Кой отвори вратите към Сеута за новата мигрантска криза

По-малко от три дни след почти безпрецедентната мигрантска криза в Сеута ситуацията сякаш се успокоява.

Според информациите по-голямата част от близо 60-те хиляди души, които нахлуха в малкия испански ексклав в Северна Африка, до началото на настоящата седмица, вече са върнати обратно в Мароко.

Все пак хиляди продължават да стоят на хълмовете около града, докато властите на Испания и Мароко издирват телата на загинали в морето.

Испанските власти съобщиха за най-малко 72 загинали - някои от тях са се удавили, а други са стъпкани в тълпата при масовото преминаване на границата. Мароканската страна отчете 11 жертви на своя територия, като все още не е уточнено дали бройката е извън тази на испанското правителство.

Това, което започна като обикновено решение на испански съд, за броени дни прерасна в най-сериозната миграционна криза за изминалата година. Напрежението бързо провокира дипломатическа конфликт между Мадрид и Рабат, включвайки участието и на други регионални сили.

Как се стигна до тук?

Най-общо казано в момента има две основни тези за случилото се. Според едната вината за всичко е на испанските власти, докато според другата - на мароканското правителство.

Newscafe Международни

Испания обяви края на кризата в Сеута: Върнати са почти всички мигранти

Премиерът Педро Санчес обяви нови мерки за сигурност и обвини трафикантите

Основен аргумент подкрепа на първата теза е мащабната Програма за извънредна легализация, лансирана от правителство на Санчес. Инициативата позволява на голям брой нелегални мигранти в страната да узаконят престоя си, като до края на юни кандидатите по нея са достигнали 1,2 милиона души.

Консервативната опозиция на лявото правителство посочва, че мярката няма да помогне за справяне с дефицита на работна ръка или за интеграцията на работещите в сивата икономика, а единствено и само ще стане повод за привличането на нови и нови вълни от мигранти.

В добавка се изтъква се и решението от миналия месец на испанския Върховен съд, което при определени условия забранява незабавното депортиране на хванатите по вода мигранти. Мнозина от стигналите до Сеута миналата седмица използват именно морето, за да се доберат до испанската територия.

Самият Санчес отвърна, като обвини мрежите за трафик на хора, че са излъгали мигрантите относно реалния обхват на съдебното решение. То не легализира нерегламентираното влизане, нито дава автоматично право за оставане в Испания, а изисква спазване на надлежната процедура за пристигащите по море.

Този нюанс обаче е изгубен, като според Министерството на вътрешните работи в Мадрид трафикантските мрежи "са се възползвали от съдебното решение, за да насърчат притока на мигранти без документи."

Тук идва основният аргумент на застъпниците на тезата, че отговорността за кризата е на мароканските власти, като се дава с пример с подобен случай от 2021 г.

Тогава граничен контрол на Мароко е разхлабен, позволявайки на 12 000 мигранти да щурмуват Сеута.

По сходен начин и сега редица репортажи и кадри показват как мароканските полицаи стоят безучастно, докато край тях преминават мигрантите. Едва след ескалацията на кризата започват да се появяват видеа, на които се вижда как същите тези сили използват сълзотворен газ, водни оръдия и палки, за да разпръснат хората, струпани по хълмовете над Сеута.

Испания и Мароко от три десетилетия имат добре изградена рамка за сътрудничество в областта на контрола върху нелегалната миграция, която бе значително разширена през 2023 г. Въпреки това Мароко има способността и капацитета да използва миграцията като лост за натиск върху Мадрид.

В случая повод за подобно нещо може да бъде едно посещение на Педро Санчес в Алжир от края на 20 юли.

То отбеляза окончателното нормализиране на двустранните отношения след дипломатическо замразяване през 2022 г. Срещата с президента Абделмаджид Тебун доведе до възобновяване на Договора за добросъседство и споразумения за увеличаване на доставките на алжирски природен газ за Испания, както и съвместни проекти в сферата на зелената енергия и икономиката.

Това разгневи Мароко, разбира се. Двете регионални сили в Магреб от десетилетия са вплетени в борба за надмощие, а Испания дълго време се опитваше да поддържа неутрална позиция в качеството си на бивша колониална империя.

Балансът се промени през 2022 г., когато правителството на Санчес направи сериозна отстъпка пред Рабат. С цел да си осигури строг контрол върху миграционния поток след щурма на 12-те хиляди души в Сеута година по-рано, Мадрид подкрепи мароканския план за автономия на Западна Сахара.

Снимка: БГНЕС

Педро Санчес заедно алжирския президент Абделмаджид Тебун

С този ход Испания застана на страната на Кралството в спора му с покровителствания от Алжир и борещ се независимост на Западна Сахара Фронт "Полисарио". За Алжир това решение се оказа равносилно на предателство, което доведе до пълно замразяване на отношенията с Мадрид.

Настоящият стремеж на Санчес да възстанови този дипломатически мост с Алжир обаче очаквано отключи ново напрежение - този път откъм Рабат.

Затоплянето на отношенията между Испания и Алжир поражда сериозни опасения в Мароко, че Испания може да смекчи подкрепата си за мароканския суверенитет над Западна Сахара в замяна на сигурни газови доставки.

Използвайки силното си енергийно лоби и новите зелени проекти, Алжир постепенно възстановява икономическото си влияние в Мадрид, с което пряко отслабва позициите на Рабат.

Така кралството е застрашено да загуби ролята си на стратегически партньор на Испания и Европейския съюз по въпросите на сигурността, миграцията и енергетиката в Северна Африка, а Сеута лесно се превръща в отдушник за неразрешеното съперничество в Магреб и заложник на сложния триъгълник между Мадрид, Рабат и Алжир.