Либия е страната, върху която се намират най-големите петролни залежи в Африка, но въпреки това в момента тя е в разгара на енергийна криза и на прага на икономически колапс.
Голяма част от населението в момента е принудено да живее с режим на тока при растящи цени на горива и храни, а върхът на всичко това е увеличаващата се възможност за подновяване на гражданската война. За пореден път...
През изминалия уикенд протестиращи в източния град Тобрук успяха да влязат в сградата на местния парламент и да го запалят. Протести обхванаха и други части на страната, включително Триполи и Бенгази.
Това се случва на фона на тежка икономическа и политическа криза, ден след като лидери на двете противостоящи власти в страната, тази в Триполи и тази в Тобрук, не успяха за пореден път да постигнат споразумение за провеждане на избори за президент и парламент с посредничеството на ООН.
Същевременно се увеличават и проблемите около петролната инфраструктура на Либия, която до голяма степен остава затворена. През април назначеният за премиер от парламента в Тобрук Фати Башага нареди затварянето на петролната инфраструктура, за да притисне базирания в Триполи премиер Абдулхамид Дбейба и съответно да предизвика неговата оставка.
Покрай намаленият добив на петрол, Либия, държава с население от седем милиона души, се смята, че губи до 100 милиона щатски долара на ден.
А само 18 месеца по-рано изглеждаше, че страната може би е тръгнала по пътя на мира.
През февруари 2021 г. 75-членният Либийски форум за политически диалог под егидата на ООН прие в Швейцария пътна карта за излизане от конфликта и избра тричленен Президентски съвет, начело на който застана Дбейба.
Неговата основна задача беше обединяването на различни държавни структури в цялата страна, подготовката и провеждането на президентски и парламентарни избори на 24 декември същата година.
В последния момент обаче изборите бяха отложени за неопределено време поради невъзможност за организиране на гласуването, липса на конституционни промени, както и заради спорното решение на Дбейба да се кандидатира за президент, въпреки отправеното обещание, че няма да го прави.
В началото на февруари той отхвърли решението на парламента в Тобрук да избере правителство начело с Башага с мотивите, че действието е нелегитимно, тъй като не е имало избори. От своя страна, хората на Башага смятат, че Дбейба се е провалил в задачата си, мандатът му е изтекъл още на 24 декември и всъщност той управлява без легитимност.
Така за пореден път в страната се установиха две враждебни едно към друго управления.
Ситуацията ескалира през май, когато Башага реши да пътува до столицата Триполи заедно с министрите си, за да се опитат да наложат своята власт. Там обаче бяха посрещнати от въоръжена съпротива, а при сблъсъците загинаха няколко души.
Краткият конфликт се оказа най-сериозната ескалация, откакто генерал Халифа Хафтар провежда военна кампания срещу столицата с подкрепата на руските наемници от "Вагнер". Тогава настъплението е спряно след намесата на Турция и няколко хиляди сирийски наемници.
Башага в момента действа от град Сирт, който се намира между Триполи и Бенгази - крепостта на Хафтар и неговата Либийска национална армия.
Самият Башага е интересна фигура, който до 2021 г. действа като вътрешен министър на правителството в Триполи със силно влияние в западната част на страната и най-вече въоръжените милиции от родния му град Мисрата, изиграли важна роля в спирането на офанзивата на Хафтар.
Сега обаче двамата може да се каже, че са в един лагер, макар и да са далеч от съюзници. Силата на Башага е в западната част на страната, като той е близък с Турция, Мюсюлманското братство, но в същото време има добри отношения с Египет, Франция и САЩ. От своя страна, Хафтар от години е силният човек на Русия и ОАЕ в страната.
Проблемът за двамата е, че ООН все още смята Дбейба за легитимния премиер на Либия.
Затова на 20 юни в Кайро се проведоха едноседмични преговори между представители на враждуващите правителства, които обаче не доведоха до резултат и провокираха нова вълна на насилие между различни въоръжени милиции в страната.
Последният опит за намиране на решение е отпреди седмица, когато Агила Салех, председателят на парламента в Тобрук (политически съюзник на Хафтар), и Халед ал Мешри, ръководител на парламента в Триполи, се видяха в Женева, без да постигнат пробив в отношенията.
В момента целта на силите около Башага, Хафтар и Салех е да прекъснат всякакви възможни приходи от добив на петрол за правителството на Дбейба и по този начин да го принудят да предаде властта.
Загубите се равняват на десетки милиони месечно, тъй като добивът е свит от около 1,2 милиона барела дневно до 100 000 барела в началото на миналия месец на фона на борбата за контрол върху енергийната инфраструктура, включително находища, складове и терминали за обработка.
Ситуацията в Либия е особено неприятна за Европа, тъй като африканската страна се разглежда като потенциален износител на петрол и газ, който би могъл да стабилизира енергийния пазар и да действа като заместител на руските доставки, спрени заради войната в Украйна.
При текущото положение това изглежда невъзможно.
Перспективите за политическо помирение в Либия изглеждат слаби, както и способността на страната да помогне на световните енергийни пазари да се справят с последиците от войната в Украйна.
Единственото позитивно в случая е че ООН и останалите страни в замесени в Либия успяват да убедят съперничещите фракции да си говорят, вместо да се бият.
