Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Доктрината "Герасимов" - хаосът като оръжие на новата война

Доктрината "Герасимов" изгражда рамка за "новите оръжия" и застъпва тезата, че невоенните тактики не са спомагателни при използването на сила, а са предпочитания начин да бъде спечелена една война. Снимка: Министерство обороны Российской Федерации
Доктрината "Герасимов" изгражда рамка за "новите оръжия" и застъпва тезата, че невоенните тактики не са спомагателни при използването на сила, а са предпочитания начин да бъде спечелена една война.

Ако следите поведението на руската пропаганда спрямо САЩ от последната година, можете да откриете доста противоречиви послания. От една страна руските ботове залагаха на Доналд Тръмп в президентската борба, докато междувременно близките до Кремъл медии го представят като глупав и слаб, откакто пое кормилото в Белия дом.

Но дали. Тези, които познават доктрината "Герасимов" в комуникациите на Русия, са на друго мнение.

В началото на 2013 г. ген. Валерий Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили и първи заместник-министър на отбраната на Русия, публикува статия в списание "Военно-промишлен куриер" статия, озаглавена "Стойността на науката е в способността й да предвижда. Новите предизвикателства изискват преосмисляне на формите и методите за извършване на бойни операции".

В нея Герасимов взима разработени още от СССР тактики, смесва ги със стратегическо военно мислене за тоталната война и излага нова теория за съвременния начин за водене война, който прилича повече на хакерство отколкото на фронтална въоръжена атака.

Един от ключовите цитати в текста гласи:

"Самите "правила на войната" се променят. Ролята на невоенните средства за постигане на политически и стратегически цели нарасна и в много случаи те надхвърлят по ефективност вече силата на силата на оръжията... Всичко това се допълва от военни средства от скрит характер."

Мнозина възприемат статията като най-полезния израз на съвременната военна стратегия на Русия, визия за пълна война, която поставя политиката и войната в един и същ спектър от дейности, както във философски план, така и в логистичен.

Подходът е партизански и се води на всички фронтове с разнообразни "актьори" и средства - хакери, медии, бизнесмени, информационни течове, фалшиви новини, както и конвенционални и асиметрични военни средства.

Така с помощта на интернет и социалните мрежи - оръжия, за които съветските специалисти по пропаганда само биха могли да фантазират, всяването на смут във вътрешните дела на чужда държава само чрез информация вече е напълно възможно.

Доктрината "Герасимов" изгражда рамка за тези нови "оръжия" и застъпва тезата, че невоенните тактики не са спомагателни при използването на сила, а са предпочитания начин да бъде спечелена една война.

Хаосът е стратегията, която Кремъл преследва. Според доктрината на Герасимов крайната цел е да се постигне среда на постоянни размирици и конфликти в рамките на вражеска държава, като това може да се възприеме като победа.

Дали работи? Можем да погледнем към Грузия, Естония и Литва, които през последните години изразяваха притесненията си за руското влияние във вътрешните им дела, особено след като администрацията на бившия американски президент Барак Обама понижи тревогата от потенциална нова студента война.

Към момента обаче в управлението на тези три държави вече има партии, чието финансиране води към Русия, и те тихо се застъпват за по-отворен и благоприятен подход към отношенията с Москва.

Доктрината "Герасимов" може да бъде видяна още през 2014 г. в Украйна, където Кремъл подкрепи екстремистите от двете страни на барикадата - проруски сили и украински ултра-националисти. Така конфликтът продължаваше да се подхранва, а Москва се възползва да анексира Крим, докато сепаратистите в източна Украйна започваха война с Киев.

Добавете към това голяма доза дезинформация към тази по принцип объркана среда, в която не можеш да си сигурен за ничии мотиви и на практика няма "добри", и получавате ситуация, в която Кремъл лесно може да дърпа конците - доктрината "Герасимов" в действие.

Най-новата й цел е САЩ. В стратегиите на Русия за външната политика като основна заплаха е посочена именно Америка.

И тъй като руснаците знаят, че директен конфликт би бил опустошителен и за двете страни (а също така има опасност да бъде загубен), те създават ново бойно поле, на което вече постигат победи. И там дори не им се налага да стават по-добри от САЩ. Целта на Кремъл е просто да отслаби достатъчно америка, за да бъдат изравнени шансовете.

Русия може и да не е хакнала машините за гласуване на САЩ, но чрез селективно усилване и насочване на дезинформацията в социалните мрежи, понякога използвайки материали, добити след хактерски атаки, Кремъл спечели важна битка, за която повечето американци дори и не разбраха.

Така избирателната система, която е в сърцето на американската демокрация, е поставена под въпрос - дали руснаците са оказали решаващото влияние в избора на президент. Самото съмнение разклаща американското общество. Една тиха война, в която не е изстрелян нито един патрон, но която постига резултати - протести, страх, недоверие към властта от страна на не малък дял от обществото.

"Информационното пространство предоставя широк набор от асиметрични възможности за намаляване на бойния потенциал на врага", пише в статията си Герасимов.

В своята стратегия той залага и на използването на вътрешна опозиция в противниковата държава, която да създаде трайно действащ фронт цялата й територия.

Не всички са съгласни, че важността на Герасимов и неговата доктрина са толкова големи. Според някои това е просто нова и добре формулирана версия на това, което руснаците винаги са правили. Според други образът на Путин е раздуван до нива на всесилен Торбалан. Трети пък са на мнение, че конкуренцията между различните олигархични фракции в Кремъл означава, че няма централна стратегическа цел в действията на страната.

Но няма никакво съмнение, че руската намеса е систематична и многопластова. Тя предизвиква САЩ, които често не разбират как самата руска тактика функционира.

Подобно повечето "партизански" тактики, и тази е ориентирана към запазването на собствените ресурси и децентрализирането на различните единици, за да бъде открита по-трудно.

А стратегическата й цел е много по-различна от това, за което сме свикнали да си говорим. Кремъл не си избра победител в президентските избори на САЩ, той цели да отслаби противника до положение, в което всеки може да изгуби, но не и Русия.

Тук се крие истинската сила на доктрината "Герасимов" и на войната в сянка - трудно е да окажеш съпротива срещу враг, когото не виждаш или дори не си сигурен, че съществува.

Но това не е всемогъщ подход. Кукленият театър в сърцето на тази доктрина прави цялата схема изключително крехка.

Тактиките започват да се провалят, в момента, в който се хвърли светлина върху това как точно сработват и какво имат за цел да постигнат.

Това изисква лидерство и яснота за съществуването и размерите на заплахата. Подобно нещо за кратко видяхме във Франция, когато правителството предупреди гласоподавателите за руска информационна намеса преди президентските избори.

Засега обаче Америка все още е на тъмно по този въпрос, като дори не се мисли за отбрана, камо ли за евентуално контранападение.

Най-четените