В момента вниманието на целия свят е привлечено от войната в Украйна и конфронтацията с Русия. Криза, която при всички положения ще повлияе на международните отношения и световната политика за поне десетилетие напред.
На заден фон обаче остават някои други събития, които също имат огромно значение в световен мащаб.
Едно такова е историческото посещение на турския президент Реджеп Ердоган в Саудитска Арабия, където той се видя с престолонаследника и реалния ръководител на кралството - принц Мохамед бин Салман.
Срещата между двамата лидери не е била обявена предварително и е подготвена едва през последните няколко седмици, което доведе до изненада дори за тези, които следят отблизо събитията в Близкия Изток.
В деня преди отпътуването си за Джеда турският лидер отбеляза, че неговата визита в кралството е "израз на желание за нова епоха в двустранните отношения" и "засилване на сътрудничеството в областта на отбраната и финансите."
Засега поне все още няма подробности какво точно са говорили Ердоган и Бин Салман, но топлите прегръдки, ръкостискания и неформално поведение между двамата подсказват за едно потенциално разместване на регионалния баланс в Близкия Изток.
Това се случва на фона на сериозно влошените отношения помежду им от последните години. В исторически план Турция и Саудитска Арабия винаги са били по-скоро противници, отколкото партньори, като това положение датира още от XVIII век и първия опит на династията Сауд да създаде своя държава извън рамките на тогавашната Османска империя.
През последните няколко десетилетия двете страни съумяха да се издигнат до ранга на регионални сили, което допълнително усложни отношенията им и ги постави в състояние на конфликт по различни въпроси след началото на Арабската пролет през 2011 г.
Едната от причините за тези отношения между Турция и Саудитска Арабия идва от конкуренцията на религиозно ниво, като и двете страни имат амбиции да бъдат лидери на Мюсюлманския свят.
От една страна, на територията на Саудитска Арабия днес се намират двата свещени града Мека и Медина, докато Турция се опитва да продължи традицията на Османската империя, чийто султан в продължение на няколко столетия е коронован за "наследник на пророка Мохамед" и "пазител на двете свещени джамии" в Мека и Медина.
Друга от основните разделителни линии между двете държави е отношението към Мюсюлманското братство. Създадената в Египет международна ислямистка организация има подкрепата на президента Реджеп Ердоган.
В същото време тя е считана за терористична организация от управлението в Саудитска Арабия, където местният салафитски уахабизъм се различава от салафизма на Братството, доколкото то е революционно настроено за смяна на сегашните режими в мюсюлманските държави.
Анкара и Рияд стоят на противоположни позиции за повечето конфликти в Близкия Изток и Северна Африка - от Либия, Сирия и отношението към военния преврат срещу египетския президент Мохамед Морси (член на Братството), до саудитската блокада на Катар (стратегически партньор на Турция) между 2017 и 2021 г.
На регионално ниво това доведе до поляризация по оста Саудитска Арабия - Египет - ОАЕ, които започнаха да противодействат на Мюсюлманското братство и неговите поддръжници в Турция и Катар.
Най-ниската точка в отношенията между Анкара и Рияд дойде през 2018 г., когато Турция заведе дело за убийството на саудитския опозиционер Джамал Хашогджи в консулството на кралството в Истанбул.
В него принцът престолонаследник беше директно посочен като наредил извършването на убийството. По нареждане на Ердоган Турция дори отнесе делото към ООН.
Днес обаче ситуацията вече е по-различна.
В началото на месеца турският съд постанови, че съдебният процес срещу 26 души, обвинени в убийството на Хашогджи, може да бъде прехвърлен на саудитските власти, което най-вероятно ще означава и край на целия случай.
От друга страна, турската икономика се намира в една от най-тежките си кризи за последните десетилетия, допълнително влошена от глобалната коронавирус пандемия и войната в Украйна. Този месец инфлацията достигна до рекордните 61,1%, а за последните 12 месеца лирата загуби около 50% от стойността си. Само от началото на войната тя се срина с 5%.
Друго последствие от военния конфликт е повишаването на цената на храните и горивата. Турция разчита на Русия и Украйна за 85% от вноса на пшеница, което се отразява на местния пазар.
Още по-силна е обаче зависимостта в енергийно отношение. Турция внася около 40% от нужния ѝ природен газ и 25% от петрола от Русия, a техните цени скочиха драстично. Анкара очаква само за руския газ разходите да нараснат двойно - до около 40 милиарда долара.
На подобен фон свежите саудитски инвестиции изглеждат като много приемлива опция за Ердоган и той е готов да остави на заден план идеологията и религията за сметка на прагматичните интереси.
Въпросът е по какъв начин това ще се отрази на регионалния баланс на силите. Миналата година Турция и Египет възобновиха контактите си в областта на разузнаването, след като двете държави прекъснаха каквито и да е отношения през 2013 г.
През март пък израелският президент Исак Херцог пътува до Анкара при първото подобно посещение на израелски лидер от 2007 г. насам. Ердоган определи срещата като "историческо събитие" и "повратна точка" за турско-израелските отношения.
Така че сегашната среща с Бин Салман изглежда като поредна стъпка към нормализиране на отношенията с някои регионални сили в контекста на вътрешната икономическа и финансова криза, която все повече ограничава мащабните амбиции на Ердоган и опита му за оказване на многовекторно влияние в Близкия Изток, Северна Африка, Средиземноморието, Кавказ и Балканите.
Тепърва обаче ще става ясно колко ще му коства всъщност срещата с Бин Салман.
Саудитското приятелство със сигурност няма да струва само замитане на убийството на Хашогджи под килима.
