Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Колко близо е Иран до ядрено оръжие? Този въпрос ще значи много за мира през следващите години

Иранско-американският конфликт само става още по-сложен и многопластов Снимка: Getty Images
Иранско-американският конфликт само става още по-сложен и многопластов
Една от централите за обогатяване на уран в Иран Снимка: Getty Images
Една от централите за обогатяване на уран в Иран

Убийството на иранския генерал и водач на силите "Ал Кудс" при операция на американските сили определено размести пластовете и предизвика сериозни трусове в Близкия изток. Едно от последствията след убийството беше решението на Иран да се откаже от ядрената сделка от 2015 г.

Самото споразумение поставяше гаранции, че Техеран няма да работи в посока създаването на собствени ядрени оръжия, докато САЩ, ЕС, Русия, Китай, Франция, Германия и Великобритания отмениха част от санкциите си над икономиката на страната.

Сега обаче Иран обяви, че повече не може да спазва ограниченията и правилата на ядрената сделка.

"Като предприема петата стъпка за намаляване на задълженията си, Иран се отказва от последното основно практическо ограничение съгласно Съвместния комплексен план за действие, който се занимава с броя на центрофугите", се казва в изявлението на правителството от неделя.

В интерес на истината, още откакто САЩ се изтеглиха от споразумението през 2018 г. - скоро след встъпването на Доналд Тръмп като президент, Техеран започна да увърта около собствения си ангажимент по сделката. Това се засили особено през 2019 г., като на няколко пъти иранците увеличаваха запасите си от обогатен уран над допустимите норми в опит да извъртят ръцете на останалите страни по сделката да заличат санкциите срещу страната.

Това беше и основната цел на по-голяма част от усилията на ислямската република през последните няколко години на фона на все по-сериозните социални и финансови проблеми вътре в страната. Мащабната външна политика на Иран за установяване на коридор на контрол от Техеран до Бейрут и налагане на доминация в региона (включително спонсориране, обучение и въоръжаване на множество шиитски милиции и военизирани групировки в Близкия изток) гълта много от средствата на държавата, а тежките международни санкции, особено от страна на САЩ усложняват значително нещата.

Сегашното съобщение на Иран за излизането от сделката се разглежда широко като реакция на убийството на Касем Сюлеймани при операция на САЩ.

Мнозина експерти обаче са на мнение, че нещата не са съвсем така и това е просто поредният ход, с който Техеран се надява да убеди европейските правителства но експертите твърдят, че това е част от по-дълга тенденция, породена от оттеглянето на Тръмп от договора през 2018 г.

Според експертите дори е спорно дали Иран наистина излиза от сделката. Страната ще продължи да си сътрудничи с Международната агенция за атомна енергия и е готова да се върне към изпълнение на задълженията си, ако бъдат отменени санкциите срещу страната, се казва изявлението.

Иначе казано - Техеран ще остави с удоволствие ядрените си въжделения, стига ЕС и основно Великобритания, Франция и Германия започнат да вдигат икономическите санкции, като дори ще се откаже от постигнатия напредък.

В крайна сметка, обявеното от Иран изтегляне от споразумението може да се разглежда като поредна крачка в тангото със Запада за извоюване на повече икономическа свобода, което, особено на фона на напрежението от убийството на Сюлеймани, дава силна ръка на Техеран.

Въпреки това подобни действия действително ще затегнат още повече напрежението със САЩ. Докато Иран не обяви какви конкретни ядрени дейности възнамерява да възобнови, освен решението да се премахнат ограниченията за обогатяване, производство и изследванията на уран, това скоро може да се превърне в предизвикателство за администрацията в Белия дом.

САЩ вече са били веднъж в подобна ситуация, изправени пред дилема относно Иран и ядрените му амбиции - да се позволи Иран с бомба или да се бомбардира Иран. Именно това постави и основата за създаването на споразумението от 2015 г. Но тогава самата ситуация беше по-различна, както и властта във Вашингтон.


Доналд Тръмп има далеч по-агресивен подход от своя предшественик Барак Обама

Сега напрежението между двете държави е далеч по-голямо, като Доналд Тръмп още от началото на мандата си заявява, че ще притисне Техеран. Tова даде изражение в още по-тежки икономически санкции, дипломатически натиск и извиване на ръцете на партньорски държави също да повишат санкциите си срещу Иран (с променлив успех).

Междувременно Пентагонът обяви Иранската ислямска революционна гвардия за терористична организация (в началото на седмицата от Иран отговориха на това, посочвайки че вече ще разглеждат Пентагона като терористична организация).

Всичко това засили иранската политика на "максимална съпротива" - едновременно стъпки към ядрено оръжие и също така и засилване на прокситата срещу американски цели. Най-скорошният пример за това е убийството на американски войник от подкрепяните от Иран милиции в Киркук, Ирак. Други примери са нападенията срещу саудитски петролни съоръжения и свалянето на един американски дрон.

Една от стратегиите на Техеран включваше също така и установяване на контрол върху корабоплаването във важния за петролната търговия Ормузки проток (срещу която впоследствие Вашингтон започна коалиция за патрулиране и охрана на танкери).

Всички тези стъпки бяха обратими, тъй като иранците се надяваха, че ще принудят президента Тръмп да приеме нова сделка, която ще премахне американските санкции срещу Иран (като дори имаше напредък по тази линия в един момент, докато Тръмп обмисляше среща с иранския президент Хасан Рухани миналия септември) или да накара европейските лидери да осигурят финансова компенсация.

При сегашните условия обаче изглежда много малко вероятно да се стигне до нова сделка между Вашингтон и Техеран, въпреки че иранците държат на американския компромис, за да се върнат на масата за преговори.

Точно този президент на САЩ, който има навика да заплашва с оръжията в арсенала си, може да възприеме усилията на иранците като опит за действително въоръжаване с атомна бомба.

Основното нещо, което може да спре един бърз и решителен удар от американска страна, е фактът, че нито Европа, нито Русия, нито Китай биха толерирали подобно нещо. И сега европейските партньори на Америка излизат с остри реакции срещу акцията по убийството на Сюлеймани, а въоръжен категоричен отговор към иранската ядрена заплаха може като цяло да разбие съюзническите позиции между двете страни на Атлантическия океан.

Затова и решаващ момент ще е как точно Техеран ще изиграе картите си в тази ситуация. Ръководството в страната добре разбира, че дори и само намек за ядрено оръжие ще настрои всички срещу тях. Това е и причината за твърде видимото излизане извън споразумението от 2015 г., което може да налее вода в мелницата на САЩ, че се опитват да се справят срастяща опасност.

В случая полезният ход на страната е да продължи да се движи в полето на "държава жертва на американската агресия", което означава по-малко показване на мускули и повече дипломатически совалки към Европа.

Другият важен момент е колко близо в действителност е Иран до създаване на ядрено оръжие и с каква скорост ще търси да постигне пробив в това отношение.

Според Майлс Помпер, експерт по ядрено оръжие в Института за международни изследвания в Мидълбъри, цитиран от Wired, ще е нужно най-малко една година на иранските учени, за да достигнат до този етап. Изчислението се основава на количеството работа, която страната би трябвало да направи само за да върне ядрената си инфраструктура до нивата отпреди 2015 г.

Оценката на времената на прекъсване включва много предположения, защото те зависят от това колко агресивно се движи дадена страна към постигането на ядрено оръжие.

"Много сложно е за изчисление колко време ще отнеме на Иран да натрупа достатъчно материали за само една бомба", казва Дарил Кимбол, изпълнителен директор на Асоциацията за контрол на оръжията, пред изданието. Според него страната ще навакса сравнително бързо забавянето, но е страшно трудно да се прогнозира кога би имала вече готова бомба.

Спорен е въпросът как една страна увеличава обогатяването на уран от ниските нива, необходими за атомните електроцентрали, до материал с оръжие. Като част от договора за 2015 г. Иран беше ограничен да обогати своя уран до едва 3,7 процента и запаси не повече от 300 килограма от него.

Освен това Иран може да работи само с около 5000 от основните центрофуги, необходими за обогатяване на уранова руда, далеч по-малко от 19 000, които е имала преди договора. При тези условия Техеран все още ще може да управлява своите атомни електроцентрали, но количествата не са достатъчни за военизиране на проекта.


Една от центрофугите в Иранската ядрена програма

Времето, необходимо за постигане на тези етапи за обогатяване, в крайна сметка зависи от качеството и количеството на иранските центрофуги.

Когато уранът се добива, той се състои почти изцяло от изотопа уран-238, който е сравнително безполезен, ако се опитвате да направите бомба. Изотопът Уран-235, който може да изравнява градовете, съществуват само в изчезващи малки количества в природата. Центрофугите позволяват на учените да разделят двата изотопа на урана, защото по-тежкият изотоп - уран-238 - се изтласква от външната страна на бързо въртящата се машина, докато уран-235 се струпва в средата.

Повтаряйки този процес отново и отново, учените могат да изтласкат концентрациите на уран-235 от по-малко от 1% до над 90%. Властите в Техеран все още не казват колко центрофуги смятат добавят към настоящите си наличности. И тепърва ще се вижда с каква скорост ще се развие програмата.

Всеки един знак, че Иран се доближава до ядреното оръжие ще вдига залозите в дипломатически план, увеличавайки същевременно и риска за мира.

Възелът между Запада и ислямската република се затяга все повече на фона на последните актуални събития. Ядрената програма на Иран безспорно ще е в центъра на този конфликт.

Решенията, взети в Техеран и Вашингтон през следващите седмици, вероятно определят това колко агресивни ще са следващите стъпки на Иран.

Франция, Русия, Германия и Китай сигнализираха за намерението си да продължат да поддържат споразумение и Иран е оставил отворен път към дипломацията, но въпросът е на каква цена ще дойде връщането на масата за преговори.

   

Най-четените