Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Има ли шанс за мир в Афганистан

Безкрайният конфликт, който пряко засяга и България Снимка: Getty Images
Безкрайният конфликт, който пряко засяга и България

Следващите месеци се очаква да бъдат от решаващо значение за бъдещето на мира в Афганистан. Страната навлезе във второ десетилетие на непрекъснат хаос и конфликт, а поне към този момент изгледите за постигане на трайна стабилност като че ли не изглеждат особено обнадеждаващи.

През миналата година администрацията на бившия американски президент Доналд Тръмп успя да постигне примирие с талибаните, като двете страни се ангажираха с поемането на взаимни компромиси - Вашингтон обеща да се изтегли напълно от Афганистан, а в замяна талибаните поеха ангажимент да оттеглят подкрепата си за Ал Кайда и да започнат мирни преговори с управлението в Кабул.

На 1 май изтича крайния срок за американското изтегляне, а колкото повече приближава той, толкова по-ясно и видимо става, че целият преговорен процес върви меко казано трудно.

От една страна, правителството на афганистанския президент Ашраф Гани има сериозни опасения, че американското изтегляне ще остави в изключително уязвимо положение неговите сили. От друга страна са талибаните, които не показват никакви признаци за ограничаване на сътрудничеството си с Ал Кайда.

Дискусията относно бъдещето на мрежата "Хакани" също не върви особено ясно. Тя е една от най-сериозните терористични заплахи в Афганистан, а лидерът й Сирадж Хакани, считан за терорист във Вашингтон, е част от висшето ръководство на талибаните.

Планът е талибаните да бъдат включени и интегрирани в управлението по мирен път, но по какъв начин - не се знае. Упорито настояват за установяването на ислямско емирство, като обещават повече права за жените и различните малцинства в Афганистан. Така и не дават обаче повече подробности как ще изглеждат тези права.

Темата има пряко отношение и към България.

Остава отворен и въпросът какво ще се случи със силите на НАТО, ако американците се изтеглят напълно. В момента има над 9500 души контингент в Афганистан, включително 2500-3500 войници от САЩ. Цялата мисия е под тяхно командване и при положение, че те се изтеглят, най-вероятно същото ще направят и останалите 35 държави със сили там.

Преди по-малко от месец изпратихме 42-ия български контингент в Афганистан, който е в състав от 120 души и действа предимно по охраната на авиобаза "Баграм", северно от столицата Кабул.

Последната година след споразумението с талибаните се отрази на на дейността на нашия контингент, като той на два пъти бе предислоциран, а в момента е в подготовка за изтегляне на мисията на НАТО - без всъщност да е ясно със сигурност кога ще има нещо подобно и дали изобщо ще се случи.

Реално погледнато в момента талибаните преговарят от позицията на силата. Вече две десетилетия те не само устояват на натиска от страна на НАТО и САЩ, но и провеждат ефективни военни кампании и затвърждават положението си.

По всяка вероятност в момента те са по-силни когато и да било. Талибаните контролират директно почти 20% от Афганистан, а в още 30% действат свободно и се конкурират с правителството. Въпреки сериозните загуби в жива сила, оценките сочат, че групировката разполага с до 90 000 активни и готови бойци.

От друга страна, тяхната идеология на консервативен ислямизъм, съчетан с пущунски племенно-кланови обичаи, е тясно свързана като цяло с пущунската общност, която наброява над 15 милиона души в Афганистан и още поне 40 милиона в Пакистан.

Тази огромна база представлява основния източник за подкрепа на талибаните, който според техните разбирания придава легитимност на претенциите им.

Не случайно след края на мирната конференция в Москва, на която присъстваха представители на правителството, САЩ, Пакистан, Русия, Китай и Индия, един от говорителите на талибаните уверено заяви, че няма да допуснат да им бъде налагана политическа система отвън, тъй като тя трябва да бъде решена от народа на Афганистан.

В допълнение той също така заплаши, че ако американците не се изтеглят до 1 май, "ще има последствия". Не поясни какви, но много вероятно има предвид подновяване на ежегодната пролетна офанзива, която по принцип започва след стопяването на снеговете през март и април.

Обикновено това значи истински кошмар за местните сили за сигурност и НАТО в Афганистан. Практически по-голямата част от територията на страната се превръща в бойно поле, като зачестяват както военните, така и терористичните атаки. Евентуален провал на мирния процес със сигурност ще означава подновяване на войната с нова ожесточеност.

В така създалата се ситуация изглежда, че талибаните изчакват, поставят условия и заплашват, докато топката е в полето на президента Джо Байдън.

Неговата администрация няма особено много лостове за оказване на влияние, а общо взето опциите за действие се свеждат до пълно изтегляне на 1 май, оставане за неопределено време или удължаване с още шест месеца до ноември.

Не е ясно обаче какво по-точно може да се постигне за половин година, щом не е станало за две десетилетия. Истината е, че Вашингтон просто изгуби козовете си за мениджмънт на този конфликт и в момента се търсят варианти за оказване на международен натиск върху талибаните чрез конференции като тази в Москва и тази в Истанбул през следващия месец.

Идеята е в Истанбул да бъде постигнат консенсус за нови шест месеца, като в това време трябва да се стигне до уговаряне за временно правителство, включващо талибаните. Едва тогава американците биха могли да се изтеглят от един малко по-стабилно изглеждащ Афганистан. Доколкото някой може да си представи каквато и идея за стабилност в Афганистан в момента. 

Как обаче могат да бъдат убедени талибаните за нещо подобно?

Всяка възможност за промяна на позицията им ще изисква нови отстъпки, както и използване на тежестта на фактори като Пакистан.

Исламабад има дълга и сложна история на отношения с тях, която е показала, че каквито и инструменти да има за влияние, пакистанското правителство рядко има особено желание да ги ползва извън рамките на своите интереси.

Не бива да се пропускат също така Русия, Китай и Иран, които капитализират в регионално отношение от затрудненията на Вашингтон. Всяка отстъпка на Белия дом, ще означава увеличаване на тяхното влияние.

Така почти 20 години след 11 септември и началото на "Войната срещу терора", американците изглеждат близо до изтегляне от Афганистан, но страната остава по-нестабилна и по-несигурна отвсякога. 

В момента талибаните са силната страна. За тях мирът не означава край на кръвопролитията, а края на американското присъствие. От там насетне вратите пред тях ще са отворени за разчистване на сметките с местните противници.

И възстановяване на тяхното Ислямско емирство. 



Най-коментирани

Най-четените