Македония – далечната близка

Бягащи хора, опожарени къщи, взривове, 30-часова престрелка. Баталните сцени са от северния македонски град Куманово, където полицията, макар и трудно, обезвреди въоръжена терористична група с отличителни знаци на Армията за освобождение на Косово. 22 жертви, 30 арестувани, много неизвестни и един въпрос, който ни вълнува пряко:

Заплашена ли е стабилността на Македония?

Звучи крайно, но не и невъзможно, ако се съди по противопоставянето между албанци и македонци.

Още през 2008 г. при теренни проучвания по границата с Албания, в Дебърско, местните жители казват, че „планинската гранична полоса не означава нищо и се преминава ежедневно", разказва д-р Антонина Железкова, историк и експерт по проблемите на малцинствата.

Тъкмо усещането сред населението в Македония, че границите са несигурни и се преминават безпрепятствено от въоръжени отряди от Косово, според нея, засилва убеждението за липсата на ясна държавна политика по отношение на националната сигурност". От друга страна, Косово не успява да изгради функционираща държава и да ограничи действието на многобройните паравоенни структури.

Недоверието и напрежението между албанци и македонци е факт.

Властите в Скопие обявиха, че разбитата "терористична" група от Куманово е планирала атентати срещу правителствени сгради в цялата страна. Нейните членове влизат от косовска територия в Куманово в началото на май и се установява в квартал „Диво селище". Случайно или не, именно тогава в Куманово се провежда конгрес на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, присъства елитът на държавата, но инциденти няма.

Дали обаче наистина става дума за терористи? В Туитър под хашатага #куманово македонци, повечето от които подкрепящи и протестите срещу властта в Скопие, изказват съмнение, че акцията е започнала като постановка, целяща да отклони вниманието от проблемите на управляващите.

Политологът Димитър Бечев смята, че най-вероятно става дума за удар срещу организирана престъпна група, например за трафик на наркотици, но подбран в най-удачния за властта момент - когато страната е разтърсвана от масови протести, скандални записи на разговори на властта и опозиционни арести.

Самите протести в Скопие също са с противоречив образ. В руски сайтове веднага се прокрадна версията, че Македония е дестабилизирана от Запада, а премиерът й Никола Груевски - подлаган на американски шантаж с албански бунтове и „Майдан - революция" заради „Турски поток".

Куманово и отвъд

Националист и популист, Груевски прослави „най-героичната" и „патриотична акция на полицията" досега и намери повод да обяви извънредно положение, с което да осуети планирания национален протест на опозицията на 17 май.

Акцията на полиция в Куманово, завършила с 22-ма загинали (8 от които служители на македонската полиция) и над 37 ранени полицаи, консолидира привържениците на Груевски и подкопа доверието в албанската общност.

„През 1999 г. албанците от Македония подпомагаха съпротивителните борби на косоварите срещу сърбите, организираха военни отряди, оказваха логистика и нелегални трансфери на храни, медикаменти, оръжия. Сега, при очевидната политическа и икономическа дестабилизация на Македония, косоварите биха искали да върнат „услугата" на македонските албанци, за да им създадат условия за федерализация", коментира Антонина Желязкова.

През 2001 г. македонските албанци, с тяхната въоръжена съпротива в Куманово, извоюваха присъствие във властта чрез Охридското споразумение, което обаче не е подписано от бунтовническата Армия за национално освобождение. „В Македония на практика има двунационална система, споделено участие в администрацията. Албанците легално са получили права, но представителството им не е единно. Груевски умело използва албанските партии, за да управлява в различна конфигурация с тях", коментира Димитър Бечев.

Според него основният проблем е в управляваща фамилия Груевски и установения от нея кланово - клиентелистки режим с контрол над медиите, службите и съдебната система

Резултатът е тотална ерозия на институциите, които не биха могли да работят при идването на друг лидер, дори и в самата ВМРО-ДПМНЕ.

Антонина Желязкова допълва, че Македония имитира мултиетничност, която всъщност се изразява в смесени селища с почти пълна сегрегация. Затова, твърди историкът, все повече македонци са склонни да допуснат разделяне на Македония.

Най-удачният ход в трудната ситуация вероятно е оставка на Груевски, който в миналото успешно е репетирал тази сцена, за да се завърне отново като победител.

И докато дори вещиците на югославските войни се спуснаха над Скопие, българските политици получиха добра възможност. Но не да трупат рейтинг с мантри за етническия модел и толерантност, а да бъдат най-сетне лидери - на балканско и на европейско ниво.

Предстои Европейският съюз да излезе с официална позиция за случващото се в Македония, толкова близка и далечна едновременно. Дали и този път ще сме догонващи?

София е загърбила Скопие и реагира, само когато там вдигнат нов паметник на български владетел, основно чрез Божидар Димитров. Договорът за добросъседство е зациклил на ниво исторически спорове, а в първия мандат на ГЕРБ бяха поставени три условия за европейското членство на Македония. Според дългогодишния кореспондент на БНТ Коста Филипов едва сега българското общество разбира колко лош е режимът на Груевски, като някаква изненада, въпреки деветте му години на власт.

Антонина Желязкова посочва две основни линии, които България трябва да преследва в този процес. Това са санкции за страните - износители на паравоенни групи в региона, както и близък хоризонт за асоцииране на Македония с Европейския съюз.

„Бездействието означава не след дълго Македония реално да се федерализира, а в лошия сценарий - да се разпадне", казва тя.

Македония на практика е в международна изолация, преговорите й за членство с ЕС са блокирани, което се приписва на ината на Гърция в спора за името, на саботажа на България заради историята и какви ли още не извинения, позволяващи на Груевски да стои удобно извън радарите на международните институции - и да управлява както иска.

В досегашните си коментари българските политици акцентират върху етническия мир, който у нас е за пример, но не казват нищо за политическата промяна, която искат излезлите по улиците в Македония. Толкова близка и толкова далечна едновременно.