясно, че Гърция не може да върне този дълг никога. Тя практически не е емитент на суверенна валута, а така или иначе задълженията са в евро. Дори намаляването на обема на дълга ще означава нови фискални мерки, ограничаващи икономическия растеж. А това пък ще води до увеличаване на тежестта на задълженията върху икономиката - съотношението дълг към БВП.
Духът беше изпуснат от бутилката с активната ненамеса и дори подкрепа на кредиторите. Сега е популярна тезата, че гърците са натрупали задълженията по време на щастливите години преди глобалната финансова криза през 2008 г. Има известна истина в това, както може да се види и от ревизираните данни за публичните разходи на гръцката държава.
От друга страна обаче същите тези данни показват, че през 2008 г. държавният дълг е възлизал на 105% от БВП.
А след фалита по задълженията към частните кредитори през 2012 г., т. нар, преструктуриране, наложено от Брюксел, задлъжнялостта на Гърция вече не е пазарен, а изцяло политически проблем.
Така се стигна до събитията от миналата седмица. Притиснато до стената, гръцкото правителство предложи сериозни отстъпки пред кредиторите като вдигане на ДДС, приватизация на държавни активи на безценица - в настоящата ситуация няма как да бъде постигната висока цена, пенсионна реформа, която да премахне различните видове преференции при излизане в пенсия и да вдигне възрастта за пенсиониране до 67 г. Общата сума на икономиите щеше да достигне 8 млрд. евро. Твърде малко на фона на дълга и твърде много за депресираната гръцка икономика.
Финансовите министри от еврозоната, от които се очаква експертно становище, отхвърлиха предложението, заявявайки, че то е твърде "меко" и няма как да бъде представено пред парламентите и избирателите в собствените им държави.
От своя страна обаче управляващите в Гърция са подложени на все по-силен натиск да изпълнят дадените предизборно невъзможни обещания. Твърде спорно е дали гръцкият премиер Алексис Ципрас ще успее да прекара дори това "меко" предложение през парламента, тъй като собствената му партия СИРИЗА е готова да отхвърли мерките за нови икономии.
Така преговарящите страни се оказаха в политическа безизходица. Ципрас направи хитър ход, като поиска от кредиторите да удължат настоящата спасителна програма, която е замразена, за да могат гръцките избиратели да гласуват на 5 юли на референдум за мерките за икономии. Изборът на практика ще е между държавен фалит и икономическа разруха. Но Ципрас си измива ръцете с избирателите.
Това вбеси неимоверно европейските "партньори" на Гърция. Те тъкмо се готвеха да отпразнуват края на правителството на СИРИЗА, но бяха подхлъзнати от гръцкия премиер.
Финансовият министър на Холандия и председател на еврогрупата Йерун Дайселблум се ядоса толкова много, че заяви, че следващото заседание за преговорите с Гърция ще бъде без участието на гръцките представители.
ЕЦБ пък е под силен натиск от Германия да спре да отпуска ликвидна помощ на гръцките банки.
Германските политици съвсем открито играят на добро и лошо ченге с Гърция. Канцлерът Ангела Меркел е доброто, колкото и да не й отива това. А всички останали са лоши ченгета.
Козът с гръцките банки е наистина последният в ръцете на кредиторите. Паникьосани от възможността страната им да излезе от еврозоната, гърците масово теглят пари от банковата система. И тази паника съвсем целенасочено се насърчава от европейските политици, които говорят за фалит и изваждане на страната от валутния съюз.
А това няма как да стане. Единственият възможен начин Гърция да излезе от еврозоната е, ако гръцкият народ на референдум направи този избор или гръцкият парламент вземе такова решение и след това то бъде одобрено от всички останали страни-членки.
Евентуален мораториум върху плащанията по държавния дълг на страната няма нищо общо. Разбира се, Гърция може да бъде съдена от кредиторите, но това по никакъв начин не касае нейното членство във валутния съюз.
Без подкрепата на ЕЦБ гръцката финансова система ще се срине. Няма банка в света, която да може да оцелее без външна помощ, ако трябва да изплати всички средства, депозирани в нея. (Засега ЕЦБ продължава помощта си към гръцките банки)
Целта е ясна. Положението в Гърция да стане толкова тежко за обикновените гърци, че те да свалят правителството на СИРИЗА, което с напъните си за независима политика създава проблеми на кредиторите.
Точно за това решението на Ципрас за референдум ядоса финансовите министри от еврозоната. Те могат да си играят с гръцките политици, но ако направят същото с целия гръцки народ, ще загубят аурата си на добрите в спора.
Какво ще стане ако на 5 юли Гърция избере да фалира? Кредиторите няма да го допуснат. Мораториум върху плащанията по дълга, означава свобода за гръцката икономика. Нищо друго няма да се промени спрямо сегашната ситуация, освен, че Гърция ще трябва да направи много по-малко икономии на публични разходи в дългосрочен план.
Оставено без външно финансиране, на правителството в Атина ще му се наложи да работи с бюджетен излишък, да направи реформи и да се пребори с корупцията и клиентелизма в страната. Това са приоритетите за неговото политическо оцеляване. Първичен бюджетен излишък беше постигнат през миналата година, така че кризата сега ще е краткотрайна.
За кредиторите това е най-лошият възможен сценарий - Гърция спира да им плаща, те отписват 60-80% от портфейлите си с гръцки дълг, а икономиката на страната започва да се възстановява. Подобно развитие на ситуацията би поставило под въпрос цялата системна за солидарност в еврозоната и би навредило силно на политическите позиции на европейските консерватори.
Ето защо гръцките банки сега са превърнати в заложници за доброто поведение на управляващите в Гърция. Като за типична популистика партия обаче за СИРИЗА идеалите са по-важни от прагматизма. И двете страни на масата за преговори вече са вдигнали залозите докрай.
