Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Джихадизъм в Африка: Как изглежда френският "Афганистан"

Неуспешната кампания военна кампания в Сахел няма как да не предизвика паралел с Афганистан Снимка: Getty Images
Неуспешната кампания военна кампания в Сахел няма как да не предизвика паралел с Афганистан

Сахел е една територия в Африка, която като цяло остава твърде далечна и непозната за България - обширен регион на границата на Сахара, където държавите са известни преди всичко със своята крайна бедност и пандемична корупция.

През последните осем години обаче територията на Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад стана място на трайна нестабилност, насилие и разпространение на радикален джихадизъм от групировки свързани с Ал Кайда и "Ислямска държава".

В този смисъл Франция се намеси директно на терен в най-сериозната военна интервенция за страната от десетилетия насам.

През миналата седмица обаче президентът Еманюел Макрон обяви, че ще приключи операция "Бархан" в началото на следващата година и ще реорганизира френското военно присъствие като намали драстично оперативния състав и освободи няколко от военните си бази в региона.

Това е решение, което без съмнение ще облекчи държавния бюджет и ще прехвърли по-голямата част от отговорността върху сигурността на местните правителства, но в същото време е и едно полугласно признание на Париж за неуспеха на досегашната си стратегия

Реално Франция се намеси в региона в началото на 2013 г. след призив на правителството в малийската столица Бамако, чието падане под контрола на джихадистки въоръжени милиции в онзи момент е въпрос само на няколко седмици. Стартирана е операция "Сервал", която се справя с непосредствената заплаха, а впоследствие по молба на съседните държави французите остават. Така "Сервал", фокусирана само върху Мали, прераства в "Бархан" и обхваща целия регион.

Целта обаче остава същата и е дефинирана от министърът на отбраната в тогавашното правителство на Франсоа Оланд и настоящ министър на външните работи - Жан-Ив льо Дриан.

"Целта ни е да пресечем пътя на това, което аз наричам магистрала за всякакви форми на незаконен трафик, и да предотвратим възможността регионът да стане база за спокойно действие за джихадистки групи между Либия и Атлантическия океан. Това е от пряко значение за нашата сигурност", заяви тогава министър Льо Дриан. 

Към настоящия момент френските сили наброяват около 5100 души, разположени в Мали, Буркина Фасо и Нигер, а щабът се намира в Чад. Корпусът е почти изцяло ориентиран към антитерористична дейност и включва специални части, бронирани машини, разузнаване и въздушни сили.

Като подкрепа на терен още действат две мисии на ЕС и една на ООН в Мали, още една на ЕС в Нигер, както и между 1000 и 2000 американци, които оперират от Мали и чисто нова авиобаза за дронове в Нигер.

Водещият компонент обаче си остава Франция като бивша колониална сила с трайни културно-исторически връзки в региона. А проблемът е, че въпреки всички усилия и средства, френската стратегия не носи очакваните резултати и в никакъв случай не успява да задържи действието на джихадистките групировки, които все повече разширяват влиянието си, като капитализират от липсата на държавност и слабите правителства.

Като цяло идеята на Париж включва удържането на джихадистите, докато същевременно с това се изгражда достатъчно капацитет у държавите, така че те да успеят да се справят сами с предизвикателството.

В този смисъл по френска инициатива през 2014 г. се създаде регионалното обединение G5 Sahel с идеята Мали, Чад, Нигер, Буркина Фасо и Мавритания да обединят сили в областта на отбраната и да изградят общ военен корпус с численост от 5000 души.

Седем години след създаването си обаче G5 Sahel продължава да страда от проблеми с финансирането и да зависи изцяло от помощта на донори и програми за развитие.

Затова и Франция допълнително "интернационализира" участието си в търсене на партньори за споделяне на финансовото бреме, като се акцентира върху значението на региона за сигурността на Европа. Така се задълбочи сътрудничеството с ООН и мисиите на ЕС. По тази линия в началото на 2020 г. (след период от два месеца, в който при атаки на джихадисти, загинаха няколкостотин малийски и нигерски войници) се формира и така наречената оперативна група "Такуба" .

Тя има подкрепата на общо 11 държави от ЕС, заедно с Великобритания, а на терен приема формата на няколко съвместни френско-чешки, френско-естонски и френско-шведски подразделения, като Дания и Швеция допринасят и с хеликоптери. Очаква се на терен контигенти да изпратят още Румъния и Гърция.

Реално това, което се очаква да се случи е Франция да намали поне наполовина своя контингент, а тежестта да се прехвърли постепенно върху силите на "Такуба" до момента, в който страните от G5 Sahel могат да сами да поемат отговорността за сигурността си.

Проблемът обаче е, че в опитите на Франция и партньорите в САЩ и Европа да балансират ефективност със сравнително ограничено военно присъствие, което да не се набива на очи пред чувствителното към чужденци местно население, не води до нужните успехи.

Просто става въпрос за една наистина огромна територия, разделена на изолирани зони, където хората дори не знаят какво означава "държавност" и разбират управляващите елити като нещо далечно и чуждо, а комбинацията от бедност и климатични промени означава, че за цели общности единственият възможен поминък остава трафикът на наркотици, оръжие, хора и антики. Общо взето всичко незаконно, което би могло да стигне с печалба до Европа.

В този контекст на хаос и нестабилност обикновените хора често остават лесно податливи към влиянието на радикални идеи и разбират дейността на престъпни и джихадистки мрежи, даващи възможност за препитание, като много по-близки в контраст с едно непознато правителство в столица на стотици километри, където най-вероятно се говори и на различен език.

Самите правителства в случая също допринасят за нестабилността, управлявани от корумпирани елити, борещи се за власт, контрол и разпределение на ресурсите, често обвинявани в нарушение на човешките права на собствените си граждани.

Нестабилността е стигнала до такива нива, че само за последната година бяха извършени два военни преврата в Мали, а дългогодишният президент на Чад Идрис Деби бе убит в сражение с джихадисти, като в момента страната се управлява от преходен кабинет, ръководен от сина му.

Най-голямото притеснение е, че всичко това ще прелее и в съседните държави като Сенегал и Код Д"Ивоар, където джихадистката активност се увеличава през последните години.

Като се прибави към това и проблемът с Ислямска държава и Боко Харам в близките Нигерия и Камерун, се появява съвсем реална опасност за установяването на един огромен регион на трайна нестабилност в Западна Африка.

Зона особено чувствителна за Франция, която има дълга история на колониално присъствие и силни връзки с местните общества.

През последните години обаче тези отношения все повече започват да приемат негативен оттенък - отчасти заради липсата на сериозни успехи (с изключение на ликвидирането на няколко джихадистки лидера), както и поради натиска от страна на местни критици, които виждат намесата на Франция като неоколониализъм.

От другата страна стои и липсата на вътрешна подкрепа в самата Франция, както показва социологическо проучване на Institut français d'opinion publique, направено в началото на тази година. Според него едва 49% от анкетираните имат позитивно отношение към операция "Бархан" в страна, която исторически все още преживява травмите от военните унижения във Виетнам и Алжир.

Резултатите от анкетата са показателни и не бива да се подценява тяхното влияние при условие, че следващата година има и президентски избори във Франция, а едно задълбочаващо се недоволство сред гласоподавателите (най-вече тези с произход от Африка) може да изиграе лоша шега на Макрон във вота. Затова е и логичен опитът за смяна на стратегията. 

В момента не се очертава сценарии на унизително военно поражение, но все пак няма как да не се направи паралел и с изтеглянето на американските сили от Афганистан, където най-мощният военен съюз в световната история за две десетилетия така и не можа да се справи с талибаните и трябваше да си партнира с корумпиран и неефективен политически елит в Кабул.

В този смисъл неуспешната кампания в Сахел в по-скоро може да се определи като един френски "Афганистан".

Все още не е особено ясно как ще се отрази намаленият френски ангажимент и намесването на повече участие от Европа в условията на липсваща държавност в страни, обсадени от джихадизъм. Франкофонските държави в региона са слаби и стават все по-слаби по подобие на правителството в Кабул, което все повече отстъпва позиции пред напредващите и реваншистки настроени талибани.

За разлика от талибаните обаче, джихадистите в Сахел представляват една изключително сложно заплетена мрежа от много различни организации, които в повечето случаи само номинално стоят под общ флаг и могат дори да са в конфликт помежду си.

Именно тази липса на кохерентност все пак може да даде шанс за Франция и партньорите. В противен случай нищо хубаво не очаква Сахел. И Европа.

Най-четените