Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Децата войници - новото оръжие в модерните конфликти

Позната практика, която се завръща Снимка: Getty Images
Позната практика, която се завръща

Последните няколко десетилетия след разпада на Съветския съюз военните конфликти промениха видимо своя характер. От сблъсъци между държави и големи конвенционални армии, военното дело премина в етап на прокси сблъсъци, в които водеща роля имат недържавните актьори.

Макар и националните армии все още да са от решаващо значение, вече трудно можем да си представим в бъдеще да видим битки с мащаба на тези от Втората световна война. Междувременно водещите световни и регионални сили все по-често ще избират за поле за сблъсък на интересите си трети страни.

И докато войната видимо променя своя характер, то някои притеснителни аспекти от нея все още неизменно да съществуват.

Става въпрос за използването на деца войници, които продължават да бъдат най-уязвимата група в едно общество по време на военен конфликт. Смята се, че към днешна дата има 250 милиона непълнолетни, които живеят в конфликтни зони. Въпреки че не носят отговорност за появата на кризите, в крайна сметка те остават непропорционално изложени на всички рискове и опасности по време на война.

Примерите за тяхната употреба са много от последните години, като изгледите са тази порочна практика да продължи.

Невъзможно е да се разбере в глобален мащаб какъв е дори приблизителният брой на децата войници. По данни на ООН през 2017 г. до 100 000 непълнолетни са участвали в 18 военни конфликта по света, като не по-малко от 40 000 са били момичета - някои от тях на не повече от 8-9 годишна възраст.

От Колумбия и Латинска Америка през Африка, Близкия изток до Филипините, децата са експлоатирани от правителствени армии, бунтовници и сепаратисти, престъпни мрежи и терористични организации.

Не винаги е задължително да бъдат използвани във военни действия. Много момичета и момчета участват в различни спомагателни дейности, които обаче могат да бъдат не по-малко рискови и опасни - от шпиони, куриери до секс роби и атентатори.

Последното стана популярна практика за джихадистки групировки като Боко Харам, известна със своите изключително жестоки и безскрупулни тактики на действие, включително отвличания на деца и масови убийства. При един от най-известните случаи от 2014 г. терористичната мрежа похищава 276 ученички в Нигерия. Много от тях са в неизвестност и до днес.

Притеснителни информации сочат, че Боко Харам използват деца за извършването на бомбени атентати. Те го правят несъзнателно, като биват изпращани на оживени пазари, екипирани с бомба, която впоследствие се детонира от разстояние. В повечето случаи децата дори не разбират какво се случва.

Групировката "Ислямска държава" също използва непълнолетни в своята практика. След като успява да овладее големи части от Сирия и Ирак през 2014 г., джихадистката група се концентрира върху стотиците хиляди деца, останали под неин контрол и превръщането им в следващото поколение екстремисти.

Въведена е програма, станала известна с името "Лъвчетата на халифата", която включва класове по индоктринация в радикален салафитски джихадизъм и курсове за използване на оръжие. Когато преминат "обучението", децата са изпращани на фронта или използвани за самоубийствени атентати. Така през 2016 г. 12-годишно момче e взривено по време на сватба в турския град Газиантеп. Загиват 53 души.

Снимка: YouTube

Понякога една от причините за употребата на деца е продължителността на определен военен конфликт. Дори нискоинтензивните след определен период започват да изтощават ресурсите и възможностите за попълване на загубите на участващите страни.

Сирия е особено подходящ пример за подобни практики. Войната започна през далечната 2011 г,, а с нейния напредък различните бунтовнически групировки и правителствената армия загубиха инерция. Така още през 2014 г. доклад на Human Rights Watch прилага доказателства, че Свободната сирийска армия привлича деца към редиците си с обещания за предоставяне на образование и пари.

От своя страна правителствената армия на президента Башар Асад, която в началото на конфликта е в състав от над 250 000 души, в рамките на около година се стопява до една трета от тази цифра заради масово дезертиране и понесени загуби. До 2015 г. режимът е на прага на пълен колапс, а в опитите си да се спаси, започва насилствено да мобилизира момчета под 18-годишна възраст.

Факторите и причините за използването на деца войници са разнообразни и не се ограничават единствено до принуда и насилие.

Не по-малка роля имат и разнообразни социално-икономически фактори, които карат деца да се присъединяват по собствено желание към въоръжени организации. В някои случаи това може да означава нуждата от защита на семейството в условията на военен конфликт или желание за отмъщение, докато в други - става въпрос за бедност, глад, липса на образование или перспективи.

Например в Латинска Америка големи общности остават уязвими за влиянието на картели или въоръжени групировки, поради липсата на държавност в цели региони на някои страни. Често пъти подобни организации успяват успешно да заместят държавни институции при предоставянето на базови социални услуги.

По сходен начин наркобарони като Пабло Ескобар добиват митичен образ сред бедните слоеве на колумбийското общество в началото на 90-те, възползвайки се от провала на държавността.

В наши дни мексиканските картели прибягват до социални мрежи като TikTok, за да "рекламират" своята дейност и привличат младежи с обещания за пари и луксозен живот, докато вече разоръжената партизанска фракция FARC и до днес се защитава в колумбийския съд, заради своята практика да използва деца в дългогодишната си война срещу правителството.

В условията на конфликт, хаос и несигурност винаги децата остават най-уязвими да понесат последствията. Дали насила или по желание, те са изложени най-много на насилие - като участници, очевидци или жертви.

Примерите са видими, а причините - ясни.

Това, което е необходимо да се случи е да се работи в посока превенция и реинтеграция, означава засилена ангажираност на международната общност по отношение програмите за развитие и образование, наред с тези за интегриране обратно в обществото на деца, които вече са били част от въоръжени групировки.



Най-коментирани

Най-четените