Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво се случва в Казахстан: Революция или смяна на диктатори

Присъствието на руските миротворци е начинът да се подскаже на казахстанския елит в каква посока духа вятърът Снимка: БГНЕС
Присъствието на руските миротворци е начинът да се подскаже на казахстанския елит в каква посока духа вятърът

"Ситуацията в Казахстан е под контрол. Гнездата на терористична съпротива са неутрализирани. Освободени са всички административни сгради, които бяха завзети от терористи".

С това съобщение от Националния комитет по сигурността на Казахстан започна сутринта на понеделник, 10 януари след повече от седмица на масови протести, прераснали във въоръжени сблъсъци, които превърнаха големите градове в истински бойни полета.

За световната общественост случилото се оказва изненада. Все пак Казахстан е без съмнение най-мощната и влиятелна държава в Централна Азия с огромна територия, богатство на природни ресурси и не на последно място - железен авторитарен режим, който доскоро се смяташе за непоклатим, въпреки спорадичните вълнения през последните няколко години.

Всичко обаче се преобърна с краката нагоре още в първите дни на новата година.

Реално протестите започнаха с искания, които са далеч от политиката. На 2 януари хората излязоха по улиците в нефтодобивния център Жанаозен, провокирани от рязкото увеличение на цената на горивата, а недоволството бързо се разпространи в столицата Нур-Султан, както и към икономическия център Алмати.

В опит да потуши вълнението правителството намали цената на горивата, а президентът Касъм-Жомарт Токаев освободи водещи политически фигури. Не само това, той направи и нещо почти немислимо - отстрани бившия първи Нурсултан Назарбаев от поста председател на Съвета за национална сигурност.

След това обаче Токаев промени тона като обяви протестиращите за ислямистки терористи, ръководени от чужбина (без да споменава от къде), и поиска помощ от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) - военен съюз, доминиран от Русия, който включва още Казахстан, Армения, Узбекистан, Беларус, Киргизстан и Таджикистан.

Буквално часове по-късно първите руски военни започнаха да кацат в Казахстан, а към момента в страната се намират между 2000 и 3000 миротворци.

Снимка: БГНЕС

В същото време сблъсъците между силите на реда и протестиращи доведоха до смъртта на 164 души, хиляди ранени и над 5000 арестувани.

Това са официалните цифри от държавните медии, които обаче трудно могат да бъдат потвърдени, тъй като в рамките на седмица цялата страна бе поставена под плътно информационно затъмнение със силно ограничен достъп до интернет.

На фона на подобен хаос с разнопосочни информации, включително новини за обезглавени полицаи и публични екзекуции на протестиращи, всъщност е трудно да се разбере какво става точно и къде е истината.

Особено при положение, че извън Централна Азия няма кой знае колко експерти и специалисти, запознати в подробности с вътрешната динамика в Казахстан.

Затова и не са малко различните обяснения.

В България широка популярност намира тезата, че в момента се случва опит за поредната цветна революция, организирана от Запада с цел да се дестабилизира пространството около Русия. Самият Токаев също привижда външна намеса и представя случващото се като акт на агресия, идваща отвън, от чужди "терористични групи".

Споменава се даже и името на "Ислямска държава", въпреки че в официалните канали на терористичната група не се говори за някакво участие. Без съмнение, ако такова имаше, то със сигурност щеше да се пропагандира като огромен успех, след поредицата поражения в Близкия Изток.

А и някак си в региона има много "по-меки" и логични цели като Узбекистан и Киргизстан, които страдат от далеч по-сериозна история на проблеми с радикалния ислям, отколкото огромен Казахстан.

Правителството говори и за сериозна организация сред протестиращите. Според министъра на вътрешните работи Йерлан Тургумбаев на 5 януари в центъра на Алмати са действали "около 20 000 организирани терористи", които били "по-добре въоръжени и екипирани" от полицията и по този начин успели да атакуват и подпалят правителствени сгради в града.

При това положение силите на реда успяват да си върнат пълен контрол сравнително бързо, давайки само 18 жертви, а в процеса на прочистване на града срещат слаб отпор. Или поне не такъв, какъвто биха оказали 20 000 въоръжени и организирани души.

Очевидно трудно може да се говори говори за външна намеса. Или най-малкото не и такава, каквато я представя правителството.

Реалността е такава, че президентът Токаев се принуди да потърси военната помощ на ОДКС и най-вече Русия за справяне с проблем, който по същество може би не е бил чак такава заплаха, а само ден-два след пристигането на подкрепата вече се говори за справяне с хилядите "тежковъоръжени ислямисти".

Всъщност правителството в Казахстан изглежда действа по модел, характерен за авторитарните режими - врагът винаги идва отвън, дори и ако всъщност и той е вътрешен, и проблемите са вътрешни.

Касъм-Жомарт Токаев Снимка: БГНЕС
Касъм-Жомарт Токаев

А те съвсем не са малко. През последните няколко години се наблюдава ръст на инфлацията, довела до покачване на цените на основни стоки с 10-15% в рамките на 2021 г.

В добавка към това има и повишение на безработицата сред младите (12% за миналата година), която става причина за мигриране на хора в посока големите градове. Неслучайно именно Алмати става център на размириците, тъй като градът е най-голям притегателен център за вътрешни мигранти.

Вероятно именно големият брой млади и озлобени мъже обяснява бързата радикализация на протеста и стигането до насилие. На места са разграбени оръжейни магазини и дори някои полицейски участъци, но представянето на разярените тълпи едва ли не като организирана армия, изглежда повече от пресилено.

Така президентът Токаев по-скоро иска да замаже собствените проблеми в управлението, като в същото време се отървава от неудобни политически фигури.

Те са свързани най-вече с фамилията на бившия президент Назарбаев, който управлява страната в продължение на три десетилетия, и дори след като през 2019 г. официално предаде властта на своя наследник Токаев, все пак запази за себе си и своите приближени формалните и неформалните лостове за контрол. Създаде се еднин модел на управление, при който новият и старият президент управляват в тандем.

Само че още с първите дни на протестите Токаев практически направи всичко възможно, за да разбие структурите на своя предшественик и ментор. Първо освободи правителството на Аскар Мамин, един от най-верните хора на Назарбаев, а след това премахна и Карим Масимов, началник на външното разузнаване, както и неговият заместник (и племенник на Назарбаев) Семат Амиш.

Реално Токаев може да се окаже основният бенефициент на кризата, възползвайки се от внезапно появилата се възможност да консолидира властта в ръцете си, като премахне неудобните хора, свързани с Назарбаев.

Очевидно процесът по смяна на режима се случва с одобрението на Русия, имайки предвид скоростната реакция на Москва.

Официално обявеното е, че миротворците, включващи части от Армения и Беларус, но руски парашутисти, ще останат за кратко с основни функции да защитават стратегически обекти. Със сигурност не е окупационен корпус, каквато теза също има, просто защото няколко хиляди души няма как да окупират деветата по големина държава в света.

Казахстан не се превръща в сателитна държава на Русия. Не е била такава през последните три десетилетия и сега също няма да бъде. Все пак Токаев приема ограничената регионална хегемония на Москва като цена за гаранции по отношение на сигурността срещу апетитите на съседен Китай.

Цветна революция със сигурност няма. Миротворци обаче има, а тяхното присъствие е израз на подкрепа за Токаев и най-вече начин да се подскаже на казахстанския икономически и политически елит в каква посока духа вятърът.

И преди всичко кой е новият началник в столицата.

 

Най-четените